Кризата винаги се съпровожда със симптоми, които затрудняват адекватното взимане на решение и структурирането на време и пространство, водят до хаотичност в действията, неефективност, безнадеждност и др. Тези симптоми са от различни модалности:

•          Емоционални: гняв, страх, вина, тъга, потиснатост, загуба на интерес, натрапливо, неочаквано и внезапно връхлитащи спомени /flash back/; повишено напрежение, объркване, чувство за безпомощност; отклонения в себе-оценката; при екстремални ситуации може да се появят и психотични епизоди;

•          Телесни: виене на свят, прималяване, подкосяване в колената, пребледняване, сърцебиене и палпитации, гадене, изтръпване, топли и студени вълни, изпотяване, разтреперване и др.;

•          Поведенчески: агресивни избухвания, социална изолация, нарушен сън, злоупотреба с медикаменти, прехранване;

•          Когнитивни: човек не знае как да разсъждава върху проблема, как да оцени реалността, как да формулира възможностите за решаване на проблема; трудност за подреждане и поставяне на приоритет при решаване на задачи в ежедневието, когнитивни изкривявания – “има нещо дефектно в мен и затова се случиха тези неща в живота ми”.

•          Други: липса на апетит, безсъние

Възможните изходи от кризата са следните:

•          Разрешаване на кризата. Индивидът се приспособява към новите обстоятелства. Стабилността и устойчивостта са възстановени на нивото, предшестващото кризата или дори по-високо ниво /възможно е разрешаването на кризата и чрез предефиниране на кризисната ситуация по типа на “гроздето е кисело” от баснята за лисицата и гроздето/.

•          Дезадаптивни решения: повърхностно „заравяне“ и последващо активиране на кризисните преживявания /рецидивиране/ или изява на повтарящи се медицински симптоми /соматизация и “бягство” в болестта/.

•          Сериозна дезорганизация. Ако не бъде постигнато разрешение на кризисната ситуация, по начин, който е приемлив и достъпен за индивида, следва състояние на психическа дезорганизация. Невъзможността индивидът да се справи с кризата може да доведе до по-ниско ниво на функциониране, съпроводено с изява и хронифициране на евентуални заболявания /психосоматични заболявания/, отклонения в личностовото развитие, функционален когнитивен дефицит, поведенчески нарушения и др. Кризисното състояние може да се развие и до психотичен епизод или афективни разстройства /психотична декомпенсация/, особено ако индивидът има предразположеност.

Обаче интензивният и продължителен отговор на кризата може да предизвика психично разстройство /като, например, тежка депресия или по-широко разпространеното „разстройство в адаптацията“/. На свой ред, разстройството в адаптацията трябва да се разграничава от скърбенето /траура/ и другите не-патологични реакции на криза, които не предизвикват забележим дистрес и които не причиняват значителни или трайни нарушения на социалното функциониране. Стресът не е синоним на криза, тъй като всички ние преживяваме стрес като част от ежедневието си. Не всички стресиращи преживявания водят до криза и някои типове стресиращи събития могат да предизвикат кризи или даже клинично значими разстройства у някои хора – но не у всички. За намаляване на последиците от кризата и благополучния изход от кризата, решаваща роля играят своевременно предоставената специализирана помощ, обозначавана като кризисни интервенции. Те имат благоприятен клиничен, икономически и социален ефект.

В отговор на призива на Министерството на здравеопазването за оказване на помощ на лица в криза и на техните близки, както и на лица, свидетели на автодеструктивно поведение, Центърът за психично здраве в Добрич взе решение да осъществява безплатни прегледи. През работните дни гражданите ще могат да бъдат преглеждани от психиатър от 8 до 13 часа в консултативните кабинети, а през останалото време на деня, през почивните и празнични дни - от дежурния психиатър. ЦПЗ разполага с амбулаторен психолог, към който ще бъдат насочвани нуждаещите се, на които също ще се оказва безплатна помощ. 

При необходимост от кризисни интервенции лицата могат да получат и стационарна психиатрична помощ. Стационарното лечение е напълно безплатно.

Д-р Маргарита Новоселска - управител на областен психодиспансер "Д-р П. Станчев"