Против гласуваха повечето представители на ЕНП и консерваторите. Координаторът на групата на ЕНП за тази комисия Вероник Матйо подчерта, че прокуратурата в България вече се занимава с незаконните подслушвания и че трябва да се остави българското правосъдие да се произнесе, вместо да се изземат правомощията му, съобщи БНР.

Вече след гласуването Андрей Ковачев от ГЕРБ изрази разочарование, че български евродепутати са анонсирали и в крайна сметка предизвикали подобен злепоставящ България дебат, преследвайки свои политически цели. Метин Казак от ДПС пък припомни, че комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи неведнъж е обсъждала нарушаване на човешки права при различни страни-членки. Според него, предстоящият дебат за подслушванията в България, ще е стимул за прокуратурата у нас да си свърши работата и ще спомогне за изкореняването на подобни практики.

БГНЕС припомня, че след обявяването на резултатите от проверката в МВР за нерегламентирано подслушване, бяха установени тежки нарушения при подслушването от страна на МВР, бяха представени в два доклада – един публичен, и един секретен. От него стана ясно, че над 75% от сигнала на лидера на опозицията до главния прокурор Сотир Цацаров отговарят на истината. За останалата част все още не може да бъде установено, защото информацията е изтрита в първите часове на проверката от ръководен служител на Специализираната дирекция "Оперативни и технически операции" (СДОТО).

Имаше образувани четири досъдебни производства – срещу бившите началници на службата Цветан Иванов, Камен Костов и Сергей Кацаров, както и срещу началника на отдел в СДОТО Радко Димитров. Те бяха за злоупотреба със служебно положение, възпрепятстване на правосъдието и създаване на официален документ с невярно съдържание.

След избухването на скандала Бойко Борисов каза, че гарантира за Цветан Цветанов и той не е извършвал подобни престъпления. Борисов дори каза, че "Цветанов се е заклел в децата си". Цветанов беше разпитван в продължение на часове в Специализираната прокуратура. Тогава той отрече, че обвиненията срещу директорите на СДОТО-МВР са за нерегламентирани подслушвания и отказа да дава пълна информация на медиите за характера на водените разговори вътре.

Срещу Цветанов са събрани достатъчно доказателства за извършено престъпление по чл.285 във вр. с чл.387 ал.2 от НК. Държавното обвинение смята, че Цветанов, в качеството му на министър на вътрешните работи съзнателно е допуснал подчинени нему лица – директорите на СДОТО-МВР Иванов, Костов и Кацаров да извършат престъпления по чл.387 ал.2 от НК. Този извод на прокуратурата се обосновава и с оглед задълженията на министъра на вътрешните работи по чл.34а ал.1 т.1 от ЗСРС да упражнява контрол върху прилагането и използването на СРС.

Така бившият вътрешен министър Цветан Цветанов може да получи до 8 години затвор, ако прокуратурата му повдигне обвинение и след това докаже тезата си в съда.

Стана ясно и че тримата бивши служители от СДОТО, уличили бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, че устно е разпореждал незаконните СРС-та, не отстъпват от показанията. Освен устни указания те са получавали от ръководството на МВР и писмени нареждания кого да подслушват, съобщават разследващи. На бележките обикновено е имало написани само телефонни номера. След "изпълнение на задачата" хартийките се изхвърляли.

Незаконното подслушване в България, което стана известно не само у нас, но и в чужбина като "Българския Уотъргейт" или "Цветановгейт", намери място и в предварителния доклад на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) за предсрочните избори у нас. В доклада се отбелязват и страховете от намесата на Министерство на вътрешните работи в "политическия живот и изборния процес" у нас. /БГНЕС