изпрати публикация  :  календар  :  търсене  :  статистика  :  Архив  :  Има ли Дядо Коледа?  :  Интернет връзки  :  Polls  
    НДТ, Добрич, България Албена - Oasis for Holidays   По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria
    
 Добре дошли в НДТ, Добрич, България
 2024-04-26 @ 23:00 EEST
ВСЯКА СЕКУНДА БОРБА СИ СТРУВА, ЗА ДА ДЪРЖИШ ЩАСТИЕТО В РЪЦЕТЕ СИ    
ИнтервютаРадина Велчева - председател и създател на фондация "Искам бебе", пред НДТ

- Радина, би ли се представила за читателите на в. "Нова добруджанска трибуна"?
- Казвам се Радина Велчева и съм от Добрич. Завършила съм ПМГ "Иван Вазов". Имам три магистратура - Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски", Маркетинг, реклама и бизнес-комуникация в УНСС и Интегративна биоетика – първи магистърски випуск на СУ към Философския факултет. Работила съм като журналист в БНР, като експерт и началник отдел в дирекция „Маркетинг и реклама” на БНТ и медиен експерт в рекламна агенция „Огилви”. Смятам, че образованието, което получих през годините, а и самият факт, че продължава да ми се учи нещо ново, е един от основните двигатели на "Искам бебе". За мен от ключово значение е работата ми в медиите и с медиите, защото съм убедена, че ако успееш да поднесеш по адекватен начин посланието си към аудиторията, ако си честен в работата си и се отнасяш с респект към хората, на които посвещаваш каузата си, то нещата ти просто се случват - без усилие, с лекота и свобода.



- Как се роди идеята и защо създадохте фондация "Искам бебе"?
- Мечтата за дете е крайъгълен камък, който поставя на изпитание цялата ни същност – вярата, обичта към себе си и любимия човек до нас, устойчивостта към промените, приятелствата, работата. Понякога, след сблъсъка с безплодието, може да останем сами, без вяра, предадени от приятели, без пари и работа. Тогава започва промяната. Тази промяна, която е вътре в нас, но не я виждаме. Тази промяна, която ни праща нови сили и започва да ражда живот. Тази промяна създаде "Искам бебе". Точно тогава, когато много от нещата около нас се рушаха и умираха. Безвремие, в което думата безплодие беше синоним на ялов, на различен, на ненужен… Аз лично живях дълго време с подмятанията около себе си, с болката от неразбирането на околните. Сама, с кървяща душа, без сънища и мечти. А бях само на 30 и няколко години. Промяната дойде с хората, които ме обичаха. И от мен самата. Явно бях готова вече да я видя и да започна да я живея. Така „случайно”, но както се оказа с времето, съвсем не случайно, с още една-две приятелки създадохме "Искам бебе" през март 2007-ма. На Благовещение! Всъщност "Искам бебе" се роди в сърцата ни две години преди да започнем същинската работа. През 2005 г. се запознах с едно много мило момиче – казва се Траянка, но всички приятели й казваме Мечи. Трябваше да я снимам за предаването „Надежда за живот”, което правехме с моя екип. Беше толкова щастлива. Никога няма да забравя усмивката и топлината в очите й. След 9 години ходене по мъките, неуспешно лечение и много сълзи, най-после беше сбъднала мечтата си – гушкаше 6-месечния си син Христофорис. Тя ми разказа нещо, което никога няма да забравя. Точно преди да влезе в манипулационната за извършване на поредното ин витро, се е наложило да попълни отново няколко формуляра. „Пак ли? – казала си Мечи – стига толкова документи, диагнози, епикризи!” Беше събрала толкова документи след 9-годишното си лечение, че можеше да се издаде тритомник... Та, взела тя формулярите и отдолу до горе на всичките страници написала: „Искам бебе”. Е, мечтата й се сбъднала! Именно така започнахме – с орисията на Мечи и с куража на две смели момичета – Мария и Валя, (днес Мария е майка на близначките Цвети и Мариелка, а Валя – на близнаците Мариян и Кристиян), които застанаха пред камерата на моето предаване и разказаха за дългия път да станеш мама. Така се събрахме – пациенти – мечтаещи за дете, лекари, акушерки, ембриолози, психолози... И на 1 септември 2007-ма от Варна започнахме нашето Искам бебе-пътешествие из цялата страна, та до ден днешен.

- Несъмнено едно от най-големите ви постижения е създаването на фонд "Ин витро". Как се случиха нещата?
- Фонд "Ин витро" започна да функционира на 1 април 2009 година. Подготовката за неговия старт започна още през 2008 г., веднага след посещението в България на първото ин витро бебе, родено в света – Луиз Браун. Тя пристигна по наша покана, за да празнува тук 30-годишния си юбилей. Посещението на Луиз се превърна в летящ старт за "Искам бебе", защото за пръв път започна да се говори толкова открито по темата стерилитет и ин витро. Хората, които първи и с голяма обич и разбиране ни подадоха ръка, бяха д-р Антония Първанова (мой лекар в гимназията, тогава народен представител),  депутатът Мария Капон, доц. Борислав Великов… С решение на министъра на здравеопазването д-р Евгений Желев, в началото на 2009 година се сформира работна група и започна създаването на фонд "Ин витро". До ден днешен фондът, на който много хора предвиждаха крах още през първата година, е уникален феномен в здравната ни система. Всяко следващо правителство заставаше твърдо зад укрепването му и до този момент никога не е имало проблем с финансирането на нуждаещите се от ин витро пациенти. Нашият глас, гласът на пациентите се чува навсякъде. Двете организации, защитаващи правата на пациентите с репродуктивни проблеми - "Искам бебе" и "Зачатие", имаме ключов принос при вземането на решения за бъдещи политики по отношение грижата за репродуктивното здраве. Днес мога с гордост да заявя, че България се нарежда на едно от първите места по грижа за хората с проблемно забременяване, като осигурява средства за лечение на всички нуждаещи се семейства – по 5000 лева за три опита ин витро.

- Стана ясно, че държавата стои твърдо зад фонд "Ин витро". А срещате ли подкрепа от местната власт?
- От 2008 г. екипът на фондация "Искам бебе" работи с общините в цялата страна за разработване и прилагане на програми за местно финансиране на лечението на двойки с репродуктивни проблеми. В резултат на това сътрудничество се създават местни фондове, които са финансирани от бюджета на общините и към тях могат да кандидатстват двойки, живеещи на територията на съответната община, които не покриват медицинските критерии на държавния Фонд за асистирана репродукция. От старта на кампанията на "Искам бебе" за работа с общините до настоящата 2014 г. над 1 500 000 лв. са отпуснати от сформираните общински фондове в 34 града за подпомагане лечението на двойки с проблемно забременяване. Това са пари, които не са за процедурата ин витро, а за да може двойката да стигне до нея – т. е. те са за изследвания, операции и т. н. Защото, за да си наясно, че имаш нужда от ин витро и да си готов за него, предполага едно самофинансиране от около 2 хил. лв. Те са непосилни за страшно много хора и те изобщо не могат да стигнат до фонда, който им осигурява три опита от по 5 хил. лв., отпуснати от държавата. Нуждата от подобни програми беше подсказана от нашия опит и от този на пациентите. Освен това голяма част от проблемното забременяване се решава с инсеминация, или с оправяне на хормоналния дисбаланс, или с друг тип лечение, препоръчано от специалист... Голямата инициатива на "Искам бебе", която ни извежда на първо място в Европа, е психологическата ни програма, която е наш приоритет от 2008 г. Преди 4-5 години не срещахме никакво разбиране за нуждата от психологическа помощ в лечението на стерилитет. В момента мога да кажа с гордост, че вече 6 центъра за асистирана репродукция имат психолог, който е редом до пациентите по пътя им по време на процедурата.
Тук е мястото да кажа, че през 2008 година община Добрич задели 5000 лева от общинския бюджет за създаване на група за психологическа подкрепа на жени с проблемно забременяване от града. Днес почти всички дами от групата са вече щастливи майки и помагат да други жени да сбъднат мечтата си за бебе.

- Би ли споделила - защо реши да учиш Интегративна биоетика?
- Когато реших да започна да уча биоетика, бях убедена, че това ще е първата крачка, чрез която ще започнем да говорим за бъдещето на асистираната репродукция по един нов начин. Доказателство за това е популяризирането на донорството на генетичен материал, като прилагаме на практика биоетичните принципи, т. е. опитваме се с цената на много усилия, но с абсолютното убеждение, че сме на прав път, да говорим за донорството като некомерсиален, високохуманен, анонимен и доброволен акт. Смятам, че грозната търговия с генетичен материал, неспазването на Наредба 28, изчисляването в пари на добити яйцеклетки и пресмятане на ползи в това отношение е морално престъпление, което не бива да се допуска. Знам, че ще срещнем голям отпор и едва ли тази борба може да бъде спечелена напълно, но към момента нашият екип доказа, че може да се справи. Искам да подчертая, че родният ми град е пример в това отношение, защото едни от най-активните дами, които станаха донори на яйцеклетки, са от Добрич. Това са млади майки с огромни сърца, с високо образование и престижни професии, които застават с лицата си и говорят за донорството като лична и осъзната кауза. През май т. г. създадохме нова организация „Майки за донорството”, която е учредена само от жени – донори на генетичен материал. Ключовата дума, която стои в основата съвместната работа на "Искам бебе" и "Майки за донорството", е отговорното родителство. Независимо от това дали си осиновител, дали си родил бебе ин витро, дали това дете е заченато с донорски генетичен материал – важното е да трансформираш всичките си бушуващи чувства в любов и да даваш повече и повече обич като родител. Повечето от нас, хората, които създадохме идеята "Искам бебе" преди повече от 7 години, сме вече родители и знаем, че всяка секунда борба си е струвала, за да държиш днес щастието в ръцете си. Аз самата сбъднах мечтата си като осинових едно прекрасно дете, което изпълни дните ми със смисъл и подреди изцяло живота ми. Днес моите мечти са свързани единствено с това - да бъда добра майка. Може би наистина борбата за дете ни е направила по-търпеливи, по-уверени в добрите начинания, по-устойчиви на несправедливости, неодобрение, злоба и завист… Но за нас има една истина, до която достигаш след десетките дни и нощи, през които изливаш сълзите на страданието си след поредния неуспех да видиш двете чертички на положителния тест за бременност. И това е, че детето не е самоцел! Важно е колко подготвен ще бъдеш за момента, в който прегърнеш чаканото си дете. Така че в центъра на цялата ни битка е наистина бъдещето на това дете, с което Бог ще ни дари, за да изживеем достойно дадения ни за съхранение живот.

Разговаря Мариела БОНЧЕВА


 


Сходни връзки

ВСЯКА СЕКУНДА БОРБА СИ СТРУВА, ЗА ДА ДЪРЖИШ ЩАСТИЕТО В РЪЦЕТЕ СИ | 0 брой коментари | Регистрация
Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats
 Copyright ©2000 - 2003 © 2024 НДТ, Добрич, България
 Всички права запазени.
Powered By Geeklog 
Страницата е генерирана за 0.09 секунди