Рада Димитрова произхожда от род на дълголетници. Майка й умира на 97 години, а баща й на 103. През 1941 година се премества със семейството си в силистренското село Окорш. От 10 години за нея в Добрич се грижи една от дъщерите й. Баба Рада  цял живот се е занимавала със земеделие и се е грижила за своето семейство. В селото и сред своите приятели и близки е известна с голямото си трудолюбие и чувство за хумор. Хората я познават като весела жена, която със своите шеги и вицове е спечелила много приятелства. Близките й разказват, че макар вече със затруднения в говора, баба Рада до преди няколко години се е  шегувала и е забавлява околните. Славела се е и като добра домакиня, която много обичала да посреща гости и да ги гощава с лично приготвени вкусни ястия. За своето дълголетие баба Рада няма точна рецепта, обича да си похапва по малко от всичко. Нейната най-голяма радост и гордост са четирите й деца, 7-те внуци и 4 правнуци.