По думите на неговия директор Мелхер де Винд, музеят "Тайните на Червените фенери" има за цел да образова онези посетители, които искат да научат повече за "квартала на греха", без да им се налага да посетят проститутка.

Посетителите влизат във входа като преминават през холограма на подканваща ги проститутка. След това експозицията представя жриците на любовта като неразривна част от обществото.

Късометражен филм разкрива хората, които работят за проститутките - чистачки и келнери, носещи им храна и кафета по време на смяна.

Амстердамските професионалистки наемат витрини, на които се показват за половин ден, въпреки че смените им често траят 11 часа, шест дни в седмицата. По-голямата част от времето им преминава в очакване на клиенти. В свободните си часове те посещават фризьорските салони и бутиците за дрехи. Съществува и училище за медицински сестри в сърцето на Квартала на червените фенери, в непосредствена близост до витрините, предлагащи плът.

В една от сцените на филма се вижда как проститутка на средна възраст е посетена от дъщеря си, която учи за милосърдна сестра в близкото учебно заведение.

Музеят свидетелства за историческата толерантност към най-древния занаят в Амстердам. Като се започне от XVI век, когато е бил проспериращ пристанищен град заради търговията с подправки и местните власти са си затваряли очите пред нагона на моряците. Същото е било и по времето на Наполеоновите войни, когато жриците на любовта за пръв път са били задължени да преминават през медицински преглед, за да бъде предотвратено разпространението на венерическите болести.

Музеят се концентрира и върху периода от нашето ново хилядолетие, когато проституцията е станала легална в Холандия. От тогава градската управа в Амстердам се бори с изкореняването на трафика на хора и с властта на сводниците.

Кварталът на червените фенери понастоящем се радва на социални програми, редът се охранява от полицията. Тук работят социални и здравни работници, данъчни служители и активисти за човешки права. Разрешената възраст за проституирането в Амстердам бе повишена от 18 на 21 години.

В музея е показано и работно табло на жриците на любовта, отчитащо поименните смени в отделните стаи и дни. Посетителите имат възможността да застанат и във витрина на проститутка, за да видят как изглежда техният свят "отвътре навън".

В експозицията е включена и типичната "работна среда" на практикуващите най-древния занаят. Това са стаи с размер 3 на два метра със стандартизирано обзавеждане. Креватите са ниски и яки, в близост има мивка и малък шкаф с лубриканти, презервативи, секс играчки и кърпи. Парфюмите са забранени, защото могат да издадат клиентите пред благоверните им, че са били при чужда жена.

Една витрина се взима под наем за около 150 евро за половин ден. Стандартният 15 минутен сеанс се заплаща 50 евро. Около 75% от проститутките в Амстердам са от по-бедните европейски страни, като Румъния и България.