Ивелина Тинева - областен координатор на Българския младежки Червен кръст в Добрич, през НДТ

- Би ли се представила за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" - къде учиш, какво, от кога си в БМЧК?

- Казвам се Ивелина Тинева, уча в ЕГ "Гео Милев", английски език и втори - френски. Тази година ще бъда 12 клас, предстои ми абитуриентски бал. В Червения кръст съм близо от две години. От януари т. г. съм областен координатор за област Добрич и се надявам, че се справям добре, досега резултатите го показват.

- Как попадна в Младежкия Червен кръст - случайно, чрез приятели, или...

- Много отдавна исках да се запиша в Червения кръст, но това е най-трудната стъпка за един доброволец, защото повечето хора ги е срам. Защото сме заобиколени от такова общество, че всичко се обсъжда - кой каза, какво каза... За това беше и много трудно за мен да направя тази стъпка и да се запиша доброволец. Общо взето запалих се от приятели, защото има много хора от езикова гимназия, всъщност мнозинството сме от ЕГ "Гео Милев". Записах се и много ми хареса, почти не съм пропускала дейности в Червения кръст, така станах и координатор.

- Какво те привлече в милосърдната организация?

- Изграденият образ на Червения кръст изобщо в света е помощта, която дава на хората и как ги прави щастливи с дейностите си. За това и аз реших да съм един от тези, които връщат надеждите на хората и усмивките по лицата им.

- Каза - изградения образ в света, а смяташ ли, че го постигате тук, на местно ниво?

- Смятам, че много от хората гледат на нас точно по този начин. Защото, дори една малка дейност като Деня на прегръдката, в която нашите доброволци просто подаряваха прегръдки на хората и им връщаха усмивките и им подобряваха деня, го показа. Това всъщност е богатството, което ние печелим като доброволци. Има някои хора, естествено, които са с погрешни представи, но все пак ние се надяваме да ги променим, защото ние наистина сме една организация, която има само и единствено за цел да помага, а не да взема от хората.

- Би ли разказала за някои от по-интересните прояви, които сте провели, откакто си областен координатор на БМЧК?

- Всяка областна организация решава да отбележи някои дни. Например, ние правим Ден на усмивката, Ден на прегръдката, които не са традиционни. В Деня на прегръдката ходихме с табели по центъра, прегръщахме хората. В Деня на усмивката бяхме направили един огромен плакат и различни късметчета на различни весели цветове написани и ги подарявахме на хората за да им подобрим деня. Ходихме в един център за хора с ментални увреждания понеже ни поканиха от там. Направихме им обучение на по-простичко ниво, защото те не могат всичко да разберат. Но за мое учудване и за учудване на доброволците хората много се зарадваха, зададоха страшно много въпроси, много им беше интересно. Надявам се да продължим да работим с тях. Защото така и ние са научаваме да работим с едни хора, които са малко по-различни от тези, които срещаме в ежедневието си. Те се отпуснаха пред нас, радваха се. Дори по повод Баба Марта ни бяха изготвили едно пано с матренички и ни го подариха, поставили сме го в залата на Червения кръст. На национално ниво предстои кампанията за приемната грижа, през септември месец ще започне. Предстои и лятната академия за доброволци, която се провежда всяка година. Сега ще е на територията на нашата област - в община Каварна. Тя представлява обучение на нови доброволци, които досега не са включвани в такова. Целта е да се обучават все повече нови и нови доброволци, за да разпространяват сред все повече хора знанията, които предава Червеният кръст. Обучението е в пет модула, от всяка област се изпращат по трима човека, които имат заслуги. Всеки си избира по един модул, по който иска да се обучава. Например, аз съм обучена в миналогодишната академия по най-новия модул в Червения кръст на световно ниво - "Младежите като агенти на поведенческа промяна". Свързано е с недискриминацията и интегрирането на хората, които са изключени от обществото. Набляга се и на много забавления, игри, за да могат доброволците да се опознаят един друг и да работят по-добре областите една с друга.

- Ти разказа за Деня на усмивката, за Деня на прегръдката, но вие се включвате и в много сериозни кампании - спомена за приемната грижа. Вие редовно участвате в антиСПИН кампании, които са насочени към младите хора. Повече ли научават те когато получават информация от свои връстници?

-  Смятам, че нашите връстници са много по-добре запознати  от преди, в смисъл - за нещата и опасностите, които ги заобикалят. Някои, естествено приемат всичко с насмешка - материалите, които им раздаваме, нещата, които им говорим. Но също така има и много от тях, които ги приемат сериозно. Например, на всеки 1 декември в Младежкия център се правят безплатни СПИН-тестове, които всъщност можеш да си направиш всеки ден. Ние раздаваме информативни картички и презервативи и казваме на хората ако желаят да отидат да се проверят. Смятам, че по-лесно го приемат когато някой на тяхната възраст им говори, а не някой по-голям, който се опитва да им наложи своето мислене, своите представи. Може би защото ние също го преживяваме с тях и така по-лесно разбират какво всъщност ги заобикаля и че трябва да се пазят.

- А по отношение на приемната грижа - как се приемат вашите кампании от хората?

- Мисля, че това беше едно от големите изпитания, които преживяхме през миналата година, защото хората са много зле настроени към нея. По-точно - те са много незапознати, неинформирани какво всъщност е приемната грижа и какво трябва да прави един приемен родител. М. г. се опитахме да обясним на много хора, проведохме много кампании, Дни на отворените врати. В тях нашите доброволци, които са обучени, обясняват, раздават информативни картички. Също така нашите доброволци се запознаха с приемните с приемните родители и децата. Тъй като хората не са достатъчно информирани продължаваме тази кампания и се надяваме след втората година да са по-добре настроени и да знаят какво е приемен родител. Работим и по една друга програма с приемните деца съвместно с фондация "Ръка за помощ". В пет области в страната се работи с приемните деца. Ходим всеки месец по веднъж в Центъра за обществена подкрепа на фондация "Ръка за помощ". Правим различни дейности с децата, за да могат по-добре да се интегрират сред хората, да не се притесняват, да разговарят с тях. Защото те са малко по-затворени. Например, за Великден боядисвахме заедно с децата яйца, подарихме им лакомства, те ни пяха песнички, отпуснаха се пред нас. Смятам, че кампанията за приемната грижа е много сериозна и се надявам тази година да е по-успешна от миналата.

- Вие сте в много тесен контакт с децата от Центъра за обществена подкрепа на БЧК, който е по проект на Австрийския младежки Червен кръст. Би ли разказала за дейността ви там?

- Много от нашите дейности са свързани с този център, защото децата там са невероятни и е много забавно. Ще разкажа за една дейност, която аз организирах м. г. - Ден на толерантност. Направих едно малко обучение на децата, което се състоеше от няколко игри и една сценка, която нашите доброволци изнесоха. Целта беше да разберат какво точно е толерантност, как трябва да се държат с хората. Децата там са много умни и много дружелюбни. Когато им направим обучение те също се стараят да ни покажат нещо, да ни научат и нас на нещо. Също така ние ходим често да им помагаме и с домашните или да играем с тях. Този център е много добре развит, той е единственият в страната, сега ще правят такъв и в Созопол. Децата се включват и в обмени на Австрийския Червен кръст, научават много. Децата от центъра много обичат да танцуват. Правят си различни танци и когато отидем ни ги показват. Те много ни се радват и ни очакват с нетърпение.

- Трудно ли е да си областен координатор? Как приемаш длъжността си - като признание или по-скоро като отговорност?

- По-скоро второто, защото се чувствам отговорна да се получат нещата. И когато не се получат си казвам - трябваше да се постарая повече. Доброволците са свикнали с мен, не съм нова, което е добре, защото те са мои връстници, по-големи и по-малки от мен. Те ме възприемат като приятел. Много от доброволците много ми помагат когато, например, съм заета с училище и нямам възможност да направя някоя от дейностите, те я правят.

- Т. е. работите в екип?

- Да, работим в екип, но отговорността за мен е по-голяма, защото трябва да поддържаш повече контакти с хора от други области.

- Сподели, че с проявите, които организирате, давате настроение, усмивки на хората. А какво на теб ти дава доброволческата дейност? Какво е да си доброволец?

- Доброволец за мен е да си напълно отдаден, защото влезеш ли в Червения кръст това се случва - отдаваш се напълно на дейностите.

- Носят ли ти удовлетворение нещата, които правите?

- Да, от седем дни в седмицата аз сигурно шест ходя всеки ден в Червения кръст - дали за да видя някого, или заради нашите сбирки. Удоволствие е за мен, защото ако не беше така аз нямаше да съм там.

- Ти си последна година ученичка, решила ли си какво ще учиш? И по някакъв начин заниманията ти в Червения кръст ще се окажат ли решаващи за бъдещето ти?

- Смятам да уча в чужбина дентална медицина и много се надявам да ме приемат. Няма много връзка с Червения кръст, но все пак ще помагам на хората. Но ако в бъдеще имам време отново бих се занимавала с Червения кръст - дали било тук или в друга държава. Не смятам да прекъсвам контактите си с тази организация, защото тя носи много удоволствие и щастие на хората.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА