Математикът проф. Михаил Константинов, член на борда на директорите на „Информационно обслужване”, в интервю за

Фокус: Проф. Константинов, как ще се отрази скандалът със записания разговор между Борисов, Найденов и Кокинов на изборите?
Михаил Константинов: Доколкото разбирам, не се отразява. По-скоро се отразява на различни групи от българското население по различен начин. Има една група интелигентни избиратели и смея да твърдя, че и аз съм сред тях, които се дразнят от този вид действия. Но основното дразнещо в случая е незаконното подслушване, което е извършено очевидно от Мирослав Найденов. Човек като си е вкъщи, говори по съвсем различен начин. Всеки от нас, ако го записват какво си говори вкъщи и после го пуснат, всички ще кажат: как може да има такъв човек? Ами има. Не говоря вече за нещата, които представляват може би нарушение на закона. Доколкото разбирам, единствено предаването на резултатите от прокурорската проверка, ако се е извършило такова предаване, е престъпление. Всичко останало – кой как говорил – си е лично негова работа. Разбира се, основното престъпление е записването на този разговор. Няма как да се движат нещата по-нататък, ако не се установи как е извършен записът. Ако се установи как се е извършил записът, ще се разбере и кой го е извършил и той трябва да бъде даден под съд.
Фокус: Какви са нагласите към политическите партии две седмици преди изборите?
Михаил Константинов: Ако мога най-грубо да кажа, в този момент ГЕРБ има 100 депутати, а БСП – 75. ДПС имат около 30, „Атака” на Волен Сидеров се е стабилизирала на около 20-22, г-жа Кунева засега прескача бариерата и ще има 12-14 депутати. Числата са с някакво приближение, съвсем нормално е да не излизат точно, но горе-долу са това. ГЕРБ води на БСП с не по-малко от 20 депутати и не повече от 25.
Фокус: Според Вас, ще успеят ли СДС, ДСБ, РЗС например да влязат в 42-то Народно събрание?
Михаил Константинов: Искрено им желая успех. Това са малки симпатични партии, но в момента те не влизат. Дай боже електоралните нагласи да се променят. Тези партии имат добри експерти, чиито становища би било полезно да чуваме, ако влязат в законодателната власт, но трябва да положат много усилия. Единствено виждам, че г-н Костов е много активен в този смисъл, в интернет пространството със свои поставени презентации. Възможно е това да му помогне.
Фокус: Забелязва ли се значителен спад или скок в предпочитанията към някои политически сили?
Михаил Константинов: Не. През последните около месец и половина – два основните политически сили са в тази зона – стотина депутата на ГЕРБ, 75 - 80 на БСП, 30 или малко повече на ДПС и малко над 20 на „Атака”.
Фокус: Ще се стигне ли до коалиционно правителство?
Михаил Константинов: Най-вероятно ще бъде такова. Има две възможности – или правителство на малцинството, или коалиционно. Друга форма няма. Всички тези глупости за програмно правителство са несериозни. Дори и да наречете едно правителство програмно, то се подкрепя от определени политически сили, всъщност от коалиции. Освен това, понятието програмно правителство в българския правен мир не съществува, няма такова нещо. Как ще го наречете – експертно, програмно, политическо или всякакви глупости – са интерпретации.
Фокус: Кои са най-възможните коалиции, които биха могли да се създадат?
Михаил Константинов: Като махнете личностните различия, които в момента пречат на една такава коалиция, единствената възможна двупартийна коалиция е ГЕРБ плюс ДПС. Тук обаче има много тежки личностни конфликти, противоположности и тази коалиция изглежда трудна. Другата възможна коалиция е Тройната коалиция – тя си е класика: БСП, ДПС и г-жа Кунева в ролята на НДСВ. Има и вариант правителство на малцинството – нещо, което видяхме преди четири години. ГЕРБ прави правителство, няма собствено парламентарно мнозинство, но някой от другите партии го подкрепя. Примерно би могла „Атака” да го подкрепи. Впрочем, такива правителства на малцинството са много ефективни, защото малката партия, която не участва в управлението, задава своята програма. Тя може във всеки момент да свали правителството, като оттегли подкрепата си. Това правителство доста добре трябва да се съобразява с малкия си партньор. Първото правителство на малцинството, което България видя в новата си история, беше след изборите 1991 г. Правителството на Филип Димитров беше типично правителство на малцинството. Да, вярно е, че ДПС посочиха заместник-премиер тогава, но друго участие в централната власт – не. ДПС действително подкрепяше правителството на Съюза на демократичните сили няколко месеца и това беше типично правителство на малцинството. Те се изпокараха, ДПС си оттегли подкрепата, Филип Димитров преждевременно поиска вот на доверие и падна. Тогава дойде г-н Беров, дойде времето на „Мултигруп”, на безвремието, на мутрите и изобщо България затъна в блато, от което още не може да излезе.
Фокус: Какво ще се случи с партиите на протестиращите след изборите?
Михаил Константинов: Нищо няма да се случи. Някои представители се разхвърляха по 2-3 други партии, те отказаха да излъчат независими кандидати, които може би имаха някакъв шанс. В момента социологията почти не разпознава партиите на протестиращите, което не значи, че някои от тях няма да минат заветния 1 процент, който им гарантира 2 милиона лева печалба. Големият брой партии се дължи на факта, че в България е най-високата субсидия не само в Европа, а и в целия свят. Нашата субсидия е относително 10 пъти по-висока от немската, а германците са няколко пъти по-богати от нас. Аз почвам да се замислям дали няма зависимост между двете неща. Там, където има най-голяма партийна субсидия, народът живее най-бедно, и обратното.
Фокус: Очаквате ли избирателната активност да бъде висока?
Михаил Константинов: Очаквам нормална избирателна активност – между 60 и 65 процента, някъде от 3,6 до 4 милиона души.
Яница ТАНЕВА

http://www.focus-news.net