В 3.00 часа местим стрелките на часовника с един час напред и по този начин преминаваме към лятното часово време.

В три часа през нощта в неделя трябва да превъртим стелките на часовника с час напред, защото влизаме в лятното часове време. Обратно към астрономическия час или т. нар. зимно часово време ще се върнем в последната неделя на октомври. Сред любопитните подробности, които Укипедиа публикува, е, че лятното часово време е система, въведена за спестяване на разходи за осветление чрез увеличаване на използването на дневна светлина. При нея официално прилаганото време се измества обикновено с 1 час по-напред от астрономическото време, като остава така за пролетните и летните месеци. С това се цели подсигуряване на по-добро съвпадане на часовете от светлата част на денонощието и активните часове за работа и училище. Лятното часово време е най-често използвано в районите с умерен климат поради значителните изменения в съотношението светла/тъмна част от денонощието в зависимост от сезона от годината.

Идеята за лятно часово време за пръв път се осъществява на практика от правителството на Германия по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания е последвала примера, като отначало въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г. В България лятното часово време е въведено на 1 април 1979 година. От 1979 г. до 1996 г. включително лятното време започва от 0 часа на последната неделя на март (или първата неделя на април) и продължава до 0 часа на последната неделя на септември (или първата неделя на октомври). През 1997 и 1998 година лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 3 часа на последната неделя на октомври. От 1999 г. лятното време започва в 3 часа на последната неделя на март и продължава до 4 часа на последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с 1 час назад - т.е. до 3 часа астрономическо време. НДТ