Мнозина обичат да се пошегуват, да се посмеят или разиграят някого, но един ден в годината с това се занимават абсолютно всички. Такава поне е традицията, а дали е така... Има няколко версии за това, защо този ден е 1 април.

Едни приписват зараждането на празника на Древен Рим, където в средата на февруари (а не в началото на април) празнували празника на Глупците. Има и една друга версия, според която дължим този празник на неаполитанския крал Монтерей, комуто поднесли по случай спирането на земетресението, риба. След година владетелят поискал точно същата риба. Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която много приличала на предишната. И макар, че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а дори се развеселил. Оттогава станали обичайни шеги и лъжи на 1 април. Знае ли човек? Но както винаги, българската традиция е по-особена. Освен, че си имаме музей на хумора и сатирата в Габрово, град избран по-скоро за вицовете, свързани уж с прословутото сметкаджийство на габровци, но вероятно най-много със самоиронията им. Е, имат си и побратим в Шотландия, Абърдийн, но е известен е прословутия хумор на Острова, който народите кой знае защо приписват на англичаните главно, а не на събратята им шотландците. В древността първи април отбелязвали само ирландците, явно цялата тази щуротия идва от онази европейска част, която винаги иска да е различна. По нашенските места пък дедите ни забелязали, че април е непостоянен, времето е колебливо и често се мени. В желанието си за веселие нарекли първият му ден – ден на лъжата, закачката и хумора. Мнозина "ще се хванат", когато някой хитрец ги изпрати, както се казва, за "зелен хайвер", но такава е традицията. На почит са остроумните, досетливите, веселите. Чудомир обичал да казва: "Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито веднъж".

Бихме допълнили – дори и когато съвсем не ни е весело.

Пример с една стара притча – един завоевател обсадил град и за да го освободи поискал богатства. Когато се върнали първия път пратениците му, попитал какво правят обсадените? Отговорили му – плачат. Той заповядал – отидете пак и вземете, каквото можете. Действието се потретило. На четвъртия път пратениците за богатства отговорили, че хората се смеят. Е, значи вече нямат нищо за даване, казал завоевателят.

Та в последно време и у нас пада голям смях и си живеем в един непрекъснат 1 април. Колкото до лъжата – не се случва само първоаприлски и стана като спомагателен глагол в живота, пардон в управлението...Но май и с това се свиква.

Иначе съвсем наистина 1 април е Ден на птиците, който се отбелязва в международен план от 1906 година, когато е била подписана международната конвенция за защита на птиците. Днес продължаваме да отбелязваме тази дата, за да покажем колко красива и същевременно крехка е природата около нас и колко необходими са нашите грижи, за да я запазим и споделим с нашите деца.

Има нещо друго, което вероятно засяга не само хората, но и птиците - от първи април ще вдигат пенсиите,. Защо? Да оцелеят пенсионерите с по-10-20 лева повече? Глупости, идват избори, а те са най-сигурните избиратели. И най-доверчивите. Дори до оглупяване.

Но да не униваме – все пак светът е оживял, защото се е смял и да си припомним забележителната снимка на гения Алберт Айнщайн – с изплезен език към света /може би и към новите-стари кандидати за депутати в България, посмъртно/. Да опитаме! Жените обичат веселите мъже, мъжете обичат веселите жени. Време е за една голяма обич...