- Г- Балев, Вие сте достатъчно популярен сред добричлии, но все пак бихте ли се представили? Бихте ли разказали къде сте завършили, кай ви запали по изобразителното изкуство, кой откри таланта Ви?

- Тодор Балев. В момента художник-пенсионер. Разбира се, те художниците не са пенсионери за това, че са били художници, а защото са били ангажирани някъде на обществено място. Завърших прогимназия в Тервел. Тъй като нямаше гимназия се наложи да работя различни неща - в ТКЗС-то, ходих изкарах курсове в строителните кадри в Пловдив. След това работих във Варна - и мазачество, и всякаква обща работа. След това през 1952 година се откри гимназията в Тервел и аз записах да уча. И през лятото, след като приключих 8 клас, бях коняр в ТКЗС-то. Там се наложи една от стаите да се измазва. Като разбрах това, вечерта взех въглен от една печка и започнах да рисувам по стените - коне, комбайни, хора, жътвари, каквото ми хрумне. Сутринта когато видя това бригадирът ми се скара и каза да доведа баща си да говори с него. Баща ми дойде, кара ми се. Стигна се до главния счетоводител, който трябва да определи глобата, тогава се плащаше с трудови дни. Главният счетоводител като видя какво съм нарисувал извика баща ми на една страна и му каза: "Бай, Иване, няма да му се караш на момчето, мястото му не е тук". Тогава той се заинтересува в София за художествено училище. Вече есента, преди началото на учебната година, получавам писмо от художествено училище-София, да изпратя три рисунки. Изпратих и след 4-5 дни се получи телеграма да се явя на изпит в София. Баща ми каза: "Няма такива работи, ти си гледай училището тук". Счетоводителят извика баща ми отново, след навивки от негова страна баща ми се съгласи, събраха от някъде пари. Аз до тогава, както се казва, жив художник не бях виждал. В училище по рисуване ни преподаваше учителят по френски. Никаква подготовка, никакви подготвителни курсове. Пристигнах в София в 5 часа сутринта. Бях за първи път в столицата - с едно картонено куфарче, с галоши... Тръгвам пеш и питам, питам и стигам до училището. Първият изпит беше да се нарисуват от натура предметни геометрични фигури. Веднага на следващия ден окачват списък на тези, които не се допускат до втория. Проверих, няма ме там. Вторият изпит беше композиция по зададена тема - социалистическо строителство. Пак ме няма в списъка на отпадналите. И третият изпит - битови предмети по натура, цветна задача. Изкарах ги всичките изпити. През цялото това време аз спях по пейките около Докторската градина, нямаше къде да отида. След три дни изкараха списъците на приетите и аз бях между тях. Отидох при директора, защото главният счетоводител ми каза, че е на държавни разноски с пансион. Но директорът ми обясни, че е на собствени разноски. И решавам да се връщам обратно. Качих се без билет във влака, неприятности с кондуктора, заведоха ме при началник влака... И така до Каспичан. От Каспичан до Тервел - пеш, 65 километра... Счетоводителят отново каза на баща ми: "Бай Иване, ако трябва ризата от гърба си ще продадеш, трябва да събереш пари, а ние ще ти дадем, трябва да го изпратиш". И така започна обучението ми в художественото училище в София. Докато учих, въглища пренасях, входове чистих помагах на огняра на един хотел...

- Когато завършихте къде започнахте работа? Всъщност, Вие сте много популярен с преподавателската си дейност.

- През последната година в художественото училище идваха родители да търсят преподаватели да подготвят децата им за кандидатстване. Тогава преподаватели ги насочваха към мен. Хем да изкарвам някой лев. Там започнах да подготвям ученици. Дойде бащата на Георги Чапкънов-Чапата, той беше в 7 клас. После стана професор в Художествената академия. Йордан Спиров - доцент в академията сега, съм подготвил. И много други, не помня имената им. Когато завърших се върнах и си подадох документи за учител в Тервел по рисуване. Дойде заповед за назначение, но не в Тервел, а в Генерал Тошево. Започнах като учител, нямах достатъчно часове за пълна катедра, наложи се да преподавам и геометрично чертане, Конституция на 11 клас, анатомия... Направих и кръжок към читалището за възрастни, в гимназията - за ученици в по-горните класове, и към Пионерския дом - за малките. Така започнах да преподавам. През 1962 година идвам в Добрич - в Търговията като художник по реклама. Една година работих там. Правих скици и ги окачвах по стените. Видя ги Стойчо Савов - отговорен секретар на в. "Добруджанска трибуна". Хареса ги и ме взеха на работа като уредник на вестника. Водих и кръжок към Профсъюзите в Добрич. Подготвях ученици, по-възрастни, изложби правехме.

- Г-н Балев, Вие сте един от създателите на организацията на художниците в Добрич. Бихте ли разказали за този период?

- В Добрич дойде от София от Съюза на художниците секретарят, който отговаря за провинциалните групи. Ние направихме изложба и го поканихме, за да види дали може да се сформира група. През това време се подготвяше и откриването на Художествената галерия. Гостуваха художници, а нямаше помещения. Извикаха ме тогава да съдействам при осветлението. Всъщност от уредник на вестника станах уредник на галерията. Едновременно вървяха нещата - подготвяхме и групата на художниците. Тогава се събрахме, дойде Александър Петров, който отговаряше за групите и се избра ръководство. За творчески секретар бе избран Никола Богданов, единственият, който има специално образование в академията. Мен избраха за председател на Художествения съвет и Филип Филипов - за член на ръководството. И така започна групата. Преместих се в галерията, много посещения имаше, изложби се правеха. През цялото време водех и курсове по рисуване към Профсъюзите. И се наложи заедно с моите ученици да кандидатствам и аз в Художествената академия. А вече бях на възраст -34-35 години, дъщеря ми беше втори клас. Опитах се, приеха ме и така започнах да уча в Художествената академия. Още пет години там. Курсът ми го водеше проф. Панайот Панайотов. След като завърших се върнах в Добрич. Започнах работа в кинефикация - художник в кино "Добрич". Наложи се да напусна, защото директорът ми забрани да ръководя школата към Младежкия дом. Започнах работа в Окръжния съвет като инспектор. По същото време основахме паралелката по изобразително изкуство в училище "Дора Габе", водех и там часове. След известно време станах главен специалист по изобразително изкуство. Станаха промените и аз започнах като редовен учител в училище "Климент Охридски", също в паралелка по изобразително изкуство. Въведох една нова методика - и в школата, и в училището - енкаустика - рисуване с восъчни бои върху дървени, метални плоскости, върху кожа.

- Кои са Вашите любими техники на рисуване?

- С живопис се занимавам. Импресионизмът повече ме вълнува, защото ми допада. Търся цветовете. Гледам по-достоверно природата да предавам, пейзажа. И портрети рисувам, натюрморти.

- Бихте ли споделили колко са учениците Ви през годините?

- От Младежкия дом са изчислили, че около 2 000 човека са минали през школата през времето - над 20 години, в които съм преподавал.

- Какво Ви даваше контакта с децата, с младите хора?

-  Това е най-приятното нещо - да си сред млади хора. При мен идваха деца с голямо желание. Други ги водеше желанието на родителите. За това и въведох приемен изпит за школата. Като видя, че детето има усет, даденост, дарба, си го приемам. Приемах и под давление на родители. То може да няма умения в момента, но като му се покаже, като се насочи може и да стане. В Генерал Тошево беше например Христо Господинов. Като бях учител той беше 7 клас. Той дойде в кръжока към училището и ме пита дали може само да гледа. Вторият път като дойде попита дали може да рисува. Така започна.

- Бихте ли разказали за Ваши ученици, които са се реализирали успешно - както у нас, така и в чужбина?

- Петър Петров, например. Кирил Петров - който сега е на моето място в школата към Младежкия дом. Снежана Обретенова - омъжи се в Германия, в Берлин живее. Автор е на монетата на евро, а също и на новата монета от две евро, която наскоро излезе. В Англия - Ива Тачева. Тя завърши Кралската академия в Лондон. Работи като илюстратор, много книги е илюстрирала.

- Т. е. има много ученици, с които се гордеете.

- Имам. Това ме радва. Дияна Вайкова - изкуствовед, лека й пръст, тя почина. Димитър Грозданов, който ми е племенник. Завърши Механотехникума и имаше голямо желание, подготвих го, той повече харесваше теорията и завърши "Изкуствознание". Стана главен редактор на списание "Изкуство", сега е зам.-председател на Съюза на българските художници в София. Това са най-реализиралите се мои ученици.  Йордан Спиров също - доцент, преподаваше живопис. Дъщеря ми, между другото, също завърши Художествената академия, и нея подготвих. Татяна Семова, Павлин Александров, който е в "Старият Добрич", икони прави. Христо Кралев, Митко Събев... Бяхме се събрали веднъж и правеха сметка, че някъде 90 процента от художниците, които са сега в Добрич, са минали през школата ми. Това не е малко. Пък освен това съм го правел с желание. И като виждаш, че млад човек има желание, проявява интерес - човек да му е приятно да го подготвя.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА