Господин Ж. Сербезов е роден в село Демирча, Северна Добруджа /Румъния/. Неговото семейство след Руско-турската война се преселва в село Житница, Добричко. Основното си образование завършва в Добрич, средното образование - във Варна, където негов учител по рисуване е Антон Митов, предизвикал траен интерес и любов към изкуството. В края на 1896 година е открито Държавното рисувално училище, Г. Желязков е сред първите 48 приети ученици. Той проявява завидните качества, талант и трудолюбие още в първите си крачки в света на голямото изкуство, като в края на първата учебна година е награден за отличен успех. Г. Желязков завършва с отличен успех Държавното рисувално училище през 1899 година. През същата година Светият синод на Българската православна църква обявява конкурс за специализация по църковна живопис в Русия, който е спечелен от Г. Желязков. Според изискванията на Художествената академия в Петербург трябва първо да учи и завърши 3-годишен курс в Казанската подготвителна школа, той я завършва за една година. През 1900 г. без писмен изпит е приет в Художествената академия.

И тук по време на следването /1900-1906 г./ той проявява своите качества на старание и талант, отразени в неговите картини, впечатлили известния руски художник и професор Иля Ефимович Репин. Той прави един жест на уважение и внимание към Г. Желязков, който става неговият първи български ученик. В професионалната мастерска /школа/ на именития художник в продължение на две години младежът учи, формира възгледите си, твори /за направените копия на Рембранд получава златен медал - "Портрет старушки" и "Мужчина в полском костюм" се пазят и днес в Ермитажа в Петербург/. Посещава и популярните четвъртъци в дома на професора - среща се и общува с елита на Русия. Създадената духовна и творческа близост между Репин и Желязков се чувства в някои негови ранни творби. Тази близост преминава в истинско приятелство. Известно е, че родените близначки на Анка и Господин Желязкови през 1916 година в София приемат имената на дъщерите на Репин - Надя и Вера. Връзките между Репин и Г. Желязков продължават и след неговото завръщане в България, дори се е предвиждало гостуване на Репин, но за съжаление не се осъществява. През целия творчески период Г. Желязков осъществява иконописи и стенописи в над 50 църкви и манастири. Той участва в иконописването на храм-паметник "Свети Александър Невски" заедно със своите преподаватели от Русия и от България, катедралните храмове във Видин - "Свети Димитър", Русе - "Света Троица".

В писмо на Варненската и Преславска митрополия от 27.08.1909 г. е отбелязано: "Художникът-иконописец Георги Желязков, който работи в София, е следвал и се специализирал изключително по църковна живопис в Петербург. По тая причина, именно Господин Желязков специално е препоръчан от Светия синод като един от най-добрите наши художници". Господин Желязков е предоставил на храм "Света Троица" 16 царски икони, 12 апостолски малки икони, Разпятие Христово, Преображение, Пресвета Богородица. Църковното настоятелство на храм "Света Троица" приема препоръката за Г. Желязков и държи на висококачествените икони.

Когато правим оценка на иконописното творчество на Господин Желязков в храма "Света Троица" в Добрич можем да отбележим: град Толбухин /Добрич/ може да се гордее, че целият иконостас на черквата "Света Троица" е дело на този добруджанец. Когато проф. Илия Петров разглежда иконостаса, казва: "Образи като Леонардо да Винчи". И сигурно е така, защото художникът с революционен дух разбива византийската схоластика и канон с църковната иконопис. Ако се взрем, например, в неговата икона "Св. св. Кирил и Методий" ще открием не светци-съсухрени, бледи, пустинни, а исторически личности с богат духовен живот, с топли човешки, търсещи очи. Първоучителите на българския народ са в цял ръст, на зелен фон, стъпили на земята, а не някъде в небесните селения. Следователно, майсторът-иконописец е направил светци, които ходят сред хората. Останалите икони - на св. Иван Рилски и др., са творби, създадени от Господин Желязков в стила на Васнецов и Несторов, с образи земни и близки на човека. Ако прибавим и сградата на храм "Света Троица", която е по проект на големия български архитект Петко Момчилов, то смятаме, че този храм е за Добрич един ценен в иконописно и архитектурно отношение паметник. Според известния краевед Любен Бешков, Господин Желязков е рисувал икони за храма в село Житница, Добричко.

Признание творецът получава и при участието си в международни изяви - в Лондон /1907 г./, в Загреб /1908 г./, в Белград /1912 г./. Като секретар на българската секция на съюза "Лада" работи всеотдайно за южнославянската солидарност в изкуството.

Да бъде с изкуството си и в последния миг от живота си е отредено на големия художник. Той пада от скеле при изографисването на Клисурския манастир на 27 юли 1937 г. Умира с четка в ръка, както е живял. След него има картини, икони, иконописи, достойни наследници, които продължават неговата изобразителска дейност.

Отбелязвайки 140-годишнината от рождението на Господин Желязков Сербезов смятаме, че той е един достоен представител на родна Добруджа. Неговата творческа дейност заслужава познаване, внимание и почит!

 Тодор НИНОВ