Имената на ексбанкерите бяха осветени преди ден, когато Комисията по досиетата излезе с решение за обявяване на принадлежност към Държавна сигурност на членове на управителните, контролните и надзорните органи и прокуристите на “Агробизнесбанк” АД. Банката бе продадена за 1 лев и обявена в несъстоятелност с решение на Окръжния съд на 22 юли 1997 г. Тя е заличена от търговския регистър с решение от 2011 г.

Най-популярната личност сред петимата осветени безспорно е Христо Александров. Топбанкерът е вербуван от служителя Владимир Бончев на 15 юни 1987 г. и още на следващия ден е регистриран в службите. Сътрудничил е по линия на Шесто управление в ОУ на МВР - Пловдив в качеството си на агент с псевдоним Тошо. През 1990 г. е съставен протокол за отделяне за унищожаване на материалите за “Тошо”. Комисията разполага с данни, удостоверяващи принадлежност на Христо Александров и след 10 ноември 1989 г. Бившият сервитьор, откъдето е прякорът му Ицо Салфетката, и чейнчаджия, собственик на първото бюро за валута в Пловдив “Александър”, оглавява АББ през 1991 г.

Тогава Валентин Моллов представя Христо Александров като управител на новоучредената финансово-брокерска къща “Пловдив”. Оказва се, че има само една крачка до шефския стол на Агробизнесбанк. Банката се разраства бързо и се превръща в империя, в чийто авоари попада половин Пловдив. Чрез различни финансови операции и използване на икономически лостове АББ влияе върху развитието на цели отрасли в икономиката на държавата. Съдбата обръща гръб на любимеца си, когато сривът в банковата система повлича надолу и Агробизнесбанк. На 1 декември 1995 г. АББ е закупена от БНБ за скандалния 1 лев. Христо Александров и колегите му стават обвиняеми по серия от съдебни дела.

На подсъдимата скамейка по така нареченото дело “Агробизнесбанк” сядат общо седмина топбанкери, сред които Петър Нейчев и Гинко Ализотов. На 4 октомври 1996 г. за първи път Христо Александров сменя лукса на кабинета си с килия в следствения арест. Предприемчив както винаги, Александров осигурява средства и боядисва помещенията, като осигурява малко по-човешки условия за арестантите. Следват няколко години, прекарани по съдебните зали. Когато се вижда краят на делата и става ясен финалът им, Александров прави нов финт. Като истински Худини той успява да напусне България, въпреки че международният му паспорт е отнет и има забрана да преминава през граничните пунктове. Александров и съпругата му Александра се пробват да получат икономическо убежище в Доминиканската република. Името на банкера се позабрави с годините, когато неочаквано за всички той се прибра в България и се предаде на властите.

В крайна сметка Христо Александров стана първият осъден банкер в България. Той получи 8-годишна присъда, която излежа в Пловдивския затвор. След като излезе на свобода предсрочно за примерно поведение, бившият банкер стана финансов консултант. “Това са пълни глупости”, бе краткият коментар на Александров по повод изнесената информация за агентурното му минало.

Името на друга легендарна личност под тепетата Петър Нейчев също е сред осветените от Комисията. 66-годишният банкер е вербуван от Румен Недеков на 26 септември 1989 г. в качеството му на “съдържател на явочна квартира” с псевдоним Ракета. Петър Нейчев е член на съвета на директорите и на Управителния съвет на АББ от 1993 до 1995 г. Помолен за коментар на агентурното му минало, Петър Нейчев заяви: В чужбина съм, нямам какво да кажа.

Под псевдоним Юлиан се е подвизавал в тайните служби друг ръководен кадър на АББ - Гинко Ализотов. Той е вербуван от служителя Димитър Кърпаров като агент, а работното му досие е унищожено едва през 2007 г. В списъка на Комисията по досиетата е и прокуристът Спас Георгиев Василев в качеството му на щатен служител в ОУ на МВР. Със заповед от 28 септември 1989 г. той е назначен за разузнавач.

Друга знакова фигура сред доносниците на ДС е настоящият съдружник в Първа инвестиционна банка и някогашен член на Съвета на директорите Ивайло Мутафчиев. Той се е подвизавал като агент Камен. Вербуван е от Валентин Спасов, който го е ръководил по време на работата му като агент съвместно с Румен Йорданов. Сътрудничил е на VI - II - I управление в ДС. В решението на комисията по досиетата от 19 февруари има и любопитен списък с 16 имена, за които е вписано изрично, че не е извършена проверка. Сред тях има 13 членове на Управителния съвет на банката до 1992 г., както и членове на контролния съвет.

http://www.trud.bg

Приложение 1

лица, за които не е извършена проверка

1.     Емил Георгиев Бучков – член на Съвета на директорите от 12.10.1992 до 14.12.1993 г.

2.     Атанас П. Попов – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

3.     Видьо Ат. Видев – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

4.     Георги Анг. Москов – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

5.     Димитър Бр. Минчев – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

6.     Драган Ст. Драганов – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

7.     Илия Хр. Делиев – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

8.     Йордан Ст. Йорданов – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

9.     Йордан Ст. Христев – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

10.                       Павел Хр. Тончев – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

11.                       Снежана Н. Щерева – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

12.                       Христо Симидчиев – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

13.                       Христо Колдашки – член на Управителния съвет до 12.10.1992 г.

14.                       Веселин Геров – член на Контролния съвет до 12.10.1992 г.

15.                       Николай В. Николов – член на Контролния съвет до 12.10.1992 г.

16.                       М. Мумджиева -  – член на Контролния съвет до 12.10.1992 г.

http://www.comdos.bg

ДВАМА БИВШИ КМЕТОВЕ НА ДОБРИЧ С АГЕНТУРНО МИНАЛО - ЙОСИФ МАРИНОВ И ЛЪЧЕЗАР РОСЕНОВ

ОБЯВИХА АГЕНТИТЕ НА ДС В МЕСТНИТЕ ВЛАСТИ НА БАЛЧИК И ГЕН. ТОШЕВО