По поръчка на вестник „Преса“ Агенцията за социални, политически и маркетингови проучвания „Сова Харис“ проведе представително за пълнолетното население на България изследване. Проучването е реализирано по метода на стандартизираното face-to-face интервю в периода 18-24 октомври 2013 и обхваща 1000 души. Максимална грешка за 50% относителен дял при 95% гаранционна вероятност: 3,10%.

Изходът от парламентарните избори през май 2013-а доведе до промяна в нагласите на избирателите. Подкрепата за ГЕРБ като партия, изгубила изпълнителната власт, намаля. В последвалите 5 месеца обаче на политическия терен наблюдаваме устойчива картина. Главният фактор за това са гражданските протести, които стоят в центъра на общественото внимание.

В ГЕРБ приеха линия на антисистемно поведение като не признават резултатите от вота. Зависимостта на парламентарното мнозинство от гласовете на „Атака“ дава някаква легитимност на тази позиция както във вътрешно, така във външнополитически план. Умело поддържаната версия от страна на Бойко Борисов, че партията му в непосредствено бъдеще ще се върне на власт, спря разпада на електоралното й ядро и удържа мобилизацията по върховете й. Състоянието на висока конфронтация дава отражение и върху подкрепата за опонентите й. Да си припомним, че преди вота мнозинството от гласоподавателите се ориентираше по посока на по-малкото зло. Хората не искаха да дадат втори мандат на ГЕРБ, но не харесваха и римейка на тройната коалиция. В крайна сметка мнозинството избра промяната. В сегашната ситуация това мнозинство все още застава зад БСП с убеждението, че сегашното правителство ще доведе до по-добри резултати в сравнение с предишното. Нещо повече, при по-висока активност на евентуални нови избори преднината на БСП ще се увеличи. 

Подкрепата за социалистите в момента е сравнима може би с победата им на изборите през 1994 г. Заслуга за това имат анти-ГЕРБ настроенията, които правят и възможна консолидацията на това абсурдно мнозинство в парламента. На този етап обаче действията на Бойко Борисов успяват да решат най-важната за партията му задача - да удържат лидерството в дясното политическо пространство.

Друг съществен детайл в електоралната картина е оттеглянето на подкрепата за „Атака“. Партията на Волен Сидеров също има антисистемно поведение и присъствието й в управлението показва колко непригодни са политиките, които предлага, когато е в опозиция. Нито призивите за национализация, нито антиевропейската линия могат да имат успех. Въпреки това патосът на ръководството на партията успява да я задържи над нивото на политическия й клонинг НФСБ.
 

Подкрепата за ДПС е на обичайното ниво. Партията е най-добре организираната формация и във властта повишава своето влияние. Движението направи своевременна и успешна рокада на лидера си. Няма криза след оттеглянето на Ахмед Доган от активна позиция. Лютви Местан размахва диригентската палка от парламентарната трибуна. Проблем остава обаче прозрачността при вземане на решенията в организацията. В условията на увеличаващия се граждански контрол ДПС не успява да отговори на обществените очаквания, което поставя в затруднено положение не само него, но и партньорите му в управлението.

Пробив в статуквото засега вещае развитието на две нови формации - Реформаторския блок (РБ) и обединението около „България без цензура“. Ако в момента се проведат нови парламентарни избори, тези организации могат да разчитат на присъствие в следващия парламент. Тъй като въпросът, с който мерим електоралните нагласи, предполага свободен отговор, част от респондентите посочват отделните партии, включени в обединението. Например все още се посочват ДСБ или „България на гражданите“ при Реформаторския блок или ВМРО-БНД при „България без цензура“. Поради това съответните части са сборувани към цялото.
На допълнителния въпрос „Бихте ли гласували за тази конкретна формация?“ сме изследвали и евентуалния електорален таван на новите явления - за РБ той е 8,6%, а за „България без цензура“ е 5,9%. При РБ половината от подкрепата идва от бившата Синя коалиция, около 1/3 - от ГЕРБ, и в по-малка степен - от „България на гражданите“ и други малки партии. Числата очертават и проблем. След първоначалния тласък в началото на майския протест подкрепата за реформаторите не нараства. Обяснението е очевидно - формацията се позиционира вдясно и е скачен съд с електората на ГЕРБ.

Сътрудничеството й (прозрачно или задкулисно) с бившите управляващи й отнема стратегическата позиция на носител на промяната. Базата за развитие на обединението на „България без цензура“ е различна. Обединението разчита на изявен лидер, който последователно изгражда диалог с определени обществени кръгове. Основата на електоралното ядро засега се формира от симпатизанти на ГЕРБ отпреди последните парламентарни избори, на БСП, ВМРО-БНД и на други малки партии. Получава се центристка амалгама необвързана с оста комунизъм - антикомунизъм. Сплотяващият елемент са социалните проблеми. Подкрепата за тази формация в последните месеци е във възходяща тенденция и се развива успоредно с изявите и активността на лидера й Николай Бареков.

Ако в момента се проведат предсрочни парламентарни избори, новият парламент ще бъде съставен от 5 формации. Според сегашните резултати характерът на парламентарното мнозинство няма да се промени.

По въпроса за предсрочни парламентарни избори обществото ни е разделено на четири: малко под 1/4 искат изборите да се проведат незабавно; над 1/4 застъпват становището, че изборите трябва да се проведат заедно с европейските през май догодина; около 1/4 искат правителството да изпълни мандата си и малко под 1/4 нямат мнение по въпроса. Тъй като двете първи позиции са за предсрочен вот, може да се твърди, че тази нагласа е най-популярна. Все пак да не забравяме, че законно установеният ред е управляващите да определят дали и кога.

(в. Преса, печатно издание, брой 297 (648 от 31 октомври 2013)