Eдин закон за печата в 100 процента от случаите е оръжие на властта срещу вестниците, а оттам и срещу опозицията. Затова се чудя на г-н Плевнелиев с какъв акъл е тръгнал да забърква тази попара, която никой друг президент досега не пожела да сърба. Причината е очевидна - президентът назначава членки на СЕМ, които веднага започват да се изживяват като министри на печата. И не са първите, просто Плевнелиев е първият президент, който им се връзва.

Слаб ход, и то именно откъм интересите на президента. Трябва да му е ясно, че при тези му съветнички числителят е по-малък от знаменателя. Което ще рече, че претенциите са много повече от възможностите, опита и знанията.

Какъвто и закон да скалъпят префърцунените свекърви на журналистиката, принципът е един - у нас тези документи винаги вършат работа само и единствено на реалната власт в стремежа да скрои шапката на свободното слово. Иначе действащите журналисти сами щяха да го искат и да го предлагат. Само че досега няма такъв пример. Този закон се върти само в главите на разни фондации, организации, бюрокрации и семаджийници.
Няма такава намазана с мастило хартия, която силните на деня да не могат да обърнат срещу журналистиката. Да вземем досегашния "морален кодекс", който не би трябвало да има нищо общо с правосъдието. Да, ама местните съдилища започнаха да го използват за репресии срещу журналисти. Има примери, в които съдията приема, че да нарушиш това уж джентълменско споразумение, е като да нарушиш закона. Естествено, все в полза на мафиотите.

Не е важно какъв ще е законът по печата, а кой ще го държи в ръцете си. Замисля ли се г-н Плевнелиев върху това? Явно е, че неговите съюзници няма скоро да държат положението в ръцете си. Дори ГЕРБ да се върне на власт, тогава отново ще лъсне, че Бойко Борисов си има свои интереси и че те са доста различни от кръга "Капитал", с който Плевнелиев явно е свързан. Няма лошо. Но веднага мога да се сетя за една дребна алинейка в закончето, която ще звучи чудесно, но ще скрие шапката на капиталците. Ще им я пошушна срещу 5 лева.

Да, тъпо е и от гледна точка на кръга "Капитал", който сега е като под обсада. Съчувствам им и с тези редове им помагам да видят истината. Проблемите на "Капитал" в областта на вестникарството са свързани със съвсем други закони. Например - със закона за конкуренцията. Уви, властта в България е доказала, че няма никакво намерение да го прилага.

Един пример. В далечната 1997 г. ВАЦ наруши закона за конкуренцията по два параграфа - започна да продава вестниците по цени далеч под себестойността (злоупотреба с монополно положение), докара "Труд" до ръба на фалита и го купи без задължителното разрешение на комисията по конкуренцията. И въпреки че тогава бе в интерес на управляващото СДС да приложи закона, г-н Костов се поколеба и отказа. А можеше. Днес десните не могат и няма да могат поне още 10 години. А и тези параграфи междувременно бяха зачеркнати.

Ако г-н Плевнелиев се посъветва с някой сериозен журналист, който наистина познава материята, гарантирано ще се зареди с много повече знания и разумни идеи.

Впрочем през 1997 г. се стигна до далеч по-свиреп монопол, отколкото наблюдаваме днес. Тогава над 70 на сто от тиражите на всекидневниците се държаха от една фирма, която прибираше и 90 на сто от рекламните приходи. Просто нямаше смисъл да се рекламира на друго място. Имаше и само една ефирна телевизия - държавната. Нямаше интернет. Уви, тогава кръгът "Капитал" зае изключително мижава позиция, сякаш се радваше, че ще дойдат немците и ще разкарат чисто българските вестникарски ежби. Това важи и за именитите "медийни експерти". Те май бяха доволни, че непокорните ще мрат. И никой от тях не помисли да защити принципа на конкуренцията.