Сега се повтаря наводнението от 19 август 1949 година, сподели за НДТ краеведът Веселина Малчева, която е била негов свидетел

Преди 65 години Добрич е преживял едно от най-опустошителните бедствия във вековната си история. На 19 август 1949 г. приливната вълна оставя без покрив близо 300 семейства, а 16 души намират смъртта си. Сред тях и пет деца. Водите от поройния дъжд са залели не само Добрич, но и околните села. Природната стихия е отнела поминъка на много добруджанци – стада животни, отглеждани в дворовете им.

Сега 65 години по-късно всичко се повтаря, сподели за НДТ краеведът Веселина Малчева от Добрич. Тя пази ярък спомен от фаталния ден през 1949 г. Тогава е била 16-годишна тогава.

Случва се същото. По същия начин наводнението е причинено от прииждащата вода откъм село Богдан и преливането на Суха река. Тогава дерето на реката е било задръстено, а сега е почистено, но бедствието отново се случи, споделя Веселина Малчева. И тогава, както и сега, дъждът завалял привечер. В късните вечерни часове на августовския ден към Добрич прииждала първата вълна от двуметрова водна стена, бучаща и стихийна. Откъдето преминавал потокът, помитал всичко. Валяло цяла нощ, а на сутринта същите части от града – в района на сегашните автогара, агромагазина и ДКЦ II, били наводнени. След като донесеното от водната стихия затворило двата моста в района на Гаази баба, се получил разлив от около 2 километра.

Целият град се стече към наводнения район, за да помага, разказва Веселина Малчева. Първи се включили в спасяването, както и сега, пожарникарите. Помагали военните от поделение в града.

Още си спомня трагичната картина, която видели сутринта. Хора се били качили на покривите на къщите, за да се спасят. Деца се били покатерили по високите клони на акациевите дървета. Тогава Веселина видяла за първи път удавен човек. В един от дворовете плувал трупът му. Мъжът се връщал от работа на полето с магарешката каручка, когато приливната вълна го помела.

Къщите в района били предимно кирпичени и много се срутили.

Било икономическа криза, както и сега. Имало купонна система, за бедните било много тежко. Въпреки това, всички се включили да помагат. Хората вадеха сламениците от леглата си, за да ги дадат на бедстващите. Помагаха с дрехи, одеала, разказва тя. Веднага след бедствието били организирани полеви кухни, за да се осигури храна на пострадалите. Бяха оскъдни години, нямаше хляб, но хората помагаха с каквото могат, спомня си Веселина Малчева. Помощите се раздавали в кварталните клубове.

След това наводнение местната власт в Добрич е предоставила места за построяване на нови къщи на пострадалите . Именно тогава започва застрояването на район а , известен като Червената пръст. По-късно се строи и квартал “Дружба”, като изборът на местата за новите жилищни блокове е продиктуван от това, че терените се намират на възвишения. В дните след наводнението активно участие в оказването на помощ на пострадалите е взело Дамското дружество в Добрич. Щетите са предотвратявани основно на доброволни начала.

Проучването на краеведа Веселина Малчева установило, че е запазена публикация за случилото се преди 65 години в Добрич има само във вестник „Народно дело” – Варна. Става въпрос за кореспонденция от Добрич на Петър Рибаров по телефона, без снимки. За съжаление, брой на вестник „Добруджанска трибуна” не бил съхранен. Затова, според Веселина Малчева, снимки на бедствието от 1949 г. няма запазени.

Наводнения в Добрич имало и през 1945 г., и през 1947 г., но в не толкова сериозни размери.

„Преди 65 години всички граждани на Добрич бяха толкова всеотдайни и бе много затрогващо”, споделя Веселина Малчева. Затова тя апелира и сега добричлии да се обединят от бедствието и, кой с каквото може, да помогне, на пострадалите от наводненията – с дрехи, одеяла, посуда, да се създаде организация за събирането им и Добрич да покаже съпричастност.

НДТ