Основоположникът на съвременната селекция при пшеницата в България и дългогодишен директор на Добруджанския земеделски институт Тодор Рачински ще бъде обявен посмъртно за почетен гражданин на Генерал Тошево, съобщи заместник-кметът на Общината Георги Георгиев.

Новината бе съобщена вчера, когато в Добруджанския земеделски институт започна двудневна национална научна конференция на тема „Традиционни и иноваторски подходи в селекцията и агротехниката на полските култури“. Тя е посветена на 85-ата годишнина от рождението на проф. Тодор Рачински.

Решихме да отбележим тази годишнина, тъй като основната дейност на института е свързана със селекцията на полските култури, съобщи доц. Киряков. На форума ще бъдат изнесени 31 доклада, като 13 от тях са от научни работници от сходни на Добруджанския земеделски институт научни звена – института по царевицата в Кнежа, Института по твърдата пшеница и памука в Чирпан, и Института по ечемика в Карнобат. С доклади участват и научни работници от института в Генерал Тошево.

Работата на конференцията е в две направления – „Селекция, агротехника и растителна защита на зърнено-житните култури“ и „Селекция, агротехника и растителна защита на полските култури“. НДТ

************************

Тодор Николов Рачински е български агроном, селекционер на пшеница.

Рачински е роден на 4 юли 1929 г. в гр. Враца. През 1953 г. завършва с отличен успех ВСИ „Г. Димитров“ в София, специалност „Селекция и семепроизводство“. Още като студент започва научноизследователска работа в организираните научни кръжоци. През 1952 г. като стажант в Института по лозарство в гр. Плевен разработва успешно научната задача „Ефективни опрашители на сорта Чауш“.

След завършване на висшето си образование работи като агроном — ръководител на Сорто-изпитателния участък в с. Врабево, Ловешки окръг. Тук събира и изучава над 500 местни форми пшеница и още толкова местни форми полски фасул. От тях е излъчена оригиналната високоустойчива на болести и висококачествена местна линия пшеница № 234 и е създаден високодобивният сорт фасул „Кристал 137“. От направената първа любителска кръстоска през 1953 г. е създаден признатият от по-късно Държавна сортова комисия сорт пшеница „Заря“.

След успешно издържан конкурс през 1959 г. Рачински започва работа като научен сътрудник по селекция на пшеницата в Комплексния научноизследователски институт в гр. Кнежа, където създава сортовете пшеница „Кнежа 42–2“ и „Кнежа 317“.

От 1963 г. е научен сътрудник — селекционер на пшеница — в Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево. През 1965 г. защитава дисертация, по-късно е хабилитиран като ст.н.с. I ст. От декември 1974 година е директор на Института по пшеницата и слънчогледа край гр. Генерал Тошево, където работи до кончината си.

За периода от 1959 до 1975 г. Тодор Рачински извършва близо 4000 междусортови кръстоски, в резултат на които е създаден значителен по обем селекционен фонд. От този материал са създадени единадесетте районирани сорта пшеница „Русалка“, „Златия“, „Левент“, „Лудогорка“, „Юбилей“, „Славянка“, „Рубин“, „Добруджа 1“, „Огоста“, „Вега“ и „Враца“.

В продължение на над 22 години Тодор Рачински провежда обширна по обем селекционно-генетична изследователска дейност на високо теоретично ниво, резултатите от която са обобщени в 55 публикации.

В периода 1970–1979 г. Рачински и ръководеният от него колектив създава 22 сорта пшеница. Високата класа на тези сортове е демонстрирана по най-убедителен начин от резултатите, получени в международното сортоизпитване, организирано и ръководено от университета в Небраска, САЩ. В това изпитване в продължение на две последователни години (1977 и 1978) сорт „Юбилей“ е на първо място по добив, като изявява най-пълно своите продуктивни възможности и високата си екологична пластичност.

Наред с високата си продуктивност сортовете на Рачински притежават много добра устойчивост на болести и по-специално на брашнеста мана и кафява ръжда. Висока универсална устойчивост към кафява ръжда проявяват сортовете „Русалка“, „Юбилей“, „Огоста“, „Рубин“ и „Чародейка“, а към брашнеста мана — „Добруджа 1“, „Лудогорка“, „Вега“ и „Златия“. С комплексна устойчивост към различни заболявания се отличава сорт „Тангра“.

Най-висококачествените сортове в България са създадени също от Тодор Рачински. От тях „Славянка“, „Лудогорка“ и „Тошевка“ се отнасят към групата на силните пшеници и се ползват като подобрители на другите сортове.

Нова, по-висока стъпка в селекцията на пшеницата, се явяват последните му признати сортове „Чародейка“ и „Скития“, отличаващи се с изключителни продуктивни възможности. През 1978 г. в опитни условия сорт „Чародейка“ дава добив 1308 кг/дка.

Едновременно със селекционната си дейност Рачински разработва и теоретични и методични въпроси от приложната генетика на пшеницата. Особено ценни са неговите изследвания по наследяването на количествените признаци при пшеницата и по-специално признаците, които обуславят нейната продуктивност. Рачински извършва най-подробни проучвания върху наследяването на качеството на зърното и възможностите за съчетаване по селекционен път на високата продуктивност с високите технологични показатели. Интересни от селекционна гледна точка са неговите резултати по наследяването на протеиновото съдържание и установените в това отношение корелативни зависимости между продуктивност и белтък.

Рачински пръв оценява и използва световните селекционни постижения и практически ги използва и въведе в селскостопанската практика в България. Пръв създава и внедрява нискостъблените пшеници с повишена продуктивност и висока устойчивост на полягане, използва нови генетични източници за увеличаване потенциала на класа, за устойчивост срещу болести и други стресови фактори, за качество на зърното. Неговите публикации по тези въпроси не са изгубили значението си и до днес. Те са ценен източник на информация за учени с широк спектър на изследователска дейност и по-специално за генетици, селекционери, преподаватели и студенти.

Загива на 26 декември 1980 г. при автомобилна злополука.

http://bg.wikipedia.org

ЖИВОТ, ОТДАДЕН НА ДОБРУДЖА