Това ще бъде първият референдум след промените през 1989 година, третият, откакто България е република и четвъртият изобщо в нашата многовековна история.Малко известен сред хората е референдумът от 1922 година. Той се провежда в мътните времена след Първата световна война и обслужва политически цели. Провежда се по време на правителството на Александър Стамболийски. На 19 ноември 1922 година българският народ е попитан дали да бъдат изправени пред съда “виновниците за националните катастрофи”. Имат се предвид министрите от кабинетите Гешов-Данев и Малинов-Костурков.

Националното допитване се провежда в отговор на опитите на Народният сговор да създаде Конституционния блок, който да се противопостави на земеделското правителство. На 16 септември от софийската гара за Търново в спален вагон се настаняват водачите на блока Найчо Цанов, Теодор Теодоров, Михаил Маджаров, д-р Стоян Данев, Александър Малинов, Петко Стоянов. Те искали да поведат протест срещу управлението на Стамболийски. На гара Долни Дъбник водачите на блока са малтретирани и унижени. Част от тях успяват да избягат, други са заловени.

В тази обстановка на 26 септември правителството взема решение да даде под съд министрите от кабинетите на Иван Гешов, д-р Стоян Данев и Малинов-Костурков, управлявали страната през 1911-1913 и 1918 година. С прекия вот се нарушава Конституцията, тъй като съденето на бивши министри е прерогатив на специален Държавен съд. Допитването се осъществява посредством два вида бюлетини: черни, които означават “невиновен”, и бели за “виновен”.

Във връзка с референдума Министерският съвет приема постановление, според което министрите от правителствата на Ст. Данев и Ал. Малинов са арестувани, върху имуществото им е наложен запор. От 926 000 избиратели за осъждане с бяла бюлетина гласуват 647 000 (по призива на БЗНС и БКП), за оправдаване с черна бюлетина - 224 000 (по призива на партиите от Конституционния блок) и 55 000 са недействителните бюлетини (по призива на БРСДП (о) и националлибералите). На 1 декември обвиняемите са преместени в Шуменския затвор.

С този акт, според историците, противопоставянето в обществото ни продължава да нараства, страната се изправя на ръба на гражданската война, а оттам до преврата на 9 юни 1923 г., начело на който застава проф. Александър Цанков, крачката е само една.

Вторият референдум в историята ни се провеждa през 1946 година, на 8 септември. Този път въпросът действително е от компетенцията на народа – дали да бъде заменена монархията с република. Резултатът е 95,6% в полза на промяната на управлението, а избирателна активност достига до 91,7%. Година след референдума се въвежда републиканска конституция.

Според анализатори, и второто допитване е поредно нарушение на Търновската конституция, която след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. се прилага в ограничен обхват.

За едни този референдум се явява израз на искрена народна воля, за други - пример за груба фалшификация и манипулация. Референдумът се провежда в условията на нечуван терор, а резултатите са грубо фалшифицирани от участниците в поставения на власт от СССР т.нар. Отечествен фронт, като при това България в този момент е окупирана от чужда държава, която грубо налага на страната своята политическа система, обществен морал и начин на живот, твърдят последните.

Официалната власт от онова време, обаче, показва на хората друго. “И водачи, и народ на 8 септември т. г. масово и с радост се стекоха пред изборните урни, за да осъществят отдавнашната си мечта - Народната република”, казва познатият ни възторжен глас от кинопрегледите. “Силата на Отечествения фронт се корени в доверието на българския народ и нашето поведение в тези избори ще се вдъхновява от тази основна мисъл, че българският народ е с нас и че нямаме нужда от накърняване законите и реда, за да се сдобием с доверието на българския народ”, заявява инистър-председателят Кимон Георгиев. “Стотици бити и малтретирани бяха жертвите на предизборния терор на "демократичните" и фашистки режими у нас в миналото. Хиляди доблестни синове на страната ни изкупваха чрез насилия и интерниране в предизборните борби прогресивните си намерения”, добавя пропагандата от 1946 година.

Така или иначе, актът на обявяването на България за република е изключително важен. Някой смятат, че той заслужава особена почит, тъй като чрез него се осъществява идеала на Васил Левски за “чиста и свята република”. Поне частта с републиката е изпълнена.

Референдумът, който помнят най-много хора в България, е този от 16 май 1971 година. Избирателите са запитани дали одобряват нова конституция (т.нар. Живковска Конституция), чиято първа статия отбелязва водещата роля на Българска комунистическа партия. Всъщност този прословут член 1 е предложен от ВИНС “Д. Благоев” от Варна. Преди гласуването е проведена широка обществена дискусия. Това, обаче, едва ли успява да убеди някого, че вотът е свободен и лишен от политически натиск.

Резултатът е 99,7% за, с избирателна активност от 99,7%. Приетата нова Конституция като текст съдържа редица права и свободи за българските граждани. Част от тях, като правото на труд и на безплатно образование, се спазват. Други текстове, като cвoбoдaта нa cлoвoтo, пeчaтa, cъбpaниятa и митингитe до голяма степен остават на книга.

Новата Конституция се смята за изключителен успех. Смята се, че старата Конституция от 1947 година е трябвало да обслужа прехода от капитализъм към социализъм. През 1971 година е решено, че целта е изпълнена. С новата се слага началото на нова епоха в развитието – т.нар. развит социализъм.

Един от най-важните ефекти от новия основен закон е, че Народното събрание съединява закондоателната и изпълнителната дейност на държавата и осъществява въховен контрол върху дейността на държавните органи. Създаден е нов орган – Държавен съвет, замислен като организационно-функционално продължение на самото Народно събрание. За разлика от парламента, Държавният съвет е постоянно действащ висш орган на държавната власт, който подпомага Народното събрание в съединяването на законодателната с изпълнителната дейност.

Тази Конституция е заменена със сега действащата, приета през 1991 година.

Както се вижда, всички проведени досега референдуми са се допитвали до народа само формално. Те трябвало да узаконят волята и легитимността на политическите водачи по най-безспорния начин – чрез пряко гласуване. Реално, обаче, тези допитвания не са били демократични, натискът върху хората е бил огромен и те на са имали реален избор.

През 2013 година България за пръв път има шанса да види що е то демократичен референдум.

Валерия МИНКИНА, БЛИЦ