Малките неща, които правим с любов са велики. Тези размисли са особено важни, когато едно "забравено от бога" селце възкръсна за нов живот.

Село, което се намира само на три километра от румънската граница преживя незабравим фестивал - посветен на жителите му, който докосна дълбоко сърцата им. Никой от тях не подозираше какво им готвят като изненада, двамата дейци на изкуството от Холандия - Ирис Хондердос и Арно Пиитърс, дошли на гости в България за три седмици по покана на техен канадски приятел, живеещ от осем години в с. Росен. Благодарение на Алън Лоурилард, тези двама творци създадоха едно невероятно събитие за хората от селото.

В Росен през 70-те и 80-те години е кипял истински живот - труд и културна самодейност. И от тогава нищо. Всичко замира и младото поколение мигрира в големите градове и чужбина. И на този фон, фестивалът бе една огромна новина, която донесе щастие, усмивки и радост на малобройното население.

Предварително всички жители бяха посетени по домовете, като им беше връчена писмена покана за реализиране на идеята. Прожектирана бе романтичната комедия "Чужденецът" на Николай Илиев, последва и документалния филм "Какъв е спомен останал..." за преселването на българското население от Румъния в България при Крайовската спогодба,

в който спомени споделяха пет от жителите на селото, които вече не са между живите. Най-вълнуващ бе филма "Лицата на Росен", заснет от Ирис Хондердос, където всички заснети се почувстваха уважени. За първи път на сцената излезе и местния хор "Росенски авлиги". Предизвикателство за посетителите бяха изработените с много любов местни ястия и стогодишните носии.

Благодарение на писателя Георги Балабанов водещ на четиричасовото тържество, градусът на сцената бе приповдигнат и много празничен. Негова бе идеята и се посадиха три дръвчета, като символ на приятелството между България, Холандия, Англия и като начало на алеята към Европа.

Вечерта завърши с много веселие на селския площад, с което се доказа, че и в малките селца може да има веселие и щастие за хората. Дълго, дълго ехтя музиката в иначе еднообразната и безкрайна тишина на селския пейзаж. 

Теменуга Хинева