В изборната нощ Бойко Борисов, окрилен от това, че отново е номер 1, а предпочитаният му опонент - БСП, се представи под очакванията, поиска нови избори: “На базата на това как са ни подредили хората - всеки да си знае мястото, тогава е справедливо.” Към тези искания се присъединиха още “България без цензура” и Реформаторският блок.

Ако изборите бяха за Народно събрание с 240 места, би се получило следното. ГЕРБ с 30% би имал 83 депутати - или с 11 души по-малко, отколкото сега. БСП - 52. АБВ - 11. ДПС - 47, или с 11 повече от сега. РБ - 18. И ББЦ - 29.

Т.е. ГЕРБ би имал само 35% от местата и следователно още по-трудно би формирал коалиция начело с Борисов. Сам не би могъл да управлява. Ако би се обединил с един партньор, то това трябва да е или ДПС, или БСП. Което е невъзможно и в този парламент. Ако с двама, то възможностите са или ББЦ плюс РБ, или ББЦ плюс АБВ.

Но самата ББЦ би била силно застрашена от коалиция с ГЕРБ, защото главната  съставка са разочаровани привърженици на ГЕРБ (37% според екзитпола на агенция АФИС). А между двамата лидери стои и аферата “Костинброд”.

Това - от една страна. От друга, винаги ще съществува опасността БСП да се коалира с ДПС и ББЦ.

Изводите: първо, парламентът не би бил радикално различен, второ, не би могъл да роди стабилно мнозинство и трето, не би бил желателен дори за ГЕРБ. Най-сетне, резултатите от евровота не бива да се налагат механично върху Народното събрание именно защото в обществото няма избистрена нова конфигурация на мненията.
Пък и когато се правят подобни сметки, следва да се отчита в каква спортна форма се намират отделни партии и каузи в момента.

Основната изненада на евроизборите дойде от това, че ниската активност ги превърна в премерване на твърдите ядра. Тъкмо на по-голямото си твърдо ядро разчиташе БСП за добро представяне, а то бе разцепено от Първанов. За колко време, зависи от това как БСП ще отиграе ситуацията.

Но и ГЕРБ не показа особено добро електорално здраве. Той получи 681 000 гласа, а на парламентарния вот имаше 1 081 000. Значи изгуби 401 000. БСП плюс отлюспилата се АБВ взе сборно 514 000, което е с 423 000 по-малко от миналата година. Ако минус 423 000 е безспорен срив, то минус 401 000 трудно може да бъде наречен триумф.

РБ е доволна, че прескочи бариерата от 5,88%, но за това сериозен принос има ниската активност, която при парламентарни избори няма да се повтори. РБ успя да мобилизира 144 000 гласа, а четирите  съставни части миналата година взеха 325 000 гласа. Т.е. губят се 55% от електоралния потенциал. За сравнение, общото намаление на активността е само 33%. А вътрешната драма, или фарс, с отнетото първо място на Кунева само показва колко трудно десницата ще постигне така нужното  единство.
АБВ получи 4,02%, но при по-висока активност резултатът  надали ще е същият.

При ДПС изненада няма: то успя да мобилизира 387 000 (400 000 на парламентарните избори).

Докато другите побеждават с това, че губят по-малко гласове, единственият, който показа увеличение, е ББЦ. Миналата година влизащото в състава на тази коалиция ВМРО имаше 67 000 гласа, а сега цялата коалиция получи 239 000 - прираст от 172 000.
Такива са фактите. След тях могат да започнат тълкуванията.

Преди всичко, ако до декември рейтингите даваха надежда на управляващата коалиция не ГЕРБ, а тя да предизвика предсрочни избори и да ги спечели, през зимата се очерта паритетът, който виждаме и сега:
ГЕРБ + РБ = 36,9%
БСП + ДПС = 36,2%

Затова още преди изборите червени метеоролози пуснаха пробни балони за “голяма коалиция”, най-сетне включваща и ГЕРБ, и БСП. Вниманието беше почти нулево. Какво следва оттук нататък?

Ако оставим настрана очевидния проблем, че Борисов ще приеме единствено премиерски пост, а всички останали партии във всяка възможна коалиция ще губят рейтинг и авторитет, както стана с “Атака” и РЗС в предния парламент, въпросът е какво ново ще донесе каквото и да е ново правителство.

Ако се съди по сегашната патова ситуация - нищо. Главната причина, която я породи, е ограниченият социално-икономически успех на правителството “Орешарски”.

Безработицата остава на 13%, което поддържа постоянна фибрилна температура в обществения организъм - тръгвайки от все повече ширещо се озлобление към всеки и всичко от кучета, през имигранти и политически инакомислещи и стигайки до изключително краткия срок на доверие към може би правилна по принцип политика.

Засега приложената от Орешарски дясно-лява рецепта (държавата да се разплати с бизнеса, а той ще си върне увереността, ще инвестира и наема хора) не дава резултати в очакваните размери. Често се посочва, че не били направени “непопулярните реформи” в здравната и образователната сфера. Но това е нелогично. От горчив опит знаем, че непопулярността на такива мерки е просто оценка на избирателя за ефекта им върху собствения му джоб. А той неизменно се оказва отрицателен и социално несправедлив.

От много години е ясно, че единственото, което остава, е да се опита много по-решителен завой, при който държавата да започне пряко да провокира инвестиционния процес. Често за образец се дава моделът “Орбан”: от една страна, дясна репутация, предпазваща от идеологическо заклеймяване, политически авторитарен стил, популизъм, от друга - смел икономически протекционизъм, “впрягане” на банките и овладяване на монополите с чужда собственост. На първата половина от тази формула отговаря Бойко Борисов, на втората - не. Идеите му за икономика са свързани главно с позицията на “Глобална България” - максимално разтваряне на българската стратегическа мисъл в “мъдростта” на световните пазари.

БСП от своя страна е по-близо до икономическия пакет в тази формула, но гузно се бои да не я обвинят в национализация и комунизъм. Тя нито може да промени дясната идейна хегемония в България, нито разполага със средства сама да разшири влиянието си сред нови слоеве, излизащи далеч извън традиционните  избиратели.

Има ли изход? Не, във всеки случай, докато политическият ни елит не осъзнае, че действайки по старите формули, всяко възможно правителство ще затъне в същите тресавища, в които газеха сегашното и предишното. И ще се утешава, че поне дясната репутация е налице.

Кой знае, може би възходът на Бареков ще ги събуди?

 ЧАВДАР НАЙДЕНОВ,
социолог,
агенция АФИС

http://www.trud.bg