Сергей Лавров – министър на външните работи на Руската федерация в интервю за Агенция „Фокус“: България е важен партньор, с който водим прагматичен диалог. Важно е членството в ЕС да не влияе негативно върху двустранните отношения

Фокус: В продължение на 135 години Русия и България поддържат дипломатически отношения, които преминават през всички събития, разтърсили европейския континент, през режими, строеве, войни и конфликти. Какво е най-важното за българо-руските отношения днес? Какво трябва да знаем, да помним и да предадем на поколенията, които идват след нас?
Сергей Лавров: Зад всички перипетии на историята на руско-българските отношения е важно да се вижда главното – дълбоката взаимна симпатия между двата братски народа. Особеният характер на руско-българските връзки до голяма степен е обусловен от цивилизационната близост на нашите народи, общността на славянските корени, богатото духовно и културно наследство. Когато говорим за многовековните основи на приятелството между народите на Русия и България, веднага си спомняме Светите братя Кирил и Методий, които еднакво се почитат от руснаци и от българи, имената на митрополит Московски Киприан и митрополит Търновски Климент, генерал М.Д.Скобелев и граф Н.П.Игнатиев.
Русия винаги се е отнасяла с уважение към българския народ, самостоятелния му избор на пътя на развитието си. Например, в инструкцията до руския императорски комисар в България А.М.Дондуков-Корсаков от 10 април 1878 година се подчертава: „Задачата на Русия... е не да разрушава, а да създава, не да поражда вражда в населението, а да сближава и примирява всички негови елементи“.
Уникалните традиции на приятелството се коренят и в съвместните победи в борбата за Освобождението на България. Днес за тях свидетелстват намиращият се в самия център на Москва паметник на Героите на Плевен, а в София – монументът на Цар Освободител и храм-паметникът „Свети Александър Невски“.
Сигурен съм, че тази обща историческа памет трябва да я пазим грижливо и да предаваме на бъдещите поколения, като осигуряваме устойчивост и постъпателно развитие на равноправното и взаимноизгодно руско-българско сътрудничество за благото на нашите страни и народи.
Фокус: Кои са най-важните характеристики на нашите двустранни отношения в настоящия момент?
Сергей Лавров: Руско-българските отношения се характеризират с ползотворно взаимодействие в различни области. Успешно се развиват търговско-икономическите връзки. През 2013 година стокооборотът между нашите страни беше 2,9 млрд. долара. През последните десет години обемът на руски корпоративни капиталовложения в българската икономика се доближи до 2 млрд. долара.
Към най-значимите инвестиционни проекти се отнася мащабната модернизация на най-големия на Балканите нефтохимически комбинат на руската нефтена компания „Лукойл“ в Бургас. Днес това предприятие дава около 25 процента от общия обем на данъчните постъпления в българския бюджет. Сред другите успешни примери на сътрудничеството са създаването със средствата на Правителството на Москва на уникалния санаторно-оздравителен комплекс „Камчия“ на Черноморското крайбрежие на България, развитието на веригата бензиностанции на компанията „Газпром нефт“.
Според наличните оценки, повече от 300 хиляди руснаци придобиха недвижими имоти на територията на България на обща сума от порядъка на 4-5 млрд. долара. За истинския интерес на руснаците към България свидетелства и запазващата се тенденция към увеличаване на туристическия поток – миналата година страната ви са посетили 680 хиляди наши граждани.
За разширяване на многоплановите руско-български връзки способстват активните контакти между парламентите, ресорните министерства и ведомства, региони, обществени и религиозни формации.
Разбира се, важен елемент на руско-българските връзки е сътрудничеството в културно-хуманитарната сфера. Миналата година в нашите страни се проведоха мащабни мероприятия, посветени на 135-годишнината от Освобождението на България от османско иго. Тази година празнуваме 135-годишнината от установяването на дипломатическите отношения между Русия и България.
Има голям потенциал за по-нататъшно разширяване на руско-българските връзки. Реализацията на големи съвместни проекти, в това число в областта на енергетиката, ще способства за икономическото развитие на България, за укрепване на нейната енергийна сигурност, за повишаване на благосъстоянието на нейните граждани.
Фокус: Какви, според Вас, са България и Русия – исторически, славянски, традиционно и православно свързани страни, равнопоставени партньори или опоненти от противостоящи блокове?
Сергей Лавров: В днешната Европа няма противостоящи военно-политически блокове. Логиката на блоковата конфронтация, геополитически игри с нулеви резултати е част от архаичния идеологически багаж на „Студената война” и в днешния свят е контрапродуктивна. Убедително свидетелство за това са, в частност, събитията в Украйна и около нея.
Очевидно е, че само чрез обединяване на усилията може да бъде постигнато процъфтяване и благополучие на европейския континент, да се укрепи стабилността, да се бори успешно срещу трансграничните предизвикателства и заплахи. Най-важните ориентири в тази работа са обезпечаване на равна и неделима сигурност за всички, опиране върху международното право, укрепване на централната роля на ООН. Най-важното значение имат принципите на уважението на суверенитета на държавите, ненамеса във вътрешните им работи, което означава неприемливостта на опитите за насърчаване на антидържавни преврати, на разколебаване на вътрешнополитическата стабилност.
Във външната си политика Русия последователно изхожда от това, че решение на глобалните и регионалните проблеми трябва да се търси чрез сътрудничество, чрез намиране на компромиси. Смятаме, че върху такава основа Русия и ЕС – двама най-големи играчи на европейския континент – ще могат в перспектива да се придвижат към реализирането на идеята за създаване на единно икономическо и хуманитарно пространство от Атлантика до Тихия океан – разбира се, с участието на всички други заинтересувани държави. Сигурен съм, че за реализацията на тази амбициозна задача има всички необходими предпоставки – общи цивилизационни, културни корени, висока степен на взаимно допълване между икономиките, придържане към единни правила на търговията в съответствие с нормите на СТО.
Разглеждаме България като важен партньор, диалогът, с който изграждаме по прагматичен и конструктивен начин. За нас руско-българските отношения са ценни сами по себе си – убедени сме, че те не трябва да стават заложници на външните фактори, да зависят от колебанията на политическата конюнктура. В частност, важно е членството на България в Европейския съюз да не влияе негативно върху двустранното ни сътрудничество, включително върху реализирането на взаимноизгодните съвместни проекти, в това число в областта на енергетиката.
Фокус: Европа неведнъж е изразявала критиките си към „Южен поток”. Как трябва да работят Брюксел и Москва, за да изгладят различията си по проекта, и каква е ролята на България в процеса?
Сергей Лавров: За нас е очевидно, че „Южен поток” ще допринесе значително за комплексната енергийна сигурност на Европа, като способства за диверсификация за маршрутите на газовите доставки. От това ще спечелят всички – и Русия, и европейските потребители, в това число, разбира се, и България. Що се отнася до вашата страна, става дума, по-специално, за участието на български компании в изграждането на газопровода, създаване на нови работни места, приток на многомилиардни инвестиции и нови технологии, а в перспектива – събиране на големи такси за транзит и гарантирани дългосрочни доставки на газ. Важността на „Южен поток” както за България, така и за Южна Европа като цяло неведнъж се е изтъквала от българското ръководство.
Ние знаем, че Еврокомисията има свое виждане относно изграждането и по-нататъшното функциониране на газопровода в контекста на разпоредбите на Третия енергиен пакет на ЕС. От своя страна изхождаме от това, че основополагащите правни документи за реализиране на проекта са сключените между Русия и страните-участнички в „Южен поток” двустранни междуправителствени споразумения. Законодателството на Евросъюза не трябва да се прилага ретроспективно, да пречи на изпълняването на договореностите, постигнати по-рано.
Възнамеряваме да продължаваме последователно да придвижваме този проект. Не бива да се допуска Европа да бъде използвана заради нечии интереси, общият ни континент да става заложник на недалновидните идеологизирани подходи.
Готови сме за конструктивен диалог с всички заинтересовани страни. През януари тази година беше създадена специална работна група между Русия и ЕС по въпросите на реализацията на „Южен поток”, в рамките на която експертите започнаха да разработват на практика възможни развръзки. По-рано предложихме на ЕС да бъде сключено специално споразумение, което да регулира принципите на функционирането на трансграничната енергийна инфраструктура. Съответният проектодокумент беше подготвен и предаден в Брюксел.
Убедени сме, че по-активна роля в диалога между Русия и Еврокомисията трябва да играят – с оглед на значимостта на проекта за националните икономики и повишаване на енергийната сигурност – и държавите от Евросъюза, ангажирани в проекта, в това число и България.

http://www.focus-news.net