Съдът е оправдал Илиев, че е извършил третото деяние в условията на опасен рецидив.

            Първоинстанционният съд е разгледал делото по института на съкратеното съдебно следствие и по този ред е наложил наказания за всяко от деянията. За първото Илиев е осъден на 3 години и 4 месеца лишаване от свобода. За второто е получил 6 години и 8 месеца лишаване от свобода, а за третото - 8 години и 8 месеца лишаване от свобода при строг режим. След като е групирал трите наказания, Районен съд – Ген. Тошево е определил на 47-годишния общо наказание от 8 години и 8 месеца при строг режим. Решаващият съд е увеличил това наказание с още 4 години и 4 месеца и определил Илиев да изтърпи 13 години лишаване от свобода при строг затворнически режим.

            Недоволен от присъдата той я обжалва пред въззивния съд и моли, наказанието му да бъде намалено, предвид направените от него пълни признания.

            След проверка Окръжен съд –Добрич, установи, че в производството пред Районен съд – Ген. Тошево, не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на присъдата. Законосъобразно първоинстанционният съд е допуснал и провел делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Признанията на подсъдимия и фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт, изцяло се подкрепят от събраните в хода на досъдебното производство материали.

            По делото е изяснено, че пострадалата е живеела и се грижела сама за себе си и къщата си в с. Спасово. Около 24 ч. тя си била легнала в кухнята. В същото време Илиев вървял по улицата, на която се намирал домът на пострадалата. Той знаел, че тя живее сама и решил да влезе в къщата й. Прескочил оградата и с помощта на длето и нож започнал да отваря входната врата. Жената чула, че нещо се хлопа навън, станала да види какво се случва и намерила отворена входната си врата. Докато се приближавала Илиев блъснал вратата и я отворил широко. След това хванал пострадалата за дясната ръка и я държал с гръб към него, за да не го разпознае. Ударил я в гърба, заблъскал я по тялото, за да върви към вътрешността на къщата. Избутал я и й наредил да изгаси светещата крушка. Той я избутал до стая с голямо легло, бутнал я върху него и започнал да дърпа дрехите й. Пострадалата му се молела да спре и да не й прави нищо, казала му, че може да му бъде майка. Мъжът отговорил, че е дошъл да я убива и започнал да й нанася удари по главата с юмруци, а после я хванал за врата с две ръце и започнал да я души. Поради шока от случващото се и напредналата си възраст, пострадалата не могла да се съпротивлява и останала в безпомощно състояние. Гаврата с нея продължила около 6 часа. Като не успял да получи ерекция, а видял, че се съмва, Илиев станал и си тръгнал. Когато се посъвзела, пострадалата се облякла и отишла у съседката си, да търси помощ. Те съобщили на органите на МВР.

            По делото са приети две съдебно-медицински експертизи на пострадалата и една на подсъдимия. Последната показва, че той няма психични отклонения, но е емоционално нестабилна личност, към момента на деянието той е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и да ръководи действията си. В инкриминирания период той се е намирал в обикновено алкохолно опиване от средна към тежка степен, което не го е лишило от възможност да разбира и ръководи постъпките си.

            Въззивният съд намери, че съобразявайки се с установените факти, Районен съд – Ген. Тошево законосъобразно и обосновано е направил своите изводи и е признал Илиев за виновен в нарушаване на неприкосновеността на жилище нощем и въоръжен, в блудство и опит за изнасилване и го е оправдал по обвинението, че деянието е извършено при условията на опасен рецидив.              

            Окръжен съд – Добрич, смята за безспорно установено, че липсват изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, за да бъдат намалени наказанията на подсъдимия.

            Законосъобразно първата инстанция е групирала трите наказания, определила е за изтърпяване най-тежкото от тях и го е увеличила. По отношение на това въззивният съд обръща внимание на особената тежест на трите извършени от Илиев престъпления. Дързостта, с която е влязъл в чужд дом посред нощ, изключителната последователност в нанасянето на удари върху пострадалата, за да постигне целеното съвкупление, всичките му отвратителни по своето съдържание действия спрямо жена на 80 години, включително продължителността им – повече от 6 часа. Цялото му поведение от влизането в къщата до напускането й, представлява един изключителен дързък душевен и физически тормоз върху жена, която може да му бъде майка и независимо от нейните молби.

            Тези факти мотивират Окръжен съд – Добрич, да приеме, че наказанията на Илиев са определени правилно, при явна справедливост и са съобразени с изискванията на Наказателния кодекс за обща и лична превенции, които трябва да се постигнат по това конкретно дело.

            Въззивният съд счете, че уважените граждански искове са основателни, а определеното обезщетение е справедливо.

            Решението на Окръжен съд – Добрич, е окончателно