Самото въстание е подготвено по-добре от всички предишни. Страната е разделена на четири революционни окръга (след известни промени) – Търновски, Сливенски, Врачански и Пловдивски.

Първата пушка пуква на 20 април (1 май по нов стил) в Копривщица. Куршумът е изстрелян от въстаника Георги Тиханек на Калъчевия мост в града. Оттам пламва целия Пловдивски (Панагюрски) окръг, където въстанието трае най-дълго и взема най-много жертви. Въстанието, обаче, избухва с 10 дни по-рано и обърква плановете на другите окръзи.

Прилично участие в бунта взема и Търновския окръг. Със закъснение се включва и Сливенски, но само с една чета. Полицейския натиск от страна на турците осуетява обявяването на въстанието във Враца. По-късно там със закъснение пристига четата на Христо Ботев, която е разбита във Врачанския Балкан.
Потушено с помощта на редовната турска армия и башибозук, въстанието е удавено в кръв. Тази кръв, обаче, я вижда целият свят. За отбелязване е, че Априлското въстание е изцяло българско дело, неговата подготовка и избухване не са подкрепени от нито една външна сила.

Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници ,очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили.

Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България.Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война. http://www.struma.com/