Ако днес има парламентарни избори БСП ще получи 19.3 на сто, а ГЕРБ 16.9 на сто от гласовете. Това сочи националното изследване на Агенция Сова Харис. В парламента ще влязат още ДПС със 7.8% и по всяка вероятност Демократичния реформаторски блок, който има подкрепата на 3.9 на сто. На ръба на 4-процентната бариера са националистите от АТАКА и НФСБ.

За диалог между протестиращите и правителството с цел намиране на решение за изход от създалата се ситуация се обявяват 62,5%. Очевидно в процеса на своето развитие протестът създаде и съмнения в своята целесъобразност, се казва още в проучването, което е по поръчка на в. "Преса".

Поредното представително проучване, проведено от Сова Харис, показва, че напрегнатата политическа обстановка в страната променя, но не нарушава структурата на електоралните нагласи. Градусът на политическото напрежение поддържа на високо ниво интереса на общественността към политическите процеси. Двете водещи политически сили запазват позициите си, но вече с отчетливо разменени места. Доверието към Социалистическата партия надвишава с повече от 5% това на бившите управляващи, което представлява значителен електорателен резерв. Съществена промяна в картината внася регистрираното значително доверие към основания наскоро Демократичен реформаторски блок (ДРБ). Въпреки малкото време за развитие, което е имал този проект, той вече може да претендира за място в първата петица по доверие. Това показва, че ако успеят да се развият във времето, обединените демократи-реформатори имат шанса да заемат празнината, оставена от партиите-майки на традиционната десница. Повишено е и доверието към СДС, като при евентуално му включване в ДРБ би могъл да се получи синергичен ефект, надвишаващ механичния сбор на доверие. Участието във властта е стабилизирало позициите на ДПС сред традиционните му привърженици. Нишата на националистите традиционно се запълва от 3 формации, като новото тук е, че НФСБ е разширил подкрепата си за сметка на Атака и ВМРО-БНД.

Малко над 60% от избирателите твърдят, че ако сега се проведат предсрочни парламентарни избори, ще гласуват, като при това са наясно и със своя избор. Резултатите от изследването показват, че подкрепата на БСП и ГЕРБ представлява точно копие на изборните резултати от 12 май т.г., само че с разменени места. Този ефект не може да е изненадващ - през годините той винаги се е появявал в полза на новите управляващи. Ако изборите са сега, в следващия 43 парламент при сегашните нива на електорална подкрепа, освен БСП и ГЕРБ, със сигурност ще влязат още две формации: това са ДПС с по-голяма квота и ДРБ. На ръба на 4-процентната бариера са националистите от АТАКА и НФСБ. Очевидно, свалянето на прага за влизане в парламента ще увеличи значително шансовете им.

Не буди учудване това, че от всички лидери на политически формации, които ще се борят за участие в следващия парламент, най-високо доверие получават Сергей Станишев и Бойко Борисов. Председателят на ГЕРБ води с минимална преднина. Фактът, върху който трябва да се замислят и двамата обаче, е високите нива на неодобрение, което получават. То показва, че както към тях самите, така и към ръководените от тях партии, има натрупано голямо обществено недоволство. Висок рейтинг получават Николай Бареков, Емил Кошлуков и Любен Дилов–син, които се изявяват едновременно и в политиката, и в журналистиката. Очевидно е, че постоянното им присъствие в публичното пространство допринася за тяхната популярност, но, от друга страна, не е достатъчен фактор за да получат това значимо обществено доверие. Не можем да не отбележим летящия старт на Николай Бареков. Той още не е обявил формáта, с който ще участва в политиката, но доверието, което получава в аванс, би трябвало да му даде значителна доза увереност. Сред лидерите на политически формации той се нарежда на 3то място по доверие. Нещо повече, като ново лице недоверието към него е на много по-ниско равнище в сравнение с лидерите на двете най-утвърдени партии. Присъствието на Николай Бареков може да се разглежда като естествено продължение на кампанията "България без цензура" и заявеното от него намерение да смени амплоато си. В тази плоскост трябва да отбележим и Илиана Раева, която явно е забелязана от значителна аудитория. Впечатление прави още фактът, че доверието в Лютви Местан значително надвишава това в партията, която ръководи.

С най-голям кредит в момента се ползват БНТ, БНР и Българската Православна църква. Най-ниско в тази скала вече традиционно стои съдебната система. За първи път в подобна класация е включена Европейската Комисия и Европейския парламент, защото от Сова Харис считат, че те имат пряко отношение към вътрешния живот в страната. Основните европейски институции се позиционират в горната част на класацията, което показва, че доверието на българския избирател към тях е с позитивна насоченост. Още повече, че изразеното недоверие към европейските институции е на много ниски нива. От ръководителите на основните институции най-голямо е доверието към Патриарх Неофит, следван от българския еврокомисар Кристалина Георгиева и омбудсмана на РБ Константин Пенчев.

Развитието на политическата ситуация у нас приковава вниманието на широката общественост въпреки разгара на летния сезон. Очаквано беше, че проведените през май парламентарни избори няма да изпълнят основната си роля, а именно да успокоят обстановката в страната. Сега фактическото разделение на протестиращи и застъпници на новоизбраната власт води до дълбока конфронтация в обществото. Подкрепящите протеста срещу Орешарски имат по-широка основа, тъй като представляват около 48% от гласоподавателите. Не е за подценяване и групата на неподкрепящите, чийто дял е около 38% от пълнолетните българи. Същевременно само 21,5% смятат, че протестиращите срещу кабинета предлагат конструктивни мерки след евентуалната негова оставка. За диалог между протестиращите и правителството с цел намиране на решение за изход от създалата се ситуация се обявяват 62,5%. Очевидно в процеса на своето развитие протестът създаде и съмнения в своята целесъобразност. Широката общественост вижда изхода в диалога и намирането на консесусно решение между различните страни. Очаквайте подробности. /БГНЕС