БНБ
публикува на сайта си официално изявление относно приключилата проверка
на КТБ и взетите решения за по-нататъшни действия. Публикуваме пълния
текст без редакция.Изявление на Управителния съвет на БНБ
11 юли 2014 г.
Уважаеми дами и господа,
На 18, 19 и 20 юни след множество медийни публикации и странната според
нас пресконференция на тогавашното ръководство на Корпоративна търговска
банка, от банката бяха изтеглени суми за близо 1 милиард лева.
На 20 юни, петък, в 11.40 в БНБ бе получено искане от ръководството на
Корпоративна търговска банка за поставяне на банката под специален
надзор на основание на чл. 115, ал. 2, точки 2 и 3 от Закона за
кредитните институции.
Тъй като това не е широко известно и имаше неточни интерпретации в
медиите относно първоначалните действия на централната банка, обръщаме
внимание, че именно при такова искане Българската народна банка е длъжна
по закон да наложи специален надзор. Което беше направено – първо при
Корпоративна търговска банка, а после и при свързаната с нея Креди
Агрикол-България.
Както знаете, и в двете банки от групата на Корпоративна търговска банка
веднага бяха назначени квестори. На 25 юни в двете банки влязоха и
независими одитори с цел да бъде направен преглед на активите и пасивите
на банките в срок от десет работни дни, които изтекоха в сряда. Вчера, в
четвъртък, докладите на одиторите бяха внесени в централната банка.
Заключенията от прегледа на одиторите в резюме са следните:
1. Резултатите по отношение на Креди Агрикол-България са положителни.
Това е добре управлявана банка с добри банкови практики. Състоянието на
кредитния портфейл е много добро, неговото обезпечаване и необходимите
провизии са на достатъчно добро ниво.
2. Резултатите от прегледа на Корпоративна търговска банка говорят меко
казано за действия, несъвместими със закона и добрите банкови практики.
Липсват, а по-вероятно е да са унищожени в дните преди квестурата,
съществени части от кредитните досиета за кредитен портфейл в размер на
3.5 млрд. лв., от 5.4 млрд. лева общ кредитен портфейл. Значителна част
от този портфейл сочи за много голяма свързаност между длъжниците и с
мажоритарния акционер г-н Цветан Василев.
В резултат на липсата на достатъчно информация одиторите изразяват
мнение, че не може да се оцени финансовото състояние на длъжниците и
възможността им да обслужват кредитите си. Не могат да бъдат оценени
също така и наличието и качеството на обезпеченията, което от своя
страна води до невъзможност за съставяне на крайно заключение за
състоянието на кредитния портфейл в размер на 3.5 млрд. лв. За съжаление
тези действия не могат да бъдат регистрирани с инструментариума на
дистанционния банков надзор и навеждат на мисълта за умишлени
злоупотреби.
Тези именно действия на длъжностни лица в Корпоративна търговска банка е
възможно да доведат до съзнателно ощетяване на банката със стотици
милиони лева. Очевидно е, че миноритарните акционери в Корпоративна
търговска банка също са жертва на тези злоупотреби.
Поради изброените причини днес ще внесем доклада на одиторите за
прегледа на активите и пасивите на Корпоративна търговска банка на
вниманието на Главния прокурор на РБългария.
В допълнение на казаното за състоянието на Корпоративна търговска банка и
на основание на данните, предоставени ни от отделна проверка, извършена
от самите квестори, на 9 юли 2014 г. с входящ номер 6199 вече внесохме
при Главния прокурор още един сигнал поради съмнения за криминални
действия на лица, свързани с банката. Конкретно - по данни на квесторите
на 19 юни тази година – само ден преди Корпоративна търговска банка да
бъде поставена под специален надзор, чрез трето лице са изтеглени и
предадени срещу разписка на мажоритарния собственик на Корпоративна
търговска банка 205 887 223 левова равностойност в брой, предимно в
евро. Какво деяние е това и какви действия следва да се приемат е само
от компетенциите на прокуратурата. Разследващите органи могат да
отговорят на въпроса дали по този начин мажоритарният собственик не е
ограбил собствената си банка. Прокуратурата на Република България може
да разчита напълно на експертния потенциал на БНБ, за да стигне докрай в
търсенето на цялата истина по този криминален случай.
По изложените дотук въпроси оставаме занапред да се произнася
прокуратурата, за да не пречим на процесуално-следствените действия.
Оттук нататък Българската народна банка съвместно с правителството се
концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на „добрата част“
на Корпоративна търговска банка с оглед защита интереса на всички нейни
вложители.
Какви действия ще бъдат предприети по отношение на Корпоративна търговска банка и Креди Агрикол-България оттук нататък?
Очевидно е, че не можем да пълним „каца без дъно“, както казва мъдрият
български народ и не можем да одържавим Корпоративна търговска банка в
сегашния й вид, както беше обявено на 22 юни, преди да бъдат известни
данните от проверката.
Бихме застрашили както дейността на Българската банка за развитие, така и значителна част публични ресурси и ресурси на БНБ.
Но целта остава непроменена! И тази цел е гражданите и фирмите да могат
да разполагат с пълния размер на своите средства. Единственото
изключение от това ще бъдат фирмите на мажоритарния собственик на
Корпоративна търговска банка и свързаните с него лица и фирми.
Какъв е новият практически план за действие, вече обсъден между БНБ и
правителството и подкрепен от основните парламентарно представени
политически сили?
Той съдържа многобройни технически подробности, но накратко казано, мерките включват следните стъпки:
1. Одържавяване на Креди Агрикол – България ЕАД;
2. Прехвърляне на всички „добри“ активи и пасивите на Корпоративна
търговска банка в Креди Агрикол. Важно е да се знае, че тук попадат и
всички депозити на гражданите и фирмите, за които това ще представлява
само една правна и счетоводна операция, която по никакъв начин няма да
засяга главното – всеки гражданин и всяка фирма ще разполагат със своите
сметки, депозити и спестявания. Единственото изключение от това,
подчертаваме, ще бъде мажоритарният собственик на Корпоративна търговска
банка и свързаните с него фирми и лица. Те няма да бъдат гарантирани от
държавата и остават в КТБ;
3. Осигуряване на абсолютна ликвидна подкрепа на държавната Креди
Агрикол (която ще бъде преименувана) от страна на нейния нов собственик -
държавата. За тази цел ще бъдат осигурени достатъчно средства от Фонда
за гарантиране на влоговете в банките, държавния бюджет и Българската
народна банка. Колкото е необходимо – толкова. Механизмите за това вече
са разработени, в резултат от съвместната работа на ангажираните с този
процес публични институции, в т.ч. БНБ и Министерството на финансите;
4. Лицензът на Корпоративна търговска банка ще бъде отнет и ще се
пристъпи към обявяването й в несъстоятелност. Привилегировани кредитори
на КТБ (в несъстоятелност) ще бъдат държавата в лицето на Министерството
на финансите и Фонда за гарантиране на влоговете в банките;
5. Казаното дотук ще стане възможно след гласуването на проекта на
специален закон, който вече е изготвен и ще бъде представен днес на
основните парламентарни сили.
Оттук нататък на ход са политиците!
Накрая, уважаеми дами и господа,
даваме си ясна сметка, че към Българската народна банка има критики за
дейността на Банков надзор в конкретния случай. Това обаче, което не е
известно на широката публика искам да изясня днес - а то е: съгласно
действащия от 1997 г. и в момента закон за Българската народна банка,
законодателят е вменил правата и отговорностите за функцията банков
надзор на подуправител, ръководител на управление Банков надзор.
Управителят и другите членове на Управителния съвет на централната банка
нямат никакви директно възложени задължения, нито права по отношение на
текущия банков надзор. Във връзка с това внасяме законови промени, с
които ще поемем такива отговорности.
В заключение бих искал да споделя, че през изминалите няколко седмици
Българската народна банка работи в пълен синхрон с държавния глава на
Република България и други държавни институции, водени от разбирането,
че банковата стабилност е първостепенно обществено благо. И вярваме, че
ако някой се е съмнявал, вече всички са убедени, че това е безспорен
факт.
Преструктурирането и оздравяването на тази кредитна институция е много
важно както за ключови отрасли на икономиката, така и за големи
български общини, болници, много компании и хиляди граждани. Всяко друго
решение би било безотговорно и би довело до дългосрочни негативни
социално-икономически и политически последици.
Отново подчертаваме, работим оздравената държавна банка да бъде отворена на 21 юли.