ВСЕ НА ТРИДЕСЕТ И ШЕСТ

     Стихотворение от Генчо Златев

Върхът на лятото е. Месец юли.

Какъв безоблачен и топъл ден!

Пред мен е Дякона, обут в цървули.

Напълно същият. Непроменен.

Кръвта ми бие. Слънцето ме пари.

Дели ни време като трап дълбок.

Как да повярвам, че е вече старец,

когато е пружина, лъвски скок.

За него и за нас е днеска празник.

Лика му кичат възрастни, деца.

Боготворим го всички и го пазим

като икона в своите сърца.

Звездица бе във мрачината гъста,

надежда, лъч за клетник и за роб.

Направо от бесилото възкръсна

във люта зима, без да влезе в гроб.

Той няма смъртна и рождена дата.

Достойнство има, има само чест.

Числи се в четата на свободата,

останал все на тридесет и шест!