Организацията на евреите в България „Шалом“ призова правителството „по време и на място, което то прецени“ да поеме моралната отговорност за депортирането на евреите от Беломорска Тракия, Вардарска Македония и Пирот по време на Втората световна война. Няма да скрия изненадата си от своеобразната неблагодарност, която личи в декларацията на „Шалом“.

Нека да припомня каква е историческата истина, която всеки трябва да знае. Статутът на новоприсъединените към България територии е доста странен. Фактически българската власт в Македония и Беломорието няма точно установен характер. Тези земи са предадени на царството за временно управление, като окончателната им съдба следва да бъде решена след края на войната. Германия притежава признато от съюзниците й право да се разпорежда в завоюваните от Вермахта територии. Тя е формалният и реален собственик на тези земи и на ресурсите, с които те разполагат.

Именно от тази гледна точка България получава в новите земи до края на войната статута на наемател, а не на собственик. С други думи, евреите там не са български, а сръбски (в Македония) и гръцки (в Тракия) граждани, т.е. поданици на държави, окупирани от Германия, а не от България.

Принуден съм за тези пояснения поради факта, че периодически България е подложена на атаки от страна на политически и исторически среди от Македония за това, че е „депортирала техните евреи“. Да, те са „техни“, но не и български. Даже представителят на Гестапо в България Данекер многократно заявява на комисаря по еврейските въпроси, че ако българите не сътрудничат в набирането на „македонската“ и „тракийската“ квота от 11 000 души, те ще бъдат взети и без съдействието им, тъй като преди всичко били германски.

За да се окажем в такава ситуация обаче, сигурно имаме и грешка. И това е, че недостатъчно през годините сме разяснявали и агитирали за нашия принос за спасяването на българските евреи в предходните десетилетия. Както е известно от историята, една или друга политическа сила се опитваше да си присвои еднолично този принос. Едните казваха „само Борис III“ го е решил, другите „само Тодор Живков го е решил“. И така истинските спасители, каквито са били Димитър Пешев и цялата църква, цялата общественост остават на заден план.

Българската държава не може да носи никаква отговорност за тези събития. Просто защото тя е извън тях. Що се отнася до „автентичните“ български евреи от „старите земи“, нито един от тях не потегля към лагерите на смъртта. И те не са го забравили...

(в. Преса, печатно издание, брой от 397 от 16 февруари 2013)