Съкровище за 16 800 млрд. лева лежи на дъното на Черно море
2014-08-21 @ 18:12 EEST
Нови
изследвания показват, че сме много по-близо до експлоатацията на
неконвенционални източници на енергоносители от морето, отколкото се
смяташе досега. Откритията са изключително важни, тъй като богатствата,
скрити в недрата на Черно море, могат не само да ни отърват от
енергийната зависимост, а дори да направят от страната ни водеща сила в
добива на горива и електроенергия.
Интересното е, че до преди година учените говореха, че до промишленото
усвояване на несметните количества природен газ, добиван от хидрати, ще
се стигне чак след едно поколение, докато в момента оптимистични
резултати сочат, че само до няколко години това е възможно. По мнението
на специалистите заради уникалните си качества нашето море е потенциално
най-големият източник на евтина енергия не само у нас, а и в световен
мащаб. Една от най-интересните възможности предлагат т. нар. газови
хидрати, представляващи твърд кондензат на природен газ. Тази субстанция
е стабилна само при ниски температури и при налягане над 40 атмосфери.
Ако се извади на повърхността, твърдият кондензат бързо се топи, като
при това става изгаряне на метан.
За първи път наличието на ценната суровина е установена именно в Черно
море през 1971 г. Успешното добиване на природен газ от хидрати е на
практика неизчерпаем източник на енергия, защото според проучванията
запасите ще стигнат за период от 64 000 години. Затова е окуражаващо, че
най-новите изследвания, направени по проекта SUGAR от германския кораб
"Maria S. Merian", доказват огромни количества газови хидрати не само в
Черно море като цяло, а и конкретно в близост до българското крайбрежие.
Нещо повече - очаква се догодина да бъдат направени първите опити за
добив на газ от хидратите в нашата акватория.
"Тази експедиция е първото мащабно и детайлно изследване на газовите хидрати в изключителната икономическа зона на България и
предварителните резултати надхвърлиха очакванията ни, споделя пред "168
часа" доц. д-р Атанас Василев от Института по океанология, който участва
в експедицията. - Проведени са 2D и 3D сеизмични и електромагнитни
изследвания, измервания на топлинния поток и геохимично пробонабиране.
Вероятно е догодина да бъдат проведени и първите научни тестове за добив
в българската икономическа зона."
Окончателните резултати от експедицията ще бъдат обявени от колектива на
немския проект SUGAR, в рамките на който са проведени тези изследвания.
Въпреки че в Института по океанология към БАН още от 2000 г. се
разработва многопараметричен модел за изучаване на газовите хидрати,
засега е трудно да се каже с точност какви са запасите от тях. Със
сигурност обаче количеството се измерва в астрономически цифри.
"Съществуващите данни не позволяват еднозначна оценка за басейна на
Черно море, затова са изследвани оптимистичен и песимистичен модел. Така
според оптимистичния модел площта на зоната на стабилност на газови
хидрати в Черно море е 280 000 кв. км и 290 000 кв. км по песимистичния.
Обемът на зоната на стабилност на газовите хидрати е съответно 76 000
куб. км и 9 200 куб. км. При това средното запълване на зоната за
стабилност с газови хидрати е между 8,5% и 1,2%. Обемът на газовите
хидрати е в рамките на 6 500 куб. км и 115 куб. км , а количеството на
метана в хидратите - 44 000 куб. км и 500 куб. км", обяснява доц.
Василев, който е един от водещите учени в тази област у нас.
Като имаме впредвид, че един куб. км е равен на 1 млрд. куб. м, а 1000
куб. м метан по междунардни цени е около 270 лева, груба сметка показва,
че на дъното на морето под формата на хидрати лежи астрономическата
сума от 16 800 млрд. лева. За сравнение числото е съизмеримо с брутния
вътрешен продукт на България за 407 години. Освен това, по
предварителните оценки на Института по океанология между 10 и 20% от
това богатство се намира в наши води. Според сеизмичните записи и
определено по - оптимистичния модел пък количеството метан в
икономическата ни черноморска зона възлиза на 7 500 куб. км, става ясно
още от данните.
Засега опитите за добиване на метан се ориентират към местата с
най-висока концентрация на хидрати, казват учените. При това се
предполага, че от "горящия лед", както още наричат хидратите, може да се
добиват и други газове. "Разработваните и тествани технологии за
извличане на метан от метанови хидрати са насочени към най-добрите
колектори в зоната за стабилност на газовите хидрати - едрозърнести
пясъци, откривани в морското продължение на речните русла. За Черно море
се предполага, че 10% от обема на зоната на стабилност е с подобни
условия. Вероятно е съществуването и на хидрати на сероводорода. Такава
площ се изследва в турската икономическа зона, а по неокончателни данни
се набелязва и в българската", обяснява океанологът.
Данните са обнадеждаващи, особено на фона на световните тенденции в
търсенето на алтернативи на добива от конвенционалните находища на газ.
Япония вече обяви, че успешно е приложила технология за извличане на
метана от хидратите на дъното на океана и се очаква ефектът от добива да
е съпоставим с революцията в енергетиката на САЩ, предизвикана от
добива на шистов газ. "Хидрати се срещат в две среди - в криогенните
полярни области на сушата и шелфа и в дълбоководните седименти на
океаните и моретата. За Черно море зоната на стабилност на газовите
хидрати започва при дълбочини на водата 500-900 м и има средна мощност
под дъното от 300 м. Първият стабилен пробен добив на метан е в
криогенните хидрати на Аляска, а първите експерименти с добив от морски
газови хидрати са осъществени от Япония", информира доц. Атанас Василев.
/ http://www.blitz.bg