* Децата са като отворени книги - непринудени, естествени, чисти.

* Музиката разширява общата култура и мироглед, изпълнителите стават добри, пълноценни и достойни хора.

* Ако едно дете не успее да стане музикант, времето с инструмента не е изгубено време

Изкуството може да допринесе още и за изграждане на качества като себеуважение, себеизразяване, стимулират се творческите способности, дори и чувството за отговорност, организираност.

- Г-жо Желева, бихте ли се представили за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна" - от кога се занимавате с музика, какво сте завършили, какво преподавате в Музикалната школа?

- Започнах да се занимавам с цигулка още в първи клас в родния си град Кърджали. След това завърших висше образование в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. От момента на завършване до сега имам щастието да работя по специалността си - "Музикална педагогика". В читалището съм от 2005 година, преподавам цигулка и солфеж.

- Казахте - щастието. Каква е работата с децата?

- Работата с децата и изключително приятна. Те са за мен като отворени книги. Те са непринудени, естествени, чисти. контактът с тях винаги е много положителен и приятен, отношенията ни са приятелски, винаги. Няма границата между учител и ученик. Това е изкуство, децата тук трябва да се отпуснат, максимално да ги предразположиш. Всяка доза притеснение може да бъде с неприятни последици, така че интересът към музиката да угасне в един момент.

- Вие преподавате цигулка, солфежът пък съвсем не е едно от най-забавните занимания за децата. Как успявате да задържите интереса им, да ги запалите?

- Не случайно цигулката е царицата на инструментите. Добре е обучението по цигулка да започва в ранна възраст - на 6 години. Там обаче се изкисва голяма последователност, голяма воля, дисциплина. Желанието не е достатъчно. Смея да кажа, че най-упоритите деца завършват курса на обучение. Много са и тези, които пробват и при най-малкото притеснение, разочарование дори от сцена, защото тя е трудна, при най-малката грешчица са готови да се откажат. Намирам начин да ги стимулирам, обяснявам, че всяка изява в концерт е стъпка напред за тях. Децата трябва да се научат и да падат, и да стават. Това е едно голямо каляване за мен. Солфежът е неразривно свързан с обучението и заниманията.

- Има много деца, които свирят на инструменти без да изучават солфеж. Одобрявате ли това или смятате, че инструментът и солфежът трябва да вървят ръка за ръка?

- Трябва да вървят ръка за ръка, защото основната цел на солфежа всъщност е да разкрие музикалните способности на децата. От там нататък развива активен музикален слух, който пък ще подпомогне тяхната изпълнителска дейност. А най-таланливите дечица ги насочвам към бъдещи професионални занимания с музика. Основните дейности всъщност са солфежиране, музикално-слухов анализ и музикална диктовка. Но успоредно с това вървят и задачи и игри. При най-малките дечица винаги се използва игровата форма на обучение, която пък стимулира тяхната творческа мисъл. И тези неща присъстват във всяко занимание. Старая се да бъда гъвкава, да използвам нови методи, така че музикалната информация и терминология да бъдат поднесени достъпно, приятно, по забавен и интересен начин. Има деца, които започват солфеж от 4-годишна възраст - с песнички, ритмични игри. Има много подходящи форми на обучение за тях.

- Казахте - научават се да падат и да стават. В този смисъл, какви качества възпитава изкуството, в частност музиката, у децата? Какви са тези деца, какви хора стават като пораснат? С какво им помага музиката?

- Музиката е адресирана към чувствата. Тя развива музикална чувствителност, способност за съпреживяване, да бъде съучастен към чужда болка или нещастие. В този смисъл, за мен е важно и насочвам всички родители да насочват децата си към изкуството, не само към музиката. За да може освен да се разшири тяхната обща култура и мироглед, те да станат добри, пълноценни и достойни хора. Защото, мисля, че в днешно време повече внимание се отделя на умственото възпитание. Често родители се стремят, дори на всяка цена, детето им да постъпи в престижно училище, да се дипломира с отличие. А на заден план остава най-важното за мен - духовният свят. И така израстват едни хора с неразвита емоционалност, хора, неспособни нито да съжаляват, нито да съчувстват. Ето защо за мен образованият човек е този, който има богата душевност. Който във всяка ситуация - и в добро, и в зло, успява да запази човешкия си лик. Музиката, изкуствата могат да допринесат много за изграждането на детето. Първо, едно дете, за да свири на инструмент, то трябва да се труди постоянно, упорито, всеки ден, много часове. Отново и отново да повтаря отделни фрази, пасажи. И резултатът се постига с цената на много лишения и труд. Но само трудът не е достатъчен, то трябва да умее да се концентрира. Така че ако едно дете не успее да стане музикант времето с инструмента не е било напразно. Въобще не е било изгубено време, защото то се е научило на много важни неща - да умее да се концентрира и да работи продължително, упорито и качествено. Изкуството може да допринесе още и за изграждане на качества като себеуважение, себеизразяване, стимулират се творческите способности, дори и чувството за отговорност, организираност. Смея да твърдя, че такива деца - които се занимават с изкуство, по-добре се справят в училище - по-внимателни са, по-концентрирани. И не на последно място, мисля, че заниманията с изкуство предразполагат към една стабилна основна към други артистични занимания. Много са ползите.

- Бихте ли представили Музикалната школа на читалището. Кога е създадена, от кога сте неин директор? Какви инструменти могат да изучават тук децата?

- Музикалната школа е създадена през 1956 година. Неин директор съм от 2006 година. В момента предлагаме обучение по китара с преподавател Красимир Димитров, цигулка, пиано - Светлана Димова, и акордеон - Георги Събев. Към Музикалната школа има изградена и вокална група "Звънче" с педагог Стефка Димитрова. Всички колеги се стараем да бъдем гъвкави, стремим се да задоволим интересите, вкусовете на децата съобразно техните възможности. Говоря от гледна точка на репертоар, учебен материал. Това е важно, защото така детето се стимулира, дава идеи. Взаимно си помагаме в процеса на работа. Пак казвам - връзката учител-ученик тук е приятелска, за да може детето свободно да си избере пиеска, да преценим според възможностите му, според спецификата на всеки инструмент. Часовете по инструмент са индивидуални. При солфежа също има индивидуална форма на обучение, но тя се предпочита от деца, които биха искали да кандидатстват, като подготовка за средно музикално училище или висше учебно заведение. Иначе по солфеж формата на обучение е групова. Това са малки групи деца с еднакво ниво и с еднаква цел на обучение.

- Деца от каква възраст могат да бъдат записани в Музикалната школа.

- От 6-годишна възраст. Може и по-малки, но те ще стартират на първо време със солфеж, за да навлязат малко по малко в дебрите на музиката. Понеже инструментът изисква все пак дисциплинираност, воля, желанието не е достатъчно.

- А какви са възможностите за изява на децата, които посещават Музикалната школа на читалище "Йордан Йовков-1870 година"?

- Редовно има изяви на Музикалната школа, свързани с големите празници. Ако децата достигнат до нивото, според преценка на учителя, да участват в конкурси, при една стабилна подготовка им позволяваме.

- Кога стартира новата учебна година в Музикалната школа в читалището?

- Новата учебна година стартира от 1 октомври - Международния ден на музиката. Каним всички желаещи да заповядат.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА