ОБЩЕСТВОТО НИ Е ДЛЪЖНИК НА СЕМЕЙСТВАТА НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-27 @ 06:38 EEST

ОБЩЕСТВОТО НИ Е ДЛЪЖНИК НА СЕМЕЙСТВАТА НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ

2014-01-17 @ 17:31 EET

Пред НДТ д-р Снежана Александрова – директор на Дома за медикосоциални грижи за деца в Добрич

- Д-р Александрова, Вие преди ръководехте отделението по Неонатология към МБАЛ-Добрич и бяхте от другата страна на проблема – на входа на децата в институции. Сега сте директор на Дома за медико-социална грижа за деца в Добрич. Каква е разликата и какво е общото между тези две позиции?

-    Дългите години опит в неонатологията – близо 3 десетилетия, ми дадоха поглед към другата страна на нещата. Към тези пациенти, които ние спасяваме, но за зла врага, са с доста усложнения и доста специални изисквания към отглеждането и грижите в семейството. До този момент градът и общността не заставаше с лице към проблемите на тези семейства, които, повярвайте, са много сериозни. Тези семейства наистина имат нужда от сериозен партньор при отглеждането на децата със специални потребности, какъвто до момента в нашия град нямаше. Познавам проблемите като лекар, който диагностицира проблемите, дефицитите и специфичните нужди на такива деца, родени, например, недоносени или при тежки раждания в резултат на патологична бременност, дори в резултат на ин витро инсеминация. Те носят ред проблем след себе си и някой трябва да застане в лице с тях и те да бъдат решени. Тези деца имат нужда от продължителна рехабилитация, от логопедична подкрепа, от психолог, от специални педагози. Всичко това, в рамките на мултидисциплинарни екипи, е базирано и вече е на разположение в Дневния център към ДМСГД - Добрич, който приема деца със специални нужди и обгрижва от всички страни проблемите, които възникват при тях. Според мен, това е една наистина голяма и много ценна придобивка. И, аз ще направя всичко възможно тя да проработи и да се наложи в този град. Защото, за децата от 0 до 3 години такъв тип грижа – медицинска, до момента не се предлагаше. Ние трябва да бъдем партньори на семействата в отглеждането на тези деца и всяко дете да ни е приоритет. Още повече в този демографски срив. Защото вече не говорим за криза, а за демографски срив, който е обхванал нацията ни. Когато преди 30 години започнах работа, имахме около 3 000 раждания на година. Сега те са около 1000. Така че, нещата никак не изглеждат благоприятно. Ние трябва да се борим буквално за всяко дете. Всяко дете до училищна възраст трябва да бъде образовано, да бъде квалифицирано и по този начин да бъде наистина един равноправен член на нашето общество. И, тъй като, в рамките на една година тези медицински грижи можеха да бъдат предложени само на деца от град Добрич, а държавата, така или иначе, поема ангажимента към детското здраве на всички деца, решихме, че е най-малкото коректно да предоставим условия и на нуждаещи се деца от региона да се възползват от тези услуги. Заради това разкриваме Център за седмична грижа или ранна интервенция за деца, които са от региона. Те могат с майките си да посещават центъра от понеделник до петък и по този начин да се спести това ежедневно транспортиране на малки и увредени деца, особено през зимния сезон. Услугата стартира от тази седмица и се надявам при нея също да имаме успех. Защото, има много деца, които се нуждаят. До момента единственият вариант беше София с един сериозен финансов ресурс от 2-3 хиляди лева на месец, или „Карин дом” във Варна, което също е свързано с разходи, време за родителите, с откъсване от работа. Ние като общество дължим на тези семейства подкрепа и грижа и аз ще направя всичко възможно те да я получат в най-добрия вариант.
-    Разкажете малко повече за услугите, които предлага Дневният център? Кой може да ги ползва?
-    В Дневния център има формиран пълен екип от специалисти, който включва рехабилитатор, психолог, логопед, педагог и медицински работници, които се грижат за деца с по-изразен медицински проблем. Имаме деца с епилепсия, с увреждания на централната нервна система. Центърът може да се посещават целодневно – родителите сутрин ги водят, а следобед ги прибират, все едно, че са на детска градина. Но, по време на престоя те получават специализирани грижи, биват обучавани. Работи се върху тяхната фина моторика, координация, развитие на двигателни и говорни умения, така че това време да бъде пълноценно използвано за развитие на техните умения. Предлагаме и диетотерапия, като за всяко дете, ако има нужда, се изготвя индивидуална програма. Например, аутистите имат нужда от специална диета, която да не включва глутен и казеин. Тук се приготвя храната и, благодарение само на диетата, родителите отчитат голямо подобрение. При деца с епилепсии, имаме такива на кетогенна диета. Това е един много сериозен проблем за решаване в семейството, да се осигури, например, една чисто безглутенова диета. Децата получават хляб, който се приготвя в нашата кухня, и го консумират в къщи. Наистина опитваме максимално да бъдат облекчени родителите, да бъдат обучени в отношенията с тези деца, за това кой е правилният подход и кой не е чак толкова правилен. И всички тези неща, стават тук - в Дневния център.
-    Говорим за деца на възраст до 3 години, нали!
-    Да, говорим за деца на възраст от 0 до 3 години, но имаме деца и на малко по-висока възраст, което си разрешавахме заради факта, че до момента такива услуги не са предлагани.
-    Всички тези услуги, които предлагате, безплатни ли са за семействата? Каква е процедурата? Напълно безплатни. Могат да се възползват наистина нуждаещи се деца, за които има медицинско потвърждение, че те имат определен здравен проблем, който ние можем да разрешим. С такъв медицински документ те се обръщат към службата за социално подпомагане, откъдето им се издава направление за социална услуга. В зависимост от конкретната нужда, получават съответното обслужване – логопед, рехабилитация или друго. Има и деца, които са с почасови посещения. Те идват само за рехабилитация или само за логопед, а в другото време се отглеждат в семейството или посещават детска градина или друго детско заведение. Така че, всички нуждаещи се деца, с медицинско потвърждение, че имат такива медицински нужди, могат да заповядат. Абсолютно безплатно е.
-    Колко деца се възползват от услугите на центъра?
-    В момента имаме около 30 деца – общо на целодневна и почасова грижа. Имаме капацитет 20 легла, но нуждите показват, че, може би, те няма да са оптимални и ще трябва да ги увеличим.
-    Деца от дома ползват ли услугите на центъра?
-    Да, само че сме базирали екипи в двете сгради, за да не се разхождат децата. Тези от Дневния център идват в дома само за определени терапии – магнитотерапия, електротерапия, ултразвукова терапия, парафин.
-    Според Вашите наблюдения, има ли ефект за тези деца? Родителите доволни ли са?
-    Безспорен и бърз ефект. Получава се така, че в началото, тъй като това са много очуствени родители, при тях трябва да се „пипа” много деликатно, защото душите им са наранени. Но, когато стигнем до идеята, че трябва да се върви по този път заедно, те сами изявяват желание след това да продължат. Дори и след като лекарят е преценил, че вече няма нужда. Това за мен е много радващо и показателно, че сме на правия път.
-    А, има ли възможност да поемате повече деца?
-    Докато можем да си го позволим, вероятно – да. След това сме замислили да направим листа на чакащите и периодично да вземаме децата, а не постоянно. Това за нас е показател за успеха. Когато направим листа на чакащите, значи че идеята е проработила и е успешна.
-    Ако правилно разбирам, в новия център децата могат да пребивават тук пет денонощия заедно със своите майки. При тях каква е процедурата?
-    Изискванията са абсолютно същите, но разрешението се издава от съответните общински социални дирекции. Планираме три легла. Правим това, за да могат тези деца да имат същия достъп като връстниците си от Добрич.
-    Каква е ситуацията в дома в момента? През последните години броят на децата в него е редуциран. Има ли все още вход за изоставени деца в дома?
-    Входът е тотално затворен. Откакто съм тук, сме приели едно дете и то не от болницата, а под полицейско разпореждане. Малки деца от отделението по неонатология не приемаме, тъй като те са настанявани в приемни семейства. По тази причина профилът на децата, настанени при нас, се променя доста бързо, тъй като здравите деца биват осиновявани, а тук остават само деца с много проблеми, за които няма желаещи да ги осиновяват. Това прави задачата ни малко тежка. Защото, ако стратегията за деинституционализация върви по план, в един момент тези деца трябва да бъдат настанени в центрове от семеен тип, а аз не съм убедена, че те биха съществували оптимално без ежедневни, денонощни медицински грижи и наблюдение.
-    Има ли опити да се подготвят децата за извеждането от дома, макар те да са много малки?
-    Мислено е за това - децата да бъдат запознати с новото си жилище на няколко посещения, да бъдат подготвени тук – на наша база, два месеца преди преместването. Да се надяваме, че нещата ще протекат гладко, но ми се струва доста оптимистичен вариантът, че 100 процента от нашите пациенти могат да бъдат отглеждани при такива нови условия.
-    Развивате допълнителни дейности към дома. Имате ли планове да разкривате и други? Каква е посоката на развитие?
-    Трябва да помислим за ранна интервенция. Но, за това ни трябва промяна в законодателната база, малко повече предварителна подготовка, логистична, така да се каже, тъй като касае настаняване на майки с бебета. До този момент в институцията не е прието да присъстват майки със своите деца, така че надяваме се за здрав разум занапред у институциите, които решават тези проблеми. И за намиране на решение, което да бъде оптимално за децата. Ако ние искаме тези деца да имат минимални проблеми в по-късна възраст, всички застрашени от такива проблеми деца трябва да се интервенират много рано – още след раждането, първия-втория месец трябва да се постави диагноза за такава заплаха. Преди да се случи състоянието детска церебрална парализа, ние трябва да започнем да работим с детето. Това е ранната интервенция. Дори част от мозъка на детето да е увреден по някаква причина, има достатъчно съхранени участъци, тъй като, знаете, че много малък процент от мозъка е ангажиран в ежедневната дейност, в оцеляването на човека. Така при изграждане на правилни двигателни, говорни стереотипи, биха могли да се възстановят и да изградят правилни връзки, така че това дете да може да върви, да не стига до парези, до парализи, до говорни нарушения, зрителни отклонения. За това се касае в ранната интервенция. И ние за това ще се борим. Това е интервенция непосредствено след раждането, преди да са настъпили тежките и необратими усложнения в двигателната, говорната и други функции на централната нервна система. При периферните увреди също е валидно, че колкото по-рано се направят тези усилия, толкова по-успешно и в по-кратък срок ще се постигнат добрите резултати. Смисълът е да не допускаме тези деца да стават инвалиди, а след това да се опитваме да ги върнем в здраво състояние, което е доста под въпрос. Освен това е ресурсоемко, а и с по-ограничен ефект, отколкото въобще да не допуснем такова състояние.
-    В продължение на две години Вие бяхте в Германия. Там как са решени тези проблеми и има ли какво да взаимстваме?
-    Там всичко е обърнато в интерес на пациента. Първо се прави така че пациентът да бъде облекчен, съответно здравната, социалната система да бъде облекчена. Мисли се в стойност – какво да направим така, че сега да ни струва по-малко пари, а след това да ни даде максимален ефект. От тази гледна точка ние сме много назад.
-    Оптимист ли сте?
-    Да. Оптимист съм, защото мисля, че каузата е правилна. Защото концепцията е вярна. Рано или късно, дори сега да не може да се направи, ще дойде момент, в който ще стане ясно, че това е правият път.
-    На кое от двете места е по-предизвикателно да се работи?
-    Винаги съм работила на места с предизвикателства. 30 години се борих да докажа, че неонатологията има своето място, защото всички смятаха, че това е една специалност, която няма перспективи. Когато неонатологията, едва ли не, става най-популярната и търсена специалност, аз дойдох на другия край да решавам други проблеми. Но, така или иначе, на този свят сме, за да направим нещо добро, което да оставим след себе си. Това е моята мисия. Две години в Германия мислих по кой начин може да се реши този проблем и съм изключително доволна, че имам възможност поне да опитам да го направя.
-    Пожелавам Ви успех!
-    Благодаря!
Разговаря Станислава КРЪСТЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

ОБЩЕСТВОТО НИ Е ДЛЪЖНИК НА СЕМЕЙСТВАТА НА ДЕЦА С УВРЕЖДАНИЯ | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats