На този етап от кампанията е несериозно да се твърди, че партиите, които са в граничната зона (между 2 и 4%), нямат своите шансове да се борят за място в бъдещия парламент.

Както и при предишното априлско изследване на НЦИОМ, такива партии са КП ДСБ-БДФ, НФСБ, РЗС, ВМРО и Коалиция „Център-Свобода и достойнство".

Още повече, че при кампания като настоящата, изпълнена с обрати, е трудно да се прецени коя от по-малките партии може да се окаже в печеливша електорална ситуация.
Освен, че кампанията още не е приключила, изследванията не могат да измерят реалните тенденции в поведението на две важни за крайния резултат от изборите групи от избиратели - тези, които заявяват, че са склонни да продават гласа си, и онези, които признават, че ще променят вота си в последния момент, за да гласуват за евентуалния победител.

Въпреки събитията, след доклада на прокуратурата няма съществена разлика в дяловете на електоралната подкрепа за двете основни политически партии - ГЕРБ и БСП.

Това означава, че избирателите на тези партии, независимо от публичните дебати и тълкувания на случващото се, по-скоро стоят зад своите ръководства. Друг е въпросът дали в случая става дума за убеждения или за лоялност.

Няма промяна в подреждането на първите пет формации, както и не регистрираме значима промяна в разликата между електоралната тежест на първите две формации - ГЕРБ и БСП. Към 25 април тя възлиза на 5,9%.

Данните показват, че както сред гласувалите за ГЕРБ, така и сред избирателите на БСП от 2009 г, намалява готовността да повторят вота си за своята партия.

Това означава, че от началото на кампанията не укрепват ядрата от избиратели на тези две партии. ГЕРБ продължава да има по-голям резерв от БСП, когато става дума за привличане на вота на разколебани бивши избиратели.

Данните от настоящото изследване показват, че между една пета и една четвърт от избирателите не са решили още за кого да гласуват и дали да гласуват.

Един от ефектите на негативната кампания е ръст в дела на колебаещите се българи. Ако сравним настоящата ситуация със ситуацията преди парламентарните избори през 2009 година, е видно, че днес колебаещите се са значително по-висок дял (през 2009 г. те са били 15%, днес са 22%).

Най-често сред колебаещите се как да гласуват на 12 май българи има млади хора на възраст 18-29 години, високообразовани респонденти, както и жители на областните градове и на столицата.

66% от българите твърдят, че следят предизборната кампания единствено от медиите.

Това правят предимно хората на възраст над 50 години, пенсионерите, жителите на малките градове и заможните избиратели.

27% посочват, че изобщо не следят предизборната кампания. Сред тях преобладават интервюирани на възраст от 18 до 39 години, роми, както и хора, които заявяват, че няма да гласуват.

Само 6% от участвалите в настоящото проучване твърдят, че са присъствали на предизборни срещи с политически сили в своето населено място, а едва 1% посочват, че лично са ангажирани в организацията на кампаниите на отделни партии, сочи проучването.

Настоящото изследване на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител.

Изследването е извършено и финансирано от НЦИОМ.

Изследването е проведено в периода 19 - 25 април 2013 г. и е представително за пълнолетното население на страната.

По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1120 пълнолетни български граждани.

Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш (най-близка рождена дата).

Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене.

Настоящото изследване на НЦИОМ е осъществено по съпоставими методика на регистрацията и методика на извадката на НЦИОМ от 1990 г. досега.

Изследването регистрира обществено-политически нагласи към периода на провеждането му и няма характер на прогноза за изборните резултати.

http://www.trud.bg

Мира Радева: Разликата между ГЕРБ и БСП се топи

Центъра за анализи и маркетинг: 24,1% за ГЕРБ, 18,2% за Коалиция за България

Агенция "Медиана": Преднината на ГЕРБ вече е под 2%