Изглежда, има една група хора, допуснати до публично говорене, които с всички сили се мъчат да ни убедят, че президентът Росен Плевнелиев е направен от тефлон. Имам предвид активните борци против олигархията от „Протестна мрежа“, които се самонарекоха така, странно напомняйки термин от презрения от тях комунизъм. Те ни внушават, че на г-н Плевнелиев никаква критика не може да му се залепи, че той винаги е прав. А който се опитва да оспорва това, си е продал душата, за да громи в негово лице гражданската енергия и порива към справедливост и здрав разум. Можеш да говориш каквото си поискаш срещу Бойко Борисов, Сергей Станишев, Пламен Орешарски, Лютви Местан, та дори и срещу Реформаторския блок - няма проблем, ти си срещу статуквото , т.е. в руслото на правилното гражданско общество. Но опитай се да кажеш нещо против Росен Плевнелиев и цялата „Протестна мрежа“ скача като ужилена и се опитва да те засрамва като ретрограден елемент, комунист, червен боклук и слуга на олигархията.

Пиарското помпане

на президента започна миналата година с началото на протестите срещу правителството на Пламен Орешарски. Горе-долу с появата на голите манекенки и белите рояли на площада се начена и ежевечерното ръкопляскане на ядрото от „активно протестиращите“ пред „Дондуков“ 2. Тогава нормалните хора си тръгнаха от площада, останаха само тези, които виждаха в протестите не излив на недоволство и желание за справедливост, а път към изпълнение на политически дневен ред, маскиран като гражданска съпротива. А нормалните хора си тръгнаха точно защото видяха как тези вторите се качват на актуалната вълна и приватизират морала.

След това се заточиха срещите на г-н Плевнелиев с въпросното правилно гражданско общество във Военния клуб, предавани директно и по БНТ, на които видните лица от протестите поискаха той да гарантира цялата промяна в страната - да оправи медиите, да разчисти съдебната система, да помете целия боклук от клеясалата държавна и обществена машина. Когато стана ясно, че той в рамките на мандата си ще назначи второ служебно правителство, тръгнаха и подмятанията за „здрава ръка“ и „президентска република“, защото парламентарната била изчерпала възможностите си.

Дори и най-заклетите гербери, които вярват, че новата най-голяма дясна партия е панацеята на проблемите ни и харесват и уважават всичките й лица, колкото и нелепи да са - та дори и те смятат, че Росен Плевнелиев е „назначен“ от Бойко Борисов да му топли мястото, докато той реши, че не му се стои вече в изпълнителната власт и му се става държавен глава. Разумните хора обаче се надяваха г-н Плевнелиев да се еманципира и въпреки че се е качил по този начин на поста, да успее да стане истински обединител на нацията. В началото ни се струваше, че той като че ли се опитва да го направи. Но напоследък изглежда, като че ли някой се опитва да го представи така и да ползва неговата привидна еманципация.

Та доживяхме за 25 години преход да се появи един политик, който не е маскара и когото гражданското общество неистово харесва. В същото време е ясно, че Росен Плевнелиев е случайна фигура в управлението на страната. Не е човек, който съзнателно е градил политическа кариера и познава мръсните хватки и игричките във властта. Не знае и как да се пази от тях и да играе държавнически шах, пресмятайки няколко хода напред - нещо, което могат хора като Ахмед Доган и Иван Костов, например. В този смисъл той е идеален за употреба от някой, който иска да прокара скрити влияния. А като се има предвид и надменното отношение на Бойко Борисов към него, което личи в начина, по който му дърпа ухото, приглажда перчема и т.н., ясно е, че президентското сърце е закопняло за любов и признание и всеки, който му ги обещае, може през него да си върти каквато си ще игра.

Вторият служебен кабинет вече наистина показа, че Бойко Борисов изпуска Росен Плевнелиев от ръцете си, че някой друг му осигурява подкрепата на правилното гражданско общество и му нашепва ласкави думи в ухото. Че освен хора на лидера на ГЕРБ, който се готви да се върне начело на държавата на бял кон, в екипа на премиера проф. Георги Близнашки има и нечии други хора. Само двама души в страната са способни на такава тънка и умела политическа игра. И тъй като Ахмед Доган е зает с други неща и никога не се е интересувал от този президент,

остава да е Иван Костов.

Бившият премиер Костов не е никак за подценяване и много бъркат тези, които са го отписали от политическите и държавническите сметки. Видяхме как само с едно изречение, казано по национална телевизия, успя да измести Меглена Кунева от първото място в евролистите на РБ, като задейства преференциалния вот в полза на своя кандидат Светослав Малинов. Това, струва ми се, изненада дори актуалните лидери на партията му ДСБ и целия Реформаторски блок накуп. Беше отлична демонстрация на сила и политическа умелост. Щом може това да направи само с едно мръдване на пръста, какви ли други сюрпризи да очакваме от него?

Твърде е вероятно Радан Кънев, лично посочен от Иван Костов за негов наследник на председателския пост на ДСБ, да е просто временен избор, без дори той да си дава сметка за това. Да е „назначен“ да извади горещите кестени от традиционната десница, да я консолидира и да я превърне в партия, както стана със СДС през 1997 г. И чак след като мръсната работа е свършена, Иван Костов да се върне на още по-бял кон от този, с който Бойко Борисов се кани да пристигне пак в управлението на държавата. Сред сините привърженици, недоволни от колебливите действия на Реформаторския блок, вече се надигат такива призиви за връщане на Командира начело. Той се очертава като единствената фигура, която може да обедини старите седесари и да изтласка ГЕРБ от дясното политическо пространство. Но очевидно преди това ще извърши доста подготвителна скрита работа, която да му гарантира успеха. И ще изчака много, много силно да го пожелаят пак за лидер, за да натрие носовете на тези, които през 2001 г. го разсърдиха, като не го избраха за втори мандат.

Неуважаваният от собствената си партия президент и неговият втори служебен кабинет са добра стартова платформа за атака. И ако финансовият и земеделският министър прокарват влиянието на Борисов, зад Велизар Шаламанов и съветника на проф. Близнашки - проф. Калин Янакиев, наднича Иван Костов. А ако някой се осмели да се вглежда прекалено много в тези схеми, „Протестна мрежа“ веднага ще го заклейми като „червен боклук“ и слуга на олигархията. Играта е изпипана перфектно.

А ние в България трябва

да спрем да си разказваме притчи за морал

в политиката и да се научим, че тя е мръсна игра дори в най-големите и стари демокрации. И само ако се отнасяме към нея така, ще можем да я контролираме като избиратели. Всяка приказка за „морален политик“ и „управленец на народа“ е лъжлива и всяко „правилно гражданско общество“ прокарва скрити влияния, като засрамва и дискредитира изобличителите си.

И ако иска да остане в политическата игра, Росен Плевнелиев трябва да се научи да я играе на нивото на Иван Костов. Защото иначе няма да се усети как ще бъде сдъвкан и изплют, както стана с всички видни седесарски лидери, които Командира издигна до себе си. Той е един от малкото, които владеят политическата интрига до съвършенство, и я употребява изключително и само в своя полза.  http://pressadaily.bg