Всеки от нас след като
завърши образованието си иска да има добра работа, хубаво жилище, семейство и
както всеки един човек - да води нормален живот. Но това няма как да стане ако
нямаме добро средно образование.
Много хора смятат, че училището не е прозорец
към успеха, защото единственото нещо, което виждат, са само строгите учители,
които ги карат да учат толкова дълги и скучни за тях уроци. А да не говорим и
за домашните, на които дори не обръщат толкова внимание, а ги пишат през
междучасието, защото вечер са били прекалено изморени или просто е било
по-важно да играят на компютъра. Когато правят на пук на учителите и идват без
домашни и научени уроци всъщност не разбират, че не на тях вредят а на самите
себе си. След време не учителите няма да имат сполучлива работа, а точно тези,
които са отказвали да си размърдат мозъка на време. Ние трябва да сме
изключително благодарни на сегашните учители. Преди е нямало такава свобода, по
време на тестове всеки да подсказва или просто до се консултира. Всеки учител
гледа по всякакви начини да ни изкара, макар и незаслужена оценка, но само да
не ни остави на поправка. И накрая като се обърнем назад и казваме, че учителят
ни е виновен, че имаме ниски оценки - ето точно тук сами сме си виновни.
Учебници ли нямаме? Тетрадки ли?... Не… Просто нямаме желание да седнем и да го
научим. Но нека не забравяме и малкия, но останал процент от хора, който смята,
че училището е най-важният ключ към успеха. Точно тези хора с усмивка на лице
си казват, че ще успеят и не търсят вината във всеки втори учител. На тях също
не им е лесно всеки ден над учебниците, но след време ще им е по-лесно от
колкото на тези, които 12 години са ги минали навсякъде другаде, но не и в училище.
И тук идва моментът, в който осъзнаваме, че не училището е бариера за нас, а
самите ние сме, защото не си даваме дори и най-малкия шанс да научим нещо.