Ето какво споделя д-р Кр. Митева за изданието: „Известно е, че “летопис” означава хроника, описание на събития от позицията на очевидец. Когато авторите на такава хроника обаче не са съвременници на това, което е предмет на описанието, тогава задачата се усложнява. Затова събирането, обработването, датирането, адекватното представяне на фактите се оказва бавен, труден и отговорен процес. Процес, започнал още през 70-те-80-те години на ХХ век с изследователската работа на Сия Атанасова и продължил след няколко десетилетия – в началото на ХХI век. Тези дългогодишни колективни усилия обобщаваме засега с този труд с разбирането, че това е само етап от проучването на живота и значимото творческо дело на Йордан Йовков.

Колкото и беден откъм външни събития да е животът на писателя, натрупаните материали обещаваха една обемна книга. Затова решихме да разделим изследването в два тома: 1880–1926 г., 1927–1937 г. – за удобство и прегледност. Времевите граници на Летописа са очертани от 57-годишния живот на белетриста. Избрахме 1927 г. като разделна по биографични и творчески съображения. Това е годината, в която Йовков се връща отново в България и се установява в София след седемгодишен престой в Букурещ. До годината на смъртта му – 1937 г., остава десетилетие – ясно обособен времеви отрязък. И не на последно място – през 1927 г. излиза емблематичната книга на писателя “Старопланински легенди”, към която, както е известно, той има особена слабост.

Статиите в Летописа са обособени по години – всяка година в отделна статия. За конкретната година посочваме точната дата на определено събитие, ако ни е известна. Много от фактите обаче трудно се датират с точност, тъй като липсват сигурни данни. Ако не разполагаме с достатъчно информация – отнасяме събитието към определен сезон или година.

Тъй като се опитваме да поставим Йовковия живот и творчество в контекста на неговото време, даваме кратки сведения за по-значими обществено-политически събития в страната през съответната година. Посочваме и новоизлезли книги, както и новопоявили се важни периодични издания в България. Естествено, в тази част не можем да сме напълно изчерпателни и не това е целта ни, тъй като бихме изместили центъра на изследването. Все пак по-значимите български литературни и политически събития са отбелязани. Даваме си сметка, че върху формирането на творческата личност на Йовков влияние са оказвали също събитията в Европа и по света, книги от чужди автори, преведени у нас. Не сме си поставили задача обаче да ги маркираме. Споменаваме част от тях в хода на изложението само когато съвременници на белетриста свидетелстват, че е имал особен интерес към определена творба или събитие.

В Летописа сме резюмирали основните критически текстове, появявали се като отзвук на новоиздадена Йовкова творба или книга. Тъй като част от изданията са много стари, някои липсват в библиотечните фондове, други вече са неизползваеми, позволихме си да ги снабдим с извлечения от автентичния текст на публикацията, което несъмнено ще улесни тяхното ползване.

Летописът е книга, която подлежи на непрекъснато дописване. Стремежът ни е да обобщим един голям свод от информация, събирана през годините. Убедени сме, че в бъдеще ще станат известни нови факти, свързани с живота и творчеството на Йовков. А това би обогатило представата ни за неговата личност.”