Всички знаят и са чували за Самарското знаме, което се пази като светиня и до сега. Всеки от нас знае и е слушал за него още от началното училище. Много малко българи обаче знаят за едно друго знаме, което е дарено за българското опълчение от Иван Параскевов Петков и изработено от 14 годишната му дъщеря Стиляна. Това знаме никога не се развява в бой, но на него съдбата отрежда непредвидена вечност. То става прототип на българското национално и държавно знаме.

Много може да се пише за Браила и за това какво огнище е бил този град за българското революционно движение преди освобождението. Този град бил населен с голям брой българи  от различни краища  на България  и може да се каже, че в голяма степен е бил създаден от българи (защото благодарение на нашите сънародници преселили се там се е развил и процъфтял инокономически).

С него свързваме и имената на мнозина велики българи, като Георги Раковски, Васил Друмев, Добри Войников, Тодор Пеев, Тодор Икономов, Димитър Греков и др. Точно в тази българска колония, която е имала неразрушени и постоянни връзки с Отечеството се ражда една българка, която без да е виждала своето Отечество, е изработила  знамето - първообраз на националния символ на бъдещата свободна България.

Голямото преселение на българите от Източна България през  1829 - 1830 г. довежда в Браила много жители на Сливен и Ямбол. Те са едно южнобългарско ядро от хора, свързани помежду си в семейни, роднински, съседски и понякога делови връзки, около които се приютявали и нови заселници. За това вероятно и братята Иван и Панайот Параскевови, чиито живот бил застрашен в родния Ямбол, намерили убежище в Браила.

Иван Параксевов Петков е роден в Ямбол, в българската махала „Каргуна” през  1817 г. Той несъмнено има много интересна  биография. През 1862 г.  Иван се жени за българката от Разград - Недялка Димитрова и през 1863 г. се ражда дъщеря им Стиляна, през 1866 синът им Стефан, а през 1873 г и втората му дъщеря - Мария. Иван Параскевов участва активно в обществения живот на българите в Браила.

Той е един от щедрите дарители на българското училище в града и един от най-активните участници в „Добродетелната дружина“, която по-късно се преименува на „Българско човеколюбиво настоятелство“.

Обявяването на Руско-турската война през април 1877 г. е посрещнато от всички българи с изключителна радост и светли надежди. Това още повече стимулира Българското човеколюбиво настоятелство към активна дейност. Те закупуват и съоръжават санитарна кола на българските опълченци, а по-късно даряват и на румънската армия. Още тогава се поставя и въпросът, че трябва да бъдат отделени средства и за знамена на българските опълченски дружини.

Решава се те да бъдат дарени от българите емигранти в различни градове на Русия и Румъния. Тогава именно браилският търговец и дългогодишен член  на Добродетелната дружина Иван Параскевов заявява, че знамето от името на Браила е негова грижа. Той лично ще го дари, а неговата дъщеря Стиляна ще го изработи.

Това знаме е влязло в историята под името “Браилското знаме”. За изработването му Иван Параскевов доставил от Виена много скъпи материали. Трите цвята плат са от плътна коприна, наричана тогава „атлаз”. Бродирано е с конци от златна сържа и дребни естествени перли.

Затова е запазено в такова добро състояние  и до днес в Националния военно-исторически музей. Цветовете  - бял, зелен и червен са разположени хоризонтално. Върху зеления цвят със златна сърма е извезан изправен коронован лъв, а над главата му върху белия цвят е избродирано „България“.  Под лъва върху червения цвят е избродиран надпис : „С Божия воля и със силата славнаго рускаго царя напред“, а най-долу в края е извезано с дребни букви: „Стиляна Параскевова, Браила 1877 априлий“.  Дръжката на знамето била доставена също от Виена. Тя има бронзов накрайник, който представлява православен кръст върху повален полумесец.

Всеки, който види това знаме, може да се увери каква сръчност са показали тези толкова млади девически ръца. Стиляна е родена на 16 март 1863 г., така че когато е изработвала знамето, тя е била на четиринадесет години. Проектът за знамето, цветовете и сиволиката са дело на баща и. Обяснението за подреждането им Параскевов дал по следния начин: „Бялото ще бъде отгоре, защото бялото и България започват с буквата „б”. Горе бялото, горе България!”.

Над проблема как се достига до това трицветно съчетание, кога и как то става популярно сред българската емиграция и защо точно този трицвет  е избран за национално знаме са разсъждавали всички изследователи на българската революционна и национална символика.

Почти всички са единодушни, че трябва да се започне с Раковски. Добра известна  е картината на италианеца Сако, приятел на Раковски, където той е изобразен с трицветно знаме в ръце, макар че редът на цветовете им са различни от знамето на Стиляна. Патриархът на българската революция е отдавал голямо значение на символиката, защото си е давал ясна сметка колко голямо е нейното емоционално и мобилизиращо въздействие.

Много повече от своите съвременници той е осъзнавал какво значение имат униформата, знамето и въобще всякаква символика както за националното самосъзнание и самочувствие, така и за представяне на българите пред света. До идеята за трицвета, Раковски не е достигнал изведнъж, но все пак тя е негова. Първият вариант за знаме, който той предлага в поемата „Горски пътник” изхожда от хайдушката традиция.

Златна зелена светла хоръгва

с една страна “Свобод’ или смърт”!!!-

страшни вид левов изобразява ,

с друга страна ” Бог с нами напред”!!!

Известно е, че пръв Раковски идейно и организационно осмисля тази традиция. Той реализира и практически тази приемственост, защото повечето войводи от късното хайдутство се включват в Първата българска легия, а след това и в останалите етапи на национално-революционното движение.

Лъвът, като древен символ на българите, е най-напред популяризиран от Христаки Павлович  в неговия “Царственик или история болгарская”, първият български учебник по родна история, публикуван през 1844 г. Девиза „Свобода или смърт” в нашето революционно движение въвежда Раковски. През 1858 г. той създава в Одеса цялостен план за освобождение на България „Позив към родолюбци българи за освобождение Българии”.

Съчетанието на трите цвята, които постепенно се утвърждават като български цветове, можем да проследим от Първата българска легия. Ярко доказателство за това е униформата на легиста Бранислав Велешки, която се съхранява в Националния военно-исторически музей и е в тези три цвята. Изключително ценно е сведението на възрожденеца Ангелаки Савич, който в подлистника на в. „Дума на българските емигранти” съобщава, че четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа били облечени в мундири „от зелен шаяк, тесни бели панталони и всички с червени гайтани“.

Без да можем да бъдем напълно сигурни в предположенията за произхода на националното ни знаме, едно нещо е съвсем сигурно - до 1877 г. бялото, зеленото, червеното присъстват в българската революционна символика, като традиция. Интересно е да се отбележи, че като съчетание тези цветове се използват от чети, които са организирани от емиграцията.

От изложеното става ясно, че когато Иван Параскевов създава проекта за знаме, който дъщеря му изработва, съчетанието бяло, зелено и червено вече е добре познато и прието в българската революционно символика, и то сред българската емиграция.

Някои историци твърдят, че моделът на знамето на Иван Параскевов е повлиян от руското държавно знаме или дори е направен под руско внушение. Това обаче е невярно.

Вярно е че Иван Параскевов като член на “комитета на старите” е отявлен русофил и изпитва недоверие към “младите” от БРЦК. Може би точно поради това, е искал знамето му да е различно от това на Раковски. Разположението на цветовете обаче, което той избира вече е съществувало и явно е било популярно сред поробените българи, защото непосредствено след освобождението императорския комисар

Александър Дондуков-Корсаков, както и другите представители на временното руско управление са били посрещани с трицвети от този тип. Дори и знамената, предназначени за опълченците, дарени от българските общини в Румъния, т.н. Букурещки знамена,  са със същото разположение на цветовете.

Преди всичко руското трицветно знаме - бяло, синьо, червено, което беше възстановено след разпадането на СССР, по онова време е било разпространено като народно знаме, но не е било още руско официално държавно знаме. Употребявал се е императорският флаг, престолонаследникът и царицата съща са имали свои знамена.

Руският трицвет е определен за официален национален флаг чак през 1896 година. Така, че трябва да доверим на Иван Параскевов, който сам избира как да изглежда знамето, което той се е надявал, че ще развеят българските опълченци и ще се сражават под него за освобождение на нашето Отечество.

По ирония на съдбата знамето никога не е било осветено, нито е участвало в бойни действия. В годините след освобождението на Родината трицветът придобива все по-голяма и по-голяма популярност, като на 26 март 1879 г. се взима решение „Българското народно знаме е трикольорно и се състои от бял, зелен и червен цвят, разположени хоризонтално”  и се включва в чл. 23 на Търновската конституция.

В заключение можем да кажем, че е очевидно, че не един човек, а една вече изграждаща се популярност е определила „народните бои”. Но все пак, Браилското знаме изработено от Иван и Стиляна Параскевови се приема от историците, като първообраз на националния ни трибагреник.

Агенция АлтерМедия Инфо

Бел. Ред. Според Агенцията, в статията са използвани матерали от книгата “Тя уши байрака: За българското национално знаме” на Мария Витошанска (2008 г.), както и друга информация от различни интернет страници. – С. М.

 http://www.bolgari.net