Премиерът на Китай Ли Къцян ще се срещне във вторник в Белград с премиерите и висши представители на 16 страни от Централна и Източна Европа – петимни за чуждестранни инвестиции – на които Пекин възнамерява да предложи "засилено" сътрудничество.

"Ние ще приемем по-гъвкави мерки и по-специално разнообразни форми на инвестиране (...), за да осигурим по-силна подкрепа на проектите за сътрудничество между Китай и Източна Европа", заяви преди тази среща на върха заместник-министърът на външните работи на Китай Ван Чао.

Пекин, който разполага с големи валутни резерви, желае да засили присъствието си в Централна и Източна Европа - район, смятан за стабилен и бързо развиващ се – и проявява интерес към инфраструктурата, енергетиката, земеделието и индустрията.

Унгария се очертава като най-добрия ученик сред страните от региона и привлече 2,4 милиарда евро китайски инвестиции през 2013 г.

Политиката на отваряне на изток на Унгария срещна тази на Пекин за отваряне на запад, обяснява китайският посланик в Будапеща Сяо Цян, подчертавайки, че Будапеща играе първостепенна роля в региона.

В дългосрочен план Унгария се стреми да бъде връзката между ЕС и Китай във върховите технологии, докато Пекин иска да навлезе във финансовия сектор и да установи в Будапеща регионален филиал на Китайската банка.

На Балканите, където не всички страни са членки на Евросъюза и следователно не така обвързани от строгите регламенти на Брюксел - по-специално Сърбия, Пекин намира по-отворени за неговите интереси събеседници.

Китай вече подписа с Белград споразумение за един милиард евро за реконструкцията на главния ТЕЦ на страната в Обреновац и за изграждането на нова мощност в ТЕЦ-а в Кословац.

Ли, който ще бъде първият китайски премиер на посещение в Сърбия след близо 30 г., ще открие мост, дълъг 1,5 км над Дунав в Белград на стойност 136,5 милиона евро. Това е първият голям инфраструктурен проект на страната му в Европа.

Очаква се освен това Ли да подпише споразумение за друг важен проект - за строителството до 2017 г. на ж.п. линия за скоростни влакове между Белград и Будапеща.

Някои страни като Полша се надяват да увеличат износа си за Китай и така да смекчат отрицателния ефект от санкциите, наложени от Москва на Европейския съюз в отговор на санкциите на Брюксел срещу Русия заради украинската криза.

Търговският обмен между Китай и Централна и Източна Европа бележи ръст – 48 милиарда евро през 2014, което е с 3,9 милиарда евро повече от 2013 г., но както с повечето от 16-те централно- и източноевропейски страни азиатският гигант има нетен излишък с Полша.

Надяваме се да продаваме нашите хранителни стоки на Китай. Русия бе голям пазар за нас, казва полският професор Богдан Горалчик от Института за развитие на Централна и Източна Европа във Варшава.

Главната тема на срещата в Белград ще е увеличаването на обема на инвестициите, останал под обявения по време на предишните срещи на върха през 2012 във Варшава, когато Китай обеща кредитни линии за 10 милиарда евро, и през 2013 в Будапеща.

В Полша според Националната банка инвестициите възлязоха на близо 300 милиона евро. В Чешката република, Словакия, Словения и балтийските републики те са по-скоро от символичен порядък.

Румъния сключи споразумение през 2014 за изграждане на електроцентрала за един милиард евро, но китайските инвестиции паднаха от 114 милиона евро през 2013 на 45 милиона през 2014.

В края на октомври Китай отпусна кредит от 687 милиона евро на Черна гора за финансиране на изграждането на участък от магистрала. С Босна пък подписа предварително споразумение за строителството на 62 км магистрала до адриатическото крайбрежие.

Пекин е заинтересуван също да инвестира в пристанищата на Адриатика, по-специално в Хърватия и Албания, но досега не е сключено нито едно споразумение.  http://pressadaily.bg