Изложба „Годишнини
2015” от фонд „Графика” на Художествената галерия е експонирана от вчера. Тя е
първата проява на галерията за тази година и продължава традицията да бъдат
отбелязани творците, навършващи кръгли годишнини. В нея са включени рисунки,
офорти, литографии на художници, с кръгли годишнини през 2015 година.В зала №1 са събрани 38 работи на 21 художници.
И тъй като всяка една от тях е правена в различно време, зрителят неусетно може
да се разходи в различни художествени и социални епохи.
Куратор на изложбата
е Недко Недков. В нея се включени творби на Елена Карамихайлова /1875–1961/. Тя
е една от първите български художнички в следосвобожденска България. Завършила
е американския „Робърт” колеж в Цариград, след това специализира живопис в
Мюнхен. Тя е един от най-яркитебългарски портретисти. При нас е представена с рисунка. Васил Захариев /1895-1971/
е представен с известните „Историческата Боянска църква” и „Маринчо Бимбелов –
Страшния”. Със своите дърворези той прави връзката между традиционната
възрожденска щампа и светската графика в началото на двадесети век. Мария
Недкова /1925– 2012/ е популярна със своите графики, монотипия и рисунки с туш.
Творбите й носят чистота на линията и лаконичност на щриха.
В изложбата може да
се види „Гербът на Париж” на известния български карикатурист Борис Димовски /1925–2007/.
Впечатляват също и офортът на Стефан Радков „Следобедно кафе ІІ”, „Съвременни
притчи І” на Тодор Тачев, „Композиция с поздрав” на Петьо Маринов. Интерес
представляват трите погледа, които зрителят ще срещне в офортите на художниците,
родени в Добруджа – Христо Градечлиев /1935-2004/, Христо Господинов /1945-2003/
и рисунките на Валентин Карапетров /Каравальо/.В „Овцевъди” и ”Русалка”
Градечлиев със замах и лекота изобразява тревожността и афористичността на
времето, докато при Господинов преобладава космическото или по-скоро баладично
възприятие наепохата. А при Каравальо
светът представлява една безобидна игра. Ако човек потърси импресията като
глътка чист въздух може да се спре на двата офорта на Светла Георгиева -
„Птица” и „Новата дреха”. Очарованието от току-що ставащото през прозореца /в
едната графика/ и в стаята /при другата/ ще се запомни с носталгията на
забравения спомен. НДТ