В Индокитай са отглеждани отпреди 3000 г. дивите краставици в Индия растат като лиани, обвили дърветата. По-късно, пак в Индия, културните видове се разпространили твърде бързо както на запад, така и на изток. Били са добре известни и на древните египтяни още в началото на 2000 г. пр. Христа, за което свидетелстват изображенията им на фреските в храмовете. Гърците и римляните също са познавали това растение. От средиземноморските страни краставиците са били пренесени в другите европейски държави. Отглеждането им е най-широко застъпено в Европа и в САЩ.Химичен състав.
Краставиците са бедни на хранителни вещества. Химичният състав на пресните краставици зависи от сорта и от агротехническите условия на отглеждане. Водното съдържание е много високо – от 94,3 до 98,2 %. Сухото вещество е от 1,8 до 5,7 %. В състава на сухото вещество най-висок е процентът на захарите, следвани от азотните вещества, целулозата и минералните вещества. Общото количество на захарите е от 1,07 до 2,54 %. От тях най-много са гликозата (0,5 %) и фруктозата – 0,4 %. Захарозата липсва. Плодовете на краставиците съдържат много минерални соли и на първо място калциеви, магнезиеви и фосфорни. Съдържат малко витамин В1, В2, С и РР. Приятният им свеж вкус се дължи на свободните органични киселини (0,01 – 0,06 %), а специфичният им аромат се определя от съдържащите се в тях етерични масла.
Лечебни свойства.
Краставиците засилват апетита и помагат усвояването на мазнините и белтъчините. Особено силно възбуждат секрецията на храносмилателните жлези киселите, киселите краставички. Те повишават апетита и не се препоръчват при затлъстяване, стомашно-чревни заболявания, порок на сърцето, атеросклероза, хипертония, болести на черния дроб и на бъбреците и в периода на бременност.
Тъй като действат разхлабващо, пресните краставици се употребяват специално при хроничен запек. Стимулират отделянето на жлъчен сок и урина, затова накълцаните пресни краставици или сокът от тях може да бъдат полезни при воднянка, отоци или болести свързани със заболяване на сърцето.
В народната медицина се препоръчва да се пие пресен сок като успокояващо и премахващо болките средство при стомашно-чревни колики. Краставичен сок, чист или смесен с мед, може да се пие при катар на горните дихателни пътища и при кашлица – по 2-3 супени лъжици 2-3 пъти дневно. Отвара от презрели краставици се пие при жълтеница и при други чернодробни заболявания.
Как да съхраним пресните краставици?
Краставиците не понасят ниски температури. Повече дни (до 14) се запазват при температура на околната среда 7 -10 С и относителна влажност на въздуха 85 -90 %. Ако температурата и влажността са по-високи, бързо пожълтяват се развалят. Най-добрия начин е след като са откъснати краставиците, да се измият и подсушат добре и да се сложат в хладилника.
Консервиране.
Стерилизирани краставички.
Приготвят се предимно от дребноплодни сортове – корнишоните. Колкото са по-пресни краставичките, толкова по-свежи и сочни са в бурканите.
Сортират се по големина, накисват се в чиста студена вода, след което се измиват неколкократно под силна водна струя и се нареждат в чисти буркани. На дъното на всеки буркан се поставят добре измити подправки: лук на кръгчета, черен пипер на зърна, копър, бахар, дафинов лист и хрян ( настърган корен). Напълнените буркани се заливат с гореща (70 С) заливка, приготвена от 5 л вода, 2,5 л оцет и 400-500 г сол (разтворът се загрява до кипване, прецежда се и се оставя да изстине до температура 70 С). затварят се и се стерилизират от 5 до 8 мин в зависимост от големината на краставичките.
БЪДЕТЕ ЗДРАВИ И ЩАСТЛИВИ!