По повод Деня на здравния работник – 7 април, вестник „Нова добруджанска трибуна” гостува в стоматологичния кабинет в Добрич на бул. „3-ти март“, N8 ап. 2, където практикуват д-р Румяна Станчева и нейната дъщеря д-р Любов  Станчева, за които най-голямото удовлетворение е голямото „Благодаря!” на пациента

-      Бихте ли се представили за нашите читатели!

-      Д-р Румяна Станчева: Завършила съм на 1 август 1974 г. Скоро ще имам 40-годишен професионален юбилей. От 1992 г. съм на частна практика в кабинета, в който сте в момента. През 2002 г. завърши дъщеря ми, която наследи професията, за да има смисъл от създаденото.

-      Д-р Любов Станчева. Завършила съм стоматология в Медицински университет – София, през 2002 г. Тъй като най-голямото ми желание беше да стана зъболекар и винаги и единствено това е било желанието ми, се върнах в Добрич, а не останах в София.

-      Да разбирам ли, че това е детска мечта?

-      Д-р Л. Станчева: Да, от малка мечтая за това. Причината да бъда зъболекар обаче беше друга. Когато бях малка, непрекъснато бях при майка ми в Стоматологията. Тогава лечението беше безплатно и пациентите за благодарност носеха бонбони, вкусни храни, въобще всякакви изкушения. Винаги, когато отидех, имаше един специален шкаф, пълен с всякакви вкусни неща. Затова си казах, че и аз ще стана зъболекар, за да носят и на мен. Когато завърших обаче стоматологията вече беше платена и хората спряха да носят бонбони и други вкусни неща.

-      Д-р Станчева, Вие как решихте да станете стоматолог? И, всъщност, как предпочитате да Ви наричат – зъболекар, стоматолог,  дентист?

-      Д-р Р. Станчева: И зъболекар, и стоматолог, и дентист, и лекар по дентална медицина, е едно и също – хората се страхуват от нас. Нищо, че тук - при нас, влизат с усмивка – както малките деца, така и по-възрастните. В моята фамилия няма наследствненост за професията, аз съм първата. Може би, дядо ми е човекът, който ме е насочил. Но не точно към стоматологията. Той просто искаше да стана лекар. Обаче аз си избрах да бъда зъболекар. Така, когато през 1968 г. завърших, реших да уча това.

-      Доволна ли бяхте, когато дъщеря Ви реши да стане зъболекар?

-      Д-р Р. Станчева: О, да. И бях с голямо притеснение, защото в Медицинския университет във Варна беше приета на второ място да учи медицина. Опасявах се, да не би да се възгордее за това, че е на второ място, и да реши да учи медицина. Но, твърдо бе решила да е учи стоматология.

-      Д-р Любов Станчева, имате две деца. Искате ли някое от тях да продължи традицията в семейството?

-      Д-р Л. Станчева: Може би, бих искала. Макар че, не виждам никакъв интерес от тяхна страна. По-вероятно е дъщеря ми Мари да прояви желание.

-      Тежък ли е трудът на стоматолога?

-      Д-р Р. Станчева: Това е тежък физически труд. Когато започнах работа, имаше световна статистика, според която, зъболекарският труд е на второ място по тежест след миньорския, а сега сме определени като трета категория труд.

-      Д-р Л. Станчева: Нашият труд е тежък, не само като физически труд. Защото, когато е само тежък физически труд, изтърпяваш от сутрин до вечер в кабинета, след това спиш няколко часа и се възстановяваш. При нас обаче, когато влезеш в кабинета, трябвда да си усмихнат, да не занимаваш пациентите със своите проблеми, защото никой не е длъжен да се интересува дали си в настроение или не. А, това още повече натоварва. А, има и хора, които, като дойдат в кабинета, решават да те натоварят и със своите проблеми. Така се налага да носиш както своите, така и тревогите на пациентите.

-      Кое е основното удовлетворение? Обикновено, пациентите прекрачват прага на кабинета с болка и притеснение, а си тръгват с усмивка. За Вас кое в работата носи удовлетворение?

-      Д-р Р. Станчева: За мен удовлетворение е да върша нетрадиционни неща. Например, зъб, за който пациентът е решил, че е за вадене, да го запазя, да го възстановя. Най-голямото удовлетворение е голямото „Благодаря!”. И това, че доволният пациент може да доведе още десет други. Дъщеря ми, например, е спечелила сърцата на децата. Всички майки смятат, че тя е детски стоматолог. А, няма такава специалност. Просто много обича децата.

-      Какъв трябва да е  човек, за да стане добър стоматолог?

-      Д-р Л. Станчева: Трябва да има търпение. Разбиране, че пациента наистина го боли или се страхува. Ако иска да му бъде поставена упойка, защото го е страх, да проявиш разбиране, а не да му кажеш да не се глези. Стоматологът трябва да прецени пациента. Голяма част от тях, идвайки при нас, са много притеснени. За да се работи добре, трябва и стоматологът, и пациентът да са спокойни.

-      Д-р Р. Станчева: Трябва да искаш да бъдеш стоматолог. Не трябва да си сухар. Да смяташ, че наученото от учебника, автоматично те прави зъболекар. Трябва да притежаваш художествен усет, занаятчийски качества, защото нашата работа е занаят.

-      Но, така или иначе това е занаят, който се развва. Не е достатъчно само това, което сте научили в университета?

-      Д-р Р. Станчева: Разбира се. Въпреки че ние излизаме по-подготвени от медиците, защото работим през цялото време – от гипсовите модели в първи курс, та до края.

-      Д-р Л. Станчева: Непрекъснато излизат новости. Организират се курсове, лекции. Аз се старая да присъствам на повечето от тях. Ако майка ми не може да дойде, предавам й информацията, която съм получила, след като се върна.

-      Дъщерята ползва опита на майката, а майката допитва ли се до дъщерята?

-      Д-р Р. Станчева: Винаги. Една рентгенова снимка я гледаме двете, което е голям наш плюс. Винаги може да се види още нещо.

-      Говорите за занаят, но споменахте за удовлетворението от това нещо, което е почти загубено, да се направи нещо живо, което да е усойчиво във времето. Какво е мястото на изкуството в стоматологията?

-      Д-р Л. Станчева: Това, върху което работим в устата на пациента, е толкова малко, инструментите ни също са малки и се налага сериозно взиране в детайли, точки, нюанси. Защото все пак това, което правим, трябва да е съчетано, да е естетично. Може и да не е съвършено, но се стараеш да се доближиш до това.

-      Д-р Р. Станчева: Когато откривахме изложба, съпругът ми ме представи по много специален начин – смятал, че и върху платното, аз творя зъбче, изпипвам всяко детайлче. Въобще, нашата работа си е изкуство.

-      В практиката Ви, със сигурност, е имало тежки случаи. Бихте ли споделили някои от най-впечатляващите...

-      Д-р Л. Станчева: Най-тежко е когато се случи да припадне пациент – от многото адренаалин, болка, притеснение. Понякога, след като извадиш зъба и всичко вече е отминало, пациентът се отпуска, и, когато адреналинът изчезне, виждаш как изведнъж вече го няма. Дори се е налагало да викаме Бърза помощ. Това е много натоварващо. Няколко дни след това си извън релси, защото си видял как в ръцете си губиш пациент. Това е страшно, защото не зависи от нас или от самия пациент, а от организма. И обикновено това са представители на силния пол.  Някои случаи са по-леки, други по-тежки. Аз съм придружавала такива пациенти и в линейката, защото все пак е припаднал в ръцете ти.

-      Д-р Р. Станчева: Спомням си за един пациент, музикант, койтто денонощно беше на работа, с цигари, безсъние. След като седна на зъболекарския стол и си отвори устата, се оказа, че няма пулс, падна. Извикахме Бърза помощ, откараха го, възстановиха го в болницата. Съпругата му чакаше тук, защото тя дори не разбра какво стана. Реших да й го спестя. На следващия ден пациентът дойде и бе много благодарен, че се е случило тук, защото можеше и да улицата да се случи.

-      Какви са най-тежките зъбни проблеми, с които се е налагало да се справяте?

-      Д-р Л. Станчева: Най-тежки са случаите с избити зъби на деца. И аз имам деца и си представям, ако това се случи  на моето дете. Един от последните случаи беше 13-14 –годишно момче, което карало скейтборд, но паднало по лице. Двата предни постоянни зъба бяха избити. Единият целият беше паднал, а другият – счупен наполовина. В единия случай зъбчето беше загубено и го възстановихме с изкуствено зъбче. Имахме друг случай с по-малко дете. Тогава веднага звъннах на хирург, защото носеха зъба, сложихме го в бурканче с разтвор и помолих колегата-хирург колкото може по-скоро да действат. Имам информация, че са успели да го реимплантират и вече е наред.

-      Д-р Р. Станчева: Имам много тежки случаи, но имам един, който е и забавен. На мой пациент вадих един изключително труден зъб. Разделяне с турбината на корените един по един. Видях  снимката, но не предполагах, че така ще се случи. 40 минути вадих зъба, Любчето ми помага. Тръгна си пациентът щастлив и след един час се върна. Обясни, че запалил цигара, а димът излязъл от  дупката на извадения зъб. Аз видях, че корените са близо до синуса, но като съм издърпала корена, се е образувал проход между устната кухина и синуса. Това си е много страшничко, защото човек може да го предизвика. Така че, професията си е страшничка, а и много отговорна.

-      Д-р Л. Станчева: Тук е мястото да благодарим на специалистите-хирурзи, с които много работим – д-р Георги Василев, д-р Георги Кирилов и д-р Милен Димитров.  Изключително сме им благодарни, защото при такива спешни ситуации винаги се отзовават. А, и д-р Жельо Байчев, който преди една година се пенсионира, също изключително много ни е помагал. Смятам, че не е срамно да потърсиш помощ за нещо, което не можеш да направиш.

-      Коя е основната Ви задача, когато започнете да лекувате един пациент?

-      Д-р Л. Станчева: Дори да не са добре подредени зъбите, дори пациентът да иска да се изпилят, да се вкарат в мост, да се направят като плочки зъбите, аз се опатвам да го посъветвам, колкото може по-дълго да си е с неговите зъби и с естествената им форма. Защото, да ги изпилиш и да ги вкараш в мостове е лесно, но след това обратното не можеш да върнеш. И един зъб да има в устата, трябва да остане. Усещанията са други.

-      Д-р Р. Станчева: Комерсиалната страна трябва да отстъпи на професионализма.

-      Какво е това, с което никога не правите компромиси?

-      Д-р Л. Станчева: За съжаление, налага ни се да правим доста компромиси с оглед на възможностите на пациента и любимата ни здравна каса. Ако из искам да направя хубава пломба с фотополимер, който е скъп материал, а НЗОК плаща за най-обикновения материал. Пациентът няма пари да плати за хубава пломба. На мен ми се е случвало да правя компромис, да сложа по-хубава пломба, независимо, че ми се плаща за обикновена.  Старая се да не правя компромиси с работата си, да стане така, че след два дни нещо да трябва да го правиш отново.

-      Другата неприятна страна на Вашата професия е, че работите в устите на хората в прекия смисъл, което не винаги е особено приятно занимание...

-      Д-р Л. Станчева: Това също е компормис, защото има пациенти, които си изяждат баничката и влизат в кабинета. Тактично им даваш чашка с разтвор, за да си изплакнват устите, преди да започнеш нещо да правиш, без да го обидиш.

-      Д-р Р. Станчева: Аз съм си позволявала и да връщам пациент, защото, след като той не уважава себе си, няма как да уважи мен, а и труда ми. И, когато му дам огледалото, за да види какво съм направила, няма да го оцени.

-      Устната хигиена на българина на какво ниво е?

-      Д-р Л. Станчева: На доста ниско ниво е, макар че се опитваме да ги превъзпитаваме. Най-малко с почистване на зъбен камък, което всички оставят за накрая. Да не говорим, че в Англия има специалист, който почиства зъбния камък и едва тогава пациентът отива при зъболекаря. А, при нас, ако има време, ще се почисти зъбния камък. Да не говорим, че някои считат, че, ако им махнеш зъбния камък, ще им паднат зъбите. Но, след това,у когато видят резултата, започват да разбират добрите страни – подобрява се дъхът, усещането също.

-      Д-р Р. Станчева: Добре е, че напоследък децата добре са обхванати, често посещават кабинети. От това идва удовлетворението – че тези деца вече са глдани от родителите, дори и за ортодонтски аномалии. За мен това е голямо постижение. Положително развитие при частната практика е това. Не бива децата да се страхуват. Защото 90 процента от възрастните, които идват и треперят на стола, са със страховете от детството им. Има случаи когато родителите предават и на децата си това свое поведение.

-      Как успявате да се справите със страхливите пациенти?

-      Д-р Л. Станчева: Аз имам малки пациенти, които се а налагало родителите им да ги водят 6-7 пъти, детето се страхува, не иска да сяда на стола, но родителите са упорити, и на шестия-седмия път детето седна само, отвори устата и всичко потръгна. Важни са родителите, не като им кажеш, че трябва да идват 4-5 пъти, да се откажат.

-      Работите много с малки деца. Каква е препоръката Ви към  родителите. От каква възраст трябва да започнат да внимават за зъбките на децата си, да ги водят на профилактични прегледи?

-      Д-р Л. Станчева: Аномалиите напоследък много се увеличават. Учили са ни, че когато първите две зъбчета излязат, трябва да започнеш да се грижиш за зъбите на детето. Поне на тригодишна възраст трябва да го заведеш в кабинета, да види обстановката, да го повозим на зъболекарския стол, да пипне машинките, за да не се стряска след тона. И в никакъв случай родителите да не плашат децата си със зъболекар или да им казват да не ядат сладко, защото ще им се развалят зъбите. Аз винаги им казвам, че няма нужда да се забранява сладкото. Просто трябва да се полагат грижи след ядене на сладко – вода или парченце сирене или кашкавал, което да обърне киселинността в устата. Няма нужда да лишаваме децата от удоволствия. Препоръчваме на няколко месеца да идват в кабинета, за да могат проблемите да се установяват навреме и да няма болки. И да не си мислят, че на млечните зъби не трябва да се правят пломби, че те нямат корени, нямат нерви. Имат корени, имат нерви, болят и трябва да се лекуват. Млечните зъби доста дълго време стоят в устата, а кариесите по тях са си едни бактериални инфекции в устата. А, знаем, че от устата идват всички заболявания.

-      На какъв период от време е добре човек да има среща със своя зъболекар?

-      Д-р Л. Станчева: В най-лошия случай, може два пъти в година. Дори почистването на зъбен камък, според федерацията, се препоръчва на 4-5 месеца. Досега бе на 6 месеца. Сега повече се набляга на профилактиката, отколкото на лечение и вадене на зъби. За да не стига до умъртвяване и вадене на зъби, които в стоматологията са най-тежките манипулации. Затова Българският лекарски съюз предлага стоматологията да се изведе от Здравната каса и към нея да останат само лечението на деца и пенсионери, защото здравната каса те задължава или да извадиш зъб, или да направиш пломба. Тя те насочва не към профилактиката, защото не дава пари нито за почистване на зъчен камък, нито за протези на пенсионерите. Принуждава ни да вадим зъби, защото това се покрива.

-      Как се отразява финансовото състояние на българина на устата му? Личи ли си?

-      Д-р Л. Станчева: Абсолютно. Например, обясняваш на пациента, че зъбът може да се спаси и с три посещения зъбът ще си остане в устата, но ще струва определена сума, но той те пита колко струва ваденето и веднага решава зъбът да се извади. Без да осъзнава, че тази дупка, която се отваря, трябва да се затвори. Мостът струва определена сума пари, имплантът – също, така че нещата стават сложни и пациентът всъщност си ходи без зъби. Трудно е. Аз  ги разбирам хората, че нямат пари. Затова ги насочваме към по-чести прегледи, за да се „хващат“ проблемите навреме.

-      Д-р Р. Станчева: Аз съм убедена, че всеки човек знае къде да отиде и какво да направи. Но, ако няма пари, няма как да стане. Ние често се превръщаме в служители на БЧК. Не може иначе, когато видиш млад човек, интелигентен, а се свива, не може да си го позволи, не може да не направиш някакъв компромис, да направиш нещо хубаво. Правила съм го, дори много често. Дори зъботехничката Лариса ме нарича „Майка Тереза“. Е, не съм Майка Тереза, но, ако от толкова ще забогатявам… Другото е по-голямо богатство - да излезе пациентът и да каже: „Вижте какво направиха, нямаше как, но намериха начин”. Удовлетворението на пациента носи и удовлетворение за нас.

-      Ще Ви препратя към Вашето хоби – рисуването. Кога имате време и какво рисувате? В зъболекарския кабинет „рисувате” зъбките на пациентите, а когато застанете пред платното какво рисувате с маслените бои?

-      Малко се заинатих, защото не можах да преживея, че съпругът ми Пламен Станчев рисува, а аз великия зъболекар – не мога да рисувам. С масло не бях рисувала, но е голямо удоволствие. За мен обикновено времето за рисуване е през зимата. Започнах с цветя, в края на 2012 г. и до май 2013 година направихме една голяма колекция. Като привърших цветята, нямаше какво цветге да рисувам, започнах да пресъздавам на платното Ковачевица, Широка лъка. За мен, „Ковачевица” имаше голям успех,  на изложбата имаше наддаване за нея. С удоволствие ще си я нарисувам за себе си, за да я имам.

-      В зъболекарския кабинет определено има стрес за Вас, с рисуването успявате ли да се освободите от него?

-      Аз трудно се освобождавам от стреса. Защото и хубавите неща, които се случват, също те натоварват. Преди, като се приберях у дома, ми трябваше около час и половина - два, за да се освободя от стреса. Докато рисувах, бързах да се прибера и да стана художник. Голямо удоволствиие и голямо предизвикателство е. Сега съм си нахвърлила една картина на Венеция.

-      Кога ще е следващата изложба?

-      Не зная. Понеже Пламен е морски и приятелите му са във Варна, е решил, че следващата изложба ще е там. Сега той има повече картини, моите намаляха. Той също има много продадени картини. Публикува в онлайн галерии в САЩ и в Европа. Почти всеки ден получава отзиви. Последната му картина е творба на деня в един сайт.

-      Къде имате продадени картини?

-      Във Варна имам много, също и в Тервел, Генерал Тошево... Спомням си, как ми взеха първата картина. Моя пациентка от Тервел седна на стоматологичния стол и докато аз се подготвях да й сложа упойка, тя видя картината – розова роза, бутна ми ръката и каза: „Това е моята роза, нали...”

-      Какво искате да кажете на майка си?

-      Д-р Л. Станчева: Искам да кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ, защото много звех, откраднах си, от нея. Благодаря, че ме допуска от самото начмало да съм до нея, да я гледам в ръцете, благодаря и за това, че ме прие в кабинета си, което е много важно за един начинаещ зъболекар.

-      Какво искате да пожелаете на Вашата дъщеря?

-      Д-р Р. Станчева: Д-р Да стане по-добра от майка си.

Разговаря: Станислава КРЪСТЕВА