Част от парцелите „дарени” на семейството му от старциСпособите, по които Свинаря е трупал имотите си, могат да послужат за наръчник. Освен „даренията” от възрастни хора и покупката на парцели чрез пълномощници, в имотния регистър лъпсва и друга прелюбопитна схема. През август 2012 г. на публичен търг, организиран по искане на НАП заради задължения, Михайлов се сдобива с два интересни имота в село Извор на дружеството „Добрич мел”. Той изкупува „битова сграда на два етажа” от 103 км. м. и „бетонова сграда с основа трайно прикрепена към земята с дължина 764 м. и средна височина 3,87 м.” за 105 000 лева. Любопитното в случая е, че дружеството, чиито имоти купува Михайлов, е свързано с него. Справка в системата за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че от създаването на дружеството досега един от управителите на фирмата е Милен Енков – човекът, чрез който Красимир и Теменужка са придобили част от имотите си. До 2008-а пък самият Михайлов заедно с баща си Михаил Паргов са били съсобственици на „Добрич мел” чрез фирмата ММ-5. През 2008 г. обаче има смяна на собствеността и ММ-5 отива в ръцете на друг бизнесмен от обкръжението на Михайлов – Димитър Георгиев. През 2012 г. пък управителят на „Добрич мел” Милен Енков продава на друго от дружествата на Михайлов - „Мек балкан”, близо 9 дка ниви в землището на село Прибой.

С близо 400 дка общински земи е уредил червеният кмет на монтанската община Медковец – Венцислав Куткудейски, сина на Свинаря Красен Михайлов. Красимир Михайлов има общо 4 деца, като последното е на три години. Те са от четири различни жени, а Красен е плод на брака му с Теменужка. Имотният регистър показва, че и той единствен от отрочетата на Свинаря го следва по петите, що се отнася до изкупуване на парцели. За разлика от баща си обаче Михайлов-младши се вихри в Монтанско, където само за два дни – 8 и 9 август 2012 г. се е сдобил с общо 388 дка земи. Закупил ги е при 37 сделки с общината. Парцелите са в общо три села, като най-много са в Медковец – 157,7 дка. Отделно се е сдобил със 137,7 дка в Сливовик и 92,5 дка в Расово. Справката показва, че е пазарувал земите при средна цена по-ниска от 1000 лева на декар. Червената структура в монтанския регион стана емблематична, след като местните й лидери почти изцяло преминаха на страната на Гоце и проекта му АБВ за разлика от останалите соцструктури в страната.

Целият регион трепери от собственика на „Ораново”С  кооперация в столичния кв. „Овча купел” и спретната къща с двор в Драгалевци се е сдобило през годините семейството. При делбата и двата имота са приписани от Михайлов на името на Теменужка. Първият е придобит през 2004 г. и е описан като „двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и ателиета”. Въпреки впечатляващото си описание, тя е придобита срещу скромната сума от едва 146 944 лева, колкото струваше по това време апартамент с 4 стаи например. Имотът в Драгалевци пък е първата покупка на фамилията, направена още в далечната 2001 г. Тогава Теменужка придобива двуетажна сграда с дворно място на цената от 322 296 лева. Стойността е далеч по-висока от тази на жилищната сграда, но пък и мястото е на едно от най-тузарските места в София. През 2004 г. Теменужка придобива и 2277 квадрата поземлен имот в местността Манастирски ливади, който също остава за нея при делбата. В същото време от цялото имане на фамилията в Пернишко на нея е приписана само фермата в село Поцърненци.

Елементарната сметка показва, че ако получава субсидия за всички ниви, които е изкупил заедно с бившата си жена, Михайлов би трябвало да взема по 700 бона на година по схемата за единно плащане на площ. Изчислението е направено на база на субсидията за 2012 г., тъй като на запитването ни до земеделското министерство и Държавен фонд „Земеделие” какви точно европари са дадени на Михайлов, ни беше отговорено, че подобна информация не може да бъде предоставена. Мотивът на институциите е, че това са лични данни и не могат да се предоставят, без да има писмена декларация за съгласие за предоставяне на тези данни от лицето, за което се изискват. Според правилата на ЕС субсидии за обработка на земя се изплащат на производители, които обработват над 10 декара земя, а когато става въпрос за овощарство и зеленчукопроизводство, прагът е 5 декара. Директни плащания, както се наричат субсидиите за обработка на земя, се дават и на животновъди за пасища, които трябва да се поддържат в добро състояние.
http://www.monitor.bg