Кой в България консумира СРС-гозбите на тайните служби? Защо около избори поривите за подслушване в най-бедната европейска държава стават неудържими? Анализ на Георги Папакочев:

Общество - ченгеджийница

Преди две години, по повод скандала с подслушваните разговори на митническия шеф Ваньо Танов и на някои политици, потресени чуждестранни медии цитираха тогавашия премиер Борисов, който риторично беше попитал журналистите: “Кажете ми, защо да не бъдат подслушвани и разработвани? Трябва непрекъснато да са в стрес и да знаят, че ще бъдат наблюдавани. А не, когато паднат от власт, да говорим имало или нямало корупция.” Тези думи накараха кореспондента на германската телевизия АРД Андреас Майер-Файст да отбележи в репортажа си от София, че „не всичко е постижимо със законни средства, когато става въпрос за управление на български министри”. Социалният антрополог Харалан Александров пък обобщи, че „общество, в което хората избират да са жертви, приемат да бъдат подслушвани и контролирани, е абсолютно нормално да прилича на „ченгеджийница”.

СРС-та срещу бюлетини?

Своеобразно потвърждение на тези безрадостни заключения наскоро направи зам.-главната прокурорка Ася Петрова. Тя съобщи, че за първи път в страната подслушването ще се прилага от разследващите като способ за събиране на доказателства при изборни престъпления. С използването на т.нар.СРС-та /специални разузнавателни средства/ обвинението се надявало не само да достигне до организираните групи за покупко-продажба на гласове, но и най-сетне да представи пред съда годни доказателства за тяхната престъпна дейност.

Дали слухтенето на екипа на главния прокурор ще се увенчае с успех е трудно да се каже. Особено след решението на Европейския съд в Страсбург от 2007 година, в което бяха посочени „вродените дефекти” на българския закон за СРС: невъзможността на невинните граждани да научат, че са били следени; безотчетните правомощия на вътрешния министър да разрешава и контролира използването на въпросните средства; както и липсата на гаранции, че събраните данни са унщожени ако не са послужили за повдигане на обвинение. До ден днешен споменатите дефекти не са отстранени, още повече, че по-малко от 10 на сто от придобитата по таен път информация – следене, филмиране, наблюдение, ровене в интернет кореспонденцията – се използва от българския съд като някакво доказателство.

Големият „Буда” и тоталитарните демони

Особено тревожни са и данните за подслушване на неудобните за властта журналисти. През февруари 24 медийни представители изпратиха до главния прокурор Цацаров и тогавашния парламент отворено писмо с настояване да бъде проверено дали бившият премиер Борисов е поръчвал образуването на дела за оперативно наблюдение на журналисти. Отговор е малко вероятно да бъде даден, но причината едва ли е само в разпуснатото вече 41-во НС.

Тези дни представители на гражданското сдружение легия „Антимафия” съобщиха в медиите за съществуването на „частна ГДБОП”, която от година се занимавала със събиране на информация за журналисти и политици и изготвяла компромати за тях. От своя страна политическата формация „Движение България на гражданите” настоя прокуратурата да разследва щателно съществуването на подобна паралелна силова структура. В станалия особено неудобен за властите сайт „Биволъ” също бяха изнесени данни за разработка на силовите ведомства с кодовото име „БУДАли” срещу двамата собственици на медията, които имаха храбростта първи да огласят подробности около агентурния псевдоним на бившия премиер в ЦСБОП, въпреки сегашните клетви на неговия вътрешен министър Цветанов, че подобна разработка няма.

Поривите за слухтене обаче не утихват и днес. Причината? Най-точно тя беше формулирана миналия месец от „Репортери без граници”. По повод заплахата на министър-председателя Борисов, че можел да разпореди на службите да спретнат наблюдение на всички местни журналисти, международната организация заяви: ”Ние мислим, че разследванията на секретните служби върху печата и журналистите принадлежат на друга, изживяна вече епоха на демоните на Студената война".

Изживяна? - Едва ли.

Не и в България.

Автор: Г. Папакочев; Редактор: Е. Лилов

http://www.dw.de