Тодор Тодоров на 11 години, от Балчик и е ученик в ОУ „Св. Св. Кирил и Методий”. Неотдавна обаче той се представи повече от достойно на световно състезание по скоростна телеграфия, на което е заел престижното шесто място.

-      Участието в световнто състезание е сериозно предизвикателстов. Ти вярвваше ли, че ще успееш?

-      Преди да тръгнем, треньорът казваше, че, ако успеем, ще е много доволен. И  след края на състезанието каза, че е много голям успех като за първо състезание. Аз също съм доволен.

-      Преди да стигнеш до световното първенство, какви други участия имаше?

-      Първо бяхме на Балканско състезание в Ловеч, а след това в Пловдив и Боровец. В Ловеч  бяхме три дни, конкуренцията беше по-силна от нас. Ние играхме в категория „младежи” от 0 до 16 години  и бяхме първи сред българите. Последва състезание в Пловдив, в което имаше 50 участника от цял свят. Състезанието беше с продължителностг 4 часа. На състезанието в Ловеч първо имаше приемане - с компютър пред себе си и хартия, натискаме „Старт” и започваме да пишем. Който е приел текста с най-висока скорост, печели. Слушаме букви, цифри и препинателни знаци. Можем да сменяме скоростта максимум десет пъти. Предаването е с морзов ключ и при съдиите започваме да предаваме на ключа. Който предаде за една минута най-много знаци с най-висока скорост, печели. Има и друг ключ, както и две програми – едната е за записване на инициали. Другата програма е като на радиото. Това са кодирани съобщения чрез точка и тире. Има програми, които могат да приемат и могат да разпознават кое е точка и кое тире. Това ние го правим на ръка. В Пловдив състезанието продължи четири дни. Първия ден бе на открито, в парк. На табелки върху дърветата имаше номера. Теглихме жребий и вътре пишеше инициал и мястото, където трябва да бъдеш. След това с радиото, лаптопа и антена, която е пет метра, трябва да предадеш. Накрая на състезанието се установява колко връзки си направил. Аз използвах интерфейс ключ, който осъществява връзка чрез  лаптопа

-      Кое те притесняваше

-      Мен нищо не ме притесняваше, защото аз съм участвал в много такива състезания по радиото. За мен основният стимул бе да спечеля. Бях на 38–о място от 50 души от целия свят. На награждаването в Пловдив получих награда фотоапарат. Състезанието в Боровец беше най-хубаво. Имахме и лагер-сбор 2 седмици, на който се подготвяхме за Боровец.

-      Колко бяха участниците от България на световното първенство?

-      На световното първенство участвахме двама от България. Аз съм на шесто място на двата етапа – приемане и програма за запитване на инициали. Най-силни са румънците, руснаците и белорусите. Белорусите взеха първо място отборно, втори бяха руснаците, трети – румънците, а българите бяхме четвърти. Аз се завърнах със статуетка и медал.

-      Как комуникирахте с другите участници?

-      Там с другите участици си говорехме на английски езек, успях да създам приятелства с унгарчета и русначета. Понякога си комуникирахме по радиото, но не и чрез интернет.

-      Какви са очакванията ти за следващата година?

-      Очаквам, че следващата година ще се представя много по-добре, както на Балканското, така и на световното първенство. Заканил съм се да разбия конкуренцията.

-      Откога се занимаваш в радиоклуба?

-      От 9-годишен. В началото нищо не знаех. Първо се научих на комуникация с микрофон по радиото. Отначало така започнах да участвам в състезания – с говорене по микрофона и приемане на инициали, втората година започнах да работя с телеграф. За шест месеца научих доста неща. Благодаря на д-р Игнатов, на всички от радиоклуба, както и на родителите си за подкрепата.

-