АКО НЕ СИ ДОБЪР ЧОВЕК, НЕ МОЖЕШ ДА РАБОТИШ КАТО АКУШЕРКА

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-05-02 @ 03:40 EEST

АКО НЕ СИ ДОБЪР ЧОВЕК, НЕ МОЖЕШ ДА РАБОТИШ КАТО АКУШЕРКА

2014-01-21 @ 11:32 EET

Мария Димитрова – зам.-председател на Българската асоциация на специалистите по здравни грижи, акушерка в АГ-отделение на МБАЛ в Добрич, пред НДТ

- Бихте ли представили накратко асоциацията? Какви са основните й цели?
- Нашата организация се облече в закон през 2005 година, когато беше приет законът за съсловната организация. Целта на организацията е да защитава своите членове, да гарантира техните компетенции и компетентното изпълнение на техните функции. Да гарантира качествени здравни грижи, да следи за продължаващото обучение. Във връзка с това ние сме членове на редица международни организации.
- Какви са чувствата, които Ви вълнуват като акушерка в навечерието на Бабинден?
- Работя като акушерка от 1988 година. Отказала съм се от висше образование, за да завърша и да стана акушерка. Това беше моето желание и моята цел. Никога не съм искала да работя нещо друго въпреки трудностите и неудобствата, през които минавахме през годините. Защото кризата засегна много тежко нашите професии по простата причина, че започна едно игнориране на съсловието в обществото. Приемат ни за даденост, ние сме длъжни и всичко друго е незабележимо. Забелязват ни само тогова, когато имат остра нужда от нас. Много рядко се сещат за кажат „Благодаря!”. Ние сме в професията, защото сме просто хора добри. Ако не си добър човек не можеш да упражняваш професията. Да, понякога повишаваме тон, понякога сме нервни, но всичко е в интерес на майката и бебето, в интерес на пациента. Много трудно се работи с пациентите в последно време, защото стават все по-неграмотни, на все по-ниско ниво им е начинът на общуване. Много голяма част от тях не говорят български. Съдействат ни техните баби, което е жалко – добре облечено момиче на 17,18 години, да не може да си напише името и да говори български. Трудно е на колежките. Всяка една реформа, която настъпва в здравеопазването, започва със съкращаването на бройки при акушерки, лаборанти. Ние непрекъснато повтаряме, че малкият брой сестри и въобще специалисти по здравни грижи ще занижи нивото на здравеопазването, ще доведе до срив в системата. Ще доведе до такива ситуации, при които ще се наложи затваряне на отделения. Акушерките също са много малко. За съжаление, тези, които завършват сега, не се връщат в нашия регион и въобще в регионите, които са отдалечени от големите градове като Варна, Пловдив, Плевен, София. Дори в Русе, във Велико Търново има криза за акушерки. Тези, които са останали в България, са на предпенсионна възраст. Колкото и да увеличават възрастта за пенсиониране не можеш да работиш безкрай. Има едно изпепеляване, но това не се отчита от нито едно правителство до сега. Сестрите и акушерките завършват в медицински университет степен висше образование. Те учат четири години, таксата никак не е ниска. А заплащането не е адекватно на таксата и на труда, който е положен. Тази година на завършващите във Варна им бе предложено да започнат работа преди да са взели диплома, само с едно удостоверение. И те предпочитат големия град, а не по-малките болници.
- Въпреки всички проблеми, които описахте, Вие продължавате да работите като акушерка. Защо? Кои са най-хубавите моменти в професията Ви?
- Когато бебето изплаче. Радостта и облекчението са големи.
- Всеки път ли ги изпитвате?
- Всеки път. Няма безчувствена акушерка, която да каже: „На мен не ми пука какво се случва”. Няма претръпване, няма свикване с напрежението. Раждаш с майката, изтърпяваш нейната болка, опитваш се да й помогнеш, опитваш се да й говориш. Когато изплаче бебето се радваш с нея. Когато майката плаче, че не може да го накърми, плачеш с нея. Емоцията е много силна въпреки годините няма навик, не се свиква с това.
- Какво ще кажете на младите майки в навечерието на празника на родилната помощ?
- Пожеланието ми е да има много бебета. Да се раждат безпроблемно. Да им носят много радост децата. И в никакъв случай да не се отказват от това да живеят в България.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

АКО НЕ СИ ДОБЪР ЧОВЕК, НЕ МОЖЕШ ДА РАБОТИШ КАТО АКУШЕРКА | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats