Нищо че преди хилядолетия се е отцепил от клана в пещерата, човекът атавистично мечтае да е част от тайно братство, семейство или организация, в която да се впише и окопае. Тайните общества управляват света открай време. И ако се вярва на теориите на конспирацията, не са спирали да го правят.

Билдербергерите

Билдербергската група всъщност е световна конференция, на която всяка година се събират влиятелни хора от областта на политиката, бизнеса, банковото дело и водещи медии. Участието в сбирката е само по лична покана. Активът на клуба обединява 383 души, като една трета от тях — 128, са американци, а останалите от Европа и Азия. България също има своя представител - левия политик Николай Камов (на малката снимка в ляво).

Според енциклопедия «Британика» конференцията на билдербергерите предоставя условия в непринудена обстановка отблизо да се запознаят хората, които движат световната политика, и да обсъдят наболели проблеми, без да поемат задължения и обещания. След всяка среща се изготва таен отчет, който се разпространява единствено сред участниците, които са задължени да го опазят в тайна. Международният комитет всяка година подбира различни делегати.

Датите за заседанията на клуба не се огласяват, а безопасността на участниците се обезпечава от страната домакин. Името на организацията идва от хотел «Билдерберг» в холандското градче Остербек, където през 1954 г. е било първото събиране на клуба. Независимо от строгата секретност всяка среща на билдербергерите предизвиква широк международен резонанс - не е възможно да се скрие струпването на президенти, крале, принцове, министър-председатели, дипломати, банкери и едри бизнесмени на едно място. Щабквартирата на Билдерберг е в Ню Йорк в сградата на фондацията «Карнеги».

На сбирките пресата никога не е поканена, на делегатите е забранено да си водят записки, а взетите решения не се публикуват. Тази секретност кара мнозина да вярват, че билдербергерите тайно управляват света. На 15 март Вери Мейсън публикува журналистическо разследване, според което зад клуба «Билдерблерг» стои НАТО. 

Трилатералната комисия 

Любители на конспиративните теории често цитират речта на Дейвид Рокфелер, произнесена от него на срещата на Трилатералната комисия в немския град Есен на 8 юни 1991 г.: «Благодарни сме на «Вашингтон пост», «Ню Йорк таймс», списание «Тайм» и други големи издания, чиито директори посещават нашите срещи и спазиха обещанието си да съхранят техните тайни в продължение на повече от 40 години. Би било невъзможно да разработим и осъществим нашите световни планове, ако те бяха огласени. Но днес светът е по-сложен и е готов за световно правителство. Националната върховна власт на интелектуалния елит и световните банкери без съмнение е за предпочитане пред националното самоопределение, практикувано пред изминалите столетия».

Това изказване обяснява защо много източници смятат създадената от Рокфелер Трилатерална комисия за световно правителство в сянка. В организацията участват представители на Северна Америка, Западна Европа и Азия в лицето на Япония и Южна Корея. Официалната цел е решаване на световни проблеми. 
Българската връзка в Трилатералната комисия е бившият държавен глава Петър Стоянов. През 2004 г. той е поканен да се присъедини към престижния клуб на световни величия и в момента е член на Европейския изпълнителен комитет на организацията.
В уебсайта на организацията се виждат още имената на Цветелина Бориславова и Миглена Кунева, но не се споменава да имат някакви длъжности.

Всяка сбирка на Трилатералната комисия взема решения за бъдещето на света (на голямата снимка). Петър Стоянов е член на Европейския изпълнителен комитет на тайното общество

Трилатералната комисия е свикана за първи път през 1973 г., след като година по-рано на световните финансови форуми „Чейз Манхатън“ в Лондон, Брюксел, Монреал и Париж, Дейвид Рокфелер (по онова време председател на влиятелния частен Съвет за международни отношения) предложил създаването на комисия за мир и развитие. Идеята получава голяма поддръжка от Билдербергския клуб. Други форуми обаче я приемат повече от хладно.  Членове на първоначалната комисия освен Рокфелер са Збигнев Бжежински, Алън Грийнспан (по-късно шеф на Федералния резерв на САЩ) и др. По онова време участниците във форумите са 200, днес са около 400.

„Опус деи“ дърпа конците на Ватикана

Една от най-противоречивите и оспорвани „рожби“ на католицизма е култовото общество „Опус деи“. „Папската мафия“ всъщност решава какво става във Ватикана, смятат множество противници, членове на конкурентни групи и сдружения, както и редица привърженици на конспиративните теории в католическата общност. „Опус деи“ е единствената добре организирана група, която работи в ръководните органи на църквата в Рим и може да има влияние върху това как гласуват кардиналите“, казва пред сп. „Тайм“ преди време Джанкарло Зизола, автор на няколко книги за политиката на Ватикана.

Основана през 1928 г. от младия тогава свещеник Хосемария Ескрива и Балагер (1902-1975 г.) в Испания, организацията бързо се разраства в годините на Франко, за да се превърне в една от най-влиятелните и богати църкви в света. Тя е единствената, която получава статута  прелатура (от лат. praelatus - предавам) от покойния папа Йоан Павел II през 1982 г. Това означава, че въпросното католическо общество се ползва от особени привилегии от понтификата. То е самостоятелно, но не противоречи на лоното на католическата църква, от която отчасти се финансира. „Опус деи“ буквално означава „Божие дело“.

Култовото общество, което проповядва скромност, милосърдие и духовно усъвършенстване, обаче издига за своя централа лъскав небостъргач в сърцето на Ню Йорк. В 17-етажната сграда „Мери Хил“ постоянно живеят над 60 членове на „Делото“, тук всяка година временно отсядат над 10 000 привърженици на прелатурата, има шест трапезарии, три параклиса, офиси и пресцентър. В нея се проповядва, че всеки може да бъде духовно чист и да се съединява с Христа, без да се отказва от светския си живот, от професионалните си задължения. Сградата струва „скромните“ 70 млн. долара и е завършена през 2001 г.

Никой не може категорично да каже откъде идва финансирането в култовото движение, което наброява сравнително малко последователи - едва 89 000 души в цял свят. Членувайки в организацията обаче, „посветеният“ й дарява целия или по-голямата част от дохода си. Сред благодетелите на прелатурата са стотици частни фондации, но и обществени организации като ЮНЕСКО, чийто бивш генерален директор Федерико Майор е бил член на „Опус деи“.
Животът в „Делото“ е път към усъвършенстване, който обаче води до крайности. Бивши членове на движението неведнъж са шокирали обществото със скандалните си признания за истинската същност на „Опус деи“. Според думите им сивата гвардия на Ватикана играе със сериозни карти - обществено, религиозно и политическо влияние, уреждане на постове и всичко това се завърта с колелото на много пари... и кръв.
Бившият последовател на „Опус деи“ Джон Рош споделя пред журналисти от в. „Мейл он съндеи“, че са го принуждавали да се самобичува: „Накараха ме да нося болезнена власеница (лента с метални кукички), която се слага за няколко часа всеки ден на дясното бедро. Целта беше да се покаеш за греховете и да подчиниш плътта над духа.“ През сълзи той добавя, че „след ритуали, които ни караха да вършим над себе си, даже стените и таванът на стаите бяха изплискани с кръв. Чувството на вина обаче се усилваше. В продължение на 13 години търпях удари с кожен колан три пъти в седмицата по два часа“.

Илюминатите искат господство над света

В масовата култура тайното общество на илюминатите (просветените) се свързва със заговори за световна конспирация. В миналото терминът най-често се употребявал за Ордена на илюминатите, създаден през 1776 г. в германската провинция Бавария от Адам Вайсхаупт. Немското тайно общество имало за своя деизма - признаване на съществуването на Бог, но отричащо мистичните явления и религиозните догми. Вайсхаупт се придържал и към либералните идеи от епохата на Просвещението. През 1785 г. обаче орденът е забранен и създателят му умира в изгнание.
Днес обикновено илюминатите - съществуващи и измислени - са смятани за тайна организация, която управлява историческите процеси. Приписва й се също желание за световно господство и контрол на ресурсите на планетата.

Според една от недоказаните теории на конспирациите много от бащите основатели на САЩ били илюминати. На обратната страна на Държавния печат на страната, който често се използва и за герб, има изобразена недовършена пирамида. Върху нея в триъгълник е разположено „всевиждащото око“, смятано за символ на тайното общество. Датата в основата на пирамидата е с римски цифри - MDCCLXXVI - 1776 г., когато е приета Декларацията за независимостта на САЩ. Но привържениците на версията за заговор посочват, че всъщност е увековечена годината на създаване на баварското илюминатско общество. Като допълнителен аргумент любителите на конспирацията изтъкват и думите на Томас Джеферсън, президент от 1801 до 1809 г., който се изказвал изключително благосклонно за Адам Вайсхаупт.

За един от най-известните илюминати в историята е сочен италианският учен Галилео Галилей, вероятно заради конфликта си с Ватикана. Според тази версия физикът и астроном се опитвал да сближи позициите на църквата и тайния орден, заради което едва на станал жертва на Инквизицията.

В съвременната литература интересът към илюминатите се засилва с публикуването на бестселъра на Дан Браун „Ангели и демони“. В него писателят разказва как потомци на тайната общност искат да отмъстят на Римокатолическата църква за смъртта на техните съобщници в миналото.

(в. Преса, печатно издание, брой 230 (581) от 24 август 2013)

http://pressadaily.bg