АЕЦ "Козлодуй"

В навечерието на Втората световна война

Царство България е типична селска страна

Индустриалното производство заема само 8% от икономиката на страната (докато във Франция този дял е 24%, в Германия - 30% , а в Англия - 46 процента). В сравнение с развитите европейски страни, по брутния вътрешен продукт на глава от населението България изостава 5-6 пъти. Тя е селскостопанска страна, но, както заявява министърът на земеделието Иван Багрянов на 25 януари 1939 г. в Народното събрание: "Ние сме земеделско страна без земеделие... Ние нямаме излишъци от зърнени храни. Ние изнасяме не излишъци, а само туй, което крадем от устата на нашия народ".

ТЕЦ "Марица-Изток"

Още по-тежко е

наследството, което получава правителството на Отечествения фронт

през 1945 г. - производството е спаднало 2,5 пъти, почти с толкова е спаднал и БВП. Запасите за промишленото производство са напълно изчерпани. Липсват резервни части и горива. Разстроен е железопътният и автомобилният транспорт. В голям упадък е селското стопанство. Посевната площ, особено на техническите култури, е силно намаляла. Броят на добитъка също е намалял. Населението чувства остра нужда от предмети за потребление.
С помощта на Съветския съюз тежкото положение е преодоляно. През 1946 г. промишлената продукция вече надминава с 15,5 % тази през 1939 г. Успехи има и в селското стопанство, преди всичко в животновъдството. Но това не е достатъчно за достигане на средното равнище на развитите капиталистически държави в Европа. Ето защо, когато Георги Димитров става министър-председател на България и БКП - ръководна сила, в страната е поставена задачата "България за 10-15 години да постигне това, което други страни при други условия са постигнали за столетия".

Прохода "Хаинбоаз"

Тази цел при тогавашните условия (разделената Европа и началото на Студената война) България можеше да постигне само чрез социалистическото устройство на обществото. Още с първия двегодишен план бе поставена задачата да се преодолеят стопанските затруднения, наследени от фашисткото управление и войната. Залага се предимно на екологично чистата енергия. Започва изграждането на язовири и водни електрически централи (ВЕЦ). Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се строяха, за да се ускори добивът на електроенергия, доколкото изграждането на язовири и ВЕЦ изисква по-големи инвестиции и продължително време за изграждане. От това време са големите язовири "Росица" (Ал. Стамболийски), "Копринка" (Г. Димитров) и "Искър". От същото това време са инфраструктурните обекти - проходът Хаинбоаз (Проходът на републиката) и ж.п. линията "Перник-Волуяк". През следващите вече петилетни планове са изградени още десетки язовири и водни електроцентрали, чийто връх са Баташкият водносилов път и ПАВЕЦ "Чаира".

НДК

Но най-ярък пример за модернизиране на енергетиката на България е изграждането на Атомната електроцентрала (АЕЦ) в Козлодуй. И ако през 1939 г. в България са произведени 266 милиона киловатчаса електроенергия, то през 1999 г., когато още не са спрени 4-те малки блока на АЕЦ-Козлодуй, производството достига до 41,703 милиарда киловатчаса.
През времето на социализма в България се разви мощна индустрия - металургия, тежка химическа промишленост, машиностроене, хранителна промишленост, базирани на модерни технологии. Изключителен факт за модернизация, който днешните пропагандатори не искат да забележат, е

изграждането на заводите за информационни технологии

- за електроника и конкретно за компютри в Правец и за роботи в Стара Загора.
Модернизира се и селското стопанство. Създаването на ТКЗС-та се оказа сполучлива форма за високоефективно земеделие. Модерното, едро и механизирано селско стопанство удвои производството на селскостопанска продукция, което помагаше за индустриализацията на страната - в началото на 80-те години съотношението между индустрията и земеделието се промени от 8 към 92 на 79 към 21 процента. Така страната ни почти се изравни с развитите капиталистически страни.
Българското село бе електрифицирано, водоснабдено, пътищата - асфалтирани, осигурен бе евтин междуселски транспорт.
Необходимо е да припомним на сегашните "Градители на България", че още през 70-те години започна изграждането на магистралите "Хемус" и "Тракия". И то на най-трудните планински участъци. Разширена бе железопътната мрежа, като главните ж.п. магистрали бяха удвоени и електифицирани.

Образованието, здравеопазването и науката

не само бяха безплатни, а и всички разходи за културното и социалното развитие на личността се поемаха от социалистическата държава. Ликвидирана бе неграмотността, във всяко селище бяха изградени училище и здравпункт, в градовете - болници, които днес са тежест за бюджета и се закриват, а лекарите и научните работници емигрират... Това бе признато от ООН, която през 1987 г. по индекса на човешкото развитие постави социалистическа България на 27 място между 130 държави.
В скоби ще отбележим, че тогава на първо място е Япония, а САЩ - на 19, изпреварвайки България с 8 места.
И извън скоби - днес достигнахме 54-о място (някъде между Африка и Латинска Америка).
Та - това е истината за социализма в България! В цифри.

Васил Петков,в."ДУМА"
http://rmsbulgaria.blog.bg