България е била монархия дори във времената, когато е република. Но не защото е управлявана от самодържци и сатрапи, не и защото царят стана неин премиер. А защото властта в нея, тронът са предавани във владение по силата на кръвта, т.е. по наследство. Това всеки момент ще бъде признато през зъби и така градската легенда ще се домогне до историческа истина.

Доскоро единствената улика за династичното потекло на Тодор Живков се мъдреше върху лицето му. Това бе прочутият кобургски нос - огромен и извит като език на камбана, същият като на Симеон II, на Борис III и на цар Фердинанд.

Този нос се появява без изключение при всяка царска издънка. Като се почне от родната сестра и децата на Симеон II и се стигне до внуците им. Същият нос бавно зрее и на личицето на най-новия българин Симеон-Хасан.

Този неподражаем нос обаче упорства и в рода на Живков. Имаше го на лицето на Людмила Живкова, има го, макар още по-женствено смекчен, и дъщеря Евгения.

А при мъжките потомци Владко Живков и вече не малък Тошко той е бухнал върху лицата им, червендалест и разюздан, също както при техните деди. При брата Георги, сестрата Цветана и всички сестринци и братовчеди на Живков по бащина и по майчина линия обаче нос с такава форма отчетливо липсва.

Обратно на представата за излинялата от кръвосмешения синя кръв кобургската семка е яка и много жизнена. Тя предполага едно завидно дълголетие, въпреки превратностите, на каквото впрочем сме и свидетели. Като изключим отровения Борис III и разстреляния му брат Кирил, всеки от този знатен сой догонва достойните старини. Надхвърлил 75 г., цар Симеон II е все така крепък и готов за трона (Боже, царя ни пази!), а дядо му Фердинанд доживя до 87-годишна възраст. Случайно ли, но и Тодор Живков доживя точно толкова.

Арменоиди

По расови белези Кобургите, както и Живковият род, отчетливо принадлежат към най-малобройната и най-слабо застъпената в България арменоидна раса. При мъжките представители заради монументалния нос и високия, вдаден навън и съвсем гол и объл лоб очите са хлътнали и изглеждат малки, но са бързи и проницателни. Тъкмо те пораждат внушението за хитрост, пресметливост, лукавост и двуличие - общи черти за цар Фердинанд с прякор Лисицата и за потомците му, но също и за Тодор Живков.

Цялата история четете в новия брой на в. "168 часа"

http://www.24chasa.bg