Разрових боклука и лъснаха две обеци, разказва Захари Йорданов
Контейнерите
за боклук в Пловдив са истински извор на злато и пачки с пари.
Няма-няма и изскочи някое бижу от кофите. Това е истински Великден за
нас. Това разказа пловдивчанинът Захари Йорданов. Мъжът работи като
клошар от 20 години. Преди това е бачкал бояджия, но се е отказал от
занаята заради отровите от битовата химия. Зъбите му изпадали от стария
занаят. Днес предпочита да диша зловонието от контейнерите. За новата си
професия разказва, че не е много чиста, но пък намира чисти метали,
които след това търгува скъпо.За последно ударил джакпота, докато
ровил в контейнер зад бившето кино "Гео Милев", пише "Марица". Станало
преди Нова година. Видях как една жена остави до кофата две найлонови
чанти. Когато се отдалечи, ги обърнах на място. В едната имаше стари
дрехи, а в другата разни джунджурии. Разрових ги и сред тях лъснаха две
златни обеци. В едно ателие им взех по 34 лева за грам, разказва Захари.
56-годишният пловдивчанин живее в “Столипиново”. С парите от клошарската
работа издържа болна съпруга и син. На негови ръце е внучката от дъщеря
му. Щерката е разведена и детето е при баба и дядо. Зетят на Захари не
се обаждал от години.
Не ми пречи да съм клошар. Не крада и не убивам. В къщи имаме баня.
Вечер, преди да седна пред телевизора, удрям един душ и готово, твърди
Захари. За дезинфекция глътва по една ракия.
По кофите събира основно метали, но не отказва хартията и пластмасата.
Оборотът му е 20-30 лева на ден, ако няма някоя ценна находка.
Напоследък изкарвал пари от стари фотоси и картички. Продавал ги в
антикварен магазин. Миналата година Захари намерил стара картина. Когато
счупил рамката, зад платното изскочили 83 лева. Сигурно някоя стара
жена си е крила парите и след като е починала, нейните близки са
изхвърлили картината, без да знаят, че вътре има пари. Това бе надница
мечта, отчита Захари.
Другият му голям удар е от преди 6 години. Тогава богат пловдивчанин го
извикал да изхвърли старата техника и мебели. Освен че му платили добре,
клошарят изкарал близо хилядарка от продажбата на вехториите.
Последната стока, която предал в антикварен магазин, била връзка стари
мартеници. Според него те са на 30-40 години, пазени в нечий дом.
Навярно новите собственици са ги изхвърлили, без да ги оценят. Обаче
колекционерите ги търсят - не толкова заради белите и червените конци,
колкото заради стойността на значката. Пластмаса е, ама и тя може да е
ценна. Имаше разни розички, мечета, слончета, колоездачи. Такава е била
модата навремето. Първоначално никой не ги искаше, но аз знам къде да ги
пласирам. Така се печели, с усет и търпение, твърди Захари, за когото
няма нищо срамно в занаята. http://www.blitz.bg