Д-р Христо Боев е началник на Регионалния инспекторат по образование в Добрич от 17 март т. г. Завършил е английска филология в пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Доктор по филология е от университета „Овидиус“, Констанца, Румъния. Там защитава тезата си през 2013 година. През същата година тезата е публикувана като книга на английски език.

- Впечатленията ми са, че има голямо разделение между нивата на училищата, които са в град Добрич и в област Добрич. Това е обусловено от учениците, от факта, че град Добрич разполага с отлични професионални училища, където се преподават езици, както и с езикови гимназии, имам предвид не само ЕГ „Гео Милев“. 35-те средищни училища, които се сформираха в област Добрич, дават възможност на учениците да получат целодневно обучение и се решава един голям проблем с интегрирането и включването на децата, чийто майчин език не е българският. Голямото предизвикателство за нас като институция, за учителите в съответните средищни училища, е да повишим максимално резултатите, които те имат, които показват на национални външни оценявания, така че да могат да бъдат съизмерими, доколкото е възможно, и това ще бъде дълъг и постепенен процес, с тези в Добрич. Пак казвам – никак няма да е лесно. Но от друга гледна точка аз считам, че не е непосилна задача. Като казвам съизмерими имам предвид да я няма тази огромна разлика, която е в момента. Това, което се тества реално на националните външни оценявания, много хора не си дават сметка, по същество представлява средно ниво. т. е. ученикът, покривайки максималните оценки по независимо кой предмет, него не го тестват за максималните знания, които може да придобие по съответния предмет, а за едно средно ниво. Максималните резултати на външно оценяване не означават нищо друго, освен едно максимално покриване на средното ниво. От тази гледна точка искам да се върна на думите си – да бъдат постепенно съизмерими, т. е. аз не считам за невъзможно в средищните училища учениците от 1 до 8 клас да постигнат едно добро покриване на средното ниво.

- Как би могло да се постигне това?

- Това, първо, може да стане като анализираме резултатите от националното външно оценяване в четвърти клас. Те не бяха добри за област Добрич. Но за град Добрич бяха отлични за редица училища. Те са съизмерими с резултатите в национален план. Това показва, че град Добрич има училища, в които се работи отлично, а учениците могат да разкрият своите знания, да ги демонстрират. Целодневното обучение беше полезно за средищните училища в областта и то ще продължи да се осъществява под една или друга форма. Т. е. дори след края на проекта за целодневно обучение, който ще бъде на 31 октомври 2015 година, ще има други форми, по които всички училища ще могат да си запазят тази форма на обучение чрез финансиране по други пера. По този начин учениците ще могат да получат допълнителни знания за подготовка, за развитие на своите интереси, за интеграция, включване и комуникация със свои съученици, всичко това, което предлага целодневното обучение. Аз считам, че с добрата работа на възпитателите най-вече, с работата и с родителите, и с учениците, с осигуряване от директорите на максимално добри условия за провеждане на качествено целодневно обучение, учениците ще могат, ще бъда максимално конкретен, да решават необходимия брой тестове, които не им достигат. Да се запознаят максимално със спецификите на всеки предмет, така че да добият пълна увереност при работата с тестовия формат и да реализират едни по-добри резултати. Т. е. колкото повече толкова повече. Колкото повече тестове се решават толкова повече учениците могат да се ориентират в един тест на дадения изпит. Това е начинът, по който виждам, че може да се осъществи това, което казах.

- Бихте ли анализирали по-подборно резултатите от националното външно оценяване след 4 клас в нашата област?

- В Добричка област на първо място е СОУ „П. Р. Славейков“, след него са ОУ „Хан Аспарух“ и ХГ „Св. св. Кирил и Методий“. Резултатът на СОУ „П. Р. Славейков“ е съизмерим с най-високите в страната. От друга гледна точка резултатите на средищните училища са много, много ниски, което мен лично ме притеснява достатъчно много, така че ще изготвим план за действие, който да бъде приложен догодина.

- Д-р Боев, да поговорим по един друг въпрос, който е много дискутиран през последните дни – предложението за закриване на професионалната гимназия по строителство „Пеньо Пенев“. Предложението е направено от Вас. Защо? Кое налага тази крайна мярка?

- Истината е, че това е факт, който ни натъжава всички като жители на Добрич, като хора, които участваме в образованието, от които зависят нещата, но не напълно. Защото от наша страна е само предложението за закриване, от страна на министъра ще бъде решението. Т. е. то се взема на ниво Министерство на образованието и науката. Ако трябва да очертая картината факт е, че град Добрич и областта изпитват и все повече ще изпитват недостиг от специалисти във всички области, било то електротехници, строители, архитекти. Това, което касае професионалната гимназия „Пеньо Пенев“, е един тъжен факт, който отразява една тенденция. През настоящата учебна година в училището се обучават 24 ученици, дневна форма на обучение, в три паралелки, като две от тях са маломерни. Това води до невъзможност за справяне с делегирания бюджет и трудности с разплащанията на разходи, а училището е във фактически фалит. Малкият брой ученици в паралелките води и до максимално свиване на персонала, назначаване на учители на граждански договор и понижаване качеството на образователната и професионална подготовка на учениците. Към момента в училището има 12 ученици, дневна форма на обучение, в две паралелки - 10 клас с една паралелка с 5 ученици общо, 11 клас с една паралелка със 7 ученици и 12 клас, в който няма нито един ученик. За да очертаем тенденцията - през 2012/ 2013 година в училището са се обучавали 44 ученици дневна форма и 47 в самостоятелна форма. За учебната 2013/ 2014 година са били съответно 42 и 27. Практически съществуват два начина за справяне с проблема. Единият беше преструктуриране на професионалната гимназия и сливането й с друго професионално училище. А другият вариант е това, което ние избрахме. Имаше вариант за сливане с ПГМЕ „Ломоносов“ – другото училище, което има профили на учебната програма, които могат да поемат учениците от гимназия „Пеньо Пенев“ в момента. Вариантът за сливане щеше да предизвика по скоро проблеми, отколкото да предложи решения от гледна точка на многото сложни дилеми, които трябваше да се разрешат от страна на приемащото училище, както и от страна на гимназията „Пеньо Пенев“. Фактически щяхме да влезем в процедура, която нямаше да може да ни помогне и поради факта, че много учители щяха да бъдат в своето право да водят дела, с което да възпрепятстват процедурата. Разбира се, това щеше да утежни значително и щеше да попречи тези 12 ученици от гимназия „Пеньо Пенев“ да могат да намерят качествено приемно училище. За това, както и поради факта, че нямаше как да бъде изпълнена процедурата, след консултации с експерти от Министерски съвет за преобразуване, ние бяхме посъветвани да преминем към другата процедура, която ще доведе до същия резултат. С други думи – учениците от гимназия „Пеньо Пенев“ в момента ще могат да получат приемно училище, ще им бъдат осигурени преподаватели. Учителите по специални предмети от гимназия „Пеньо Пенев“ ще могат да продължат да водят часове в „Ломоносов“. Процедурата ще бъде по-лека, ще бъде в интерес на учениците. Докато вариантът сливане щеше да ги постави пред проблеми, заради които нямаше да се знае със сигурност дали те ще могат да продължат. Това е нашето предложение и отново искам да кажа, че съвсем не значи, че то ще бъде одобрено. Очакваме решението на министъра на образованието. Относно утвърдения със заповед на министъра на образованието и науката прием в гимназия „Пеньо Пенев“ за следващата учебна година той няма да отпадне, а ще се осъществява от училището, където са пренасочени учениците. Процедурата ще се осъществи единствено ако бъде обнародвана заповед на министъра на образованието и науката в Държавен вестник.

- Обсъждат се промени в Закона за предучилищното и училищно образование, които предвиждат, доколкото съм запозната, за средно образование да се учи до 10 клас, а след това да има предуниверситетска подготовка в 11 и 12 клас. Какво е Вашето мнение? Смятате ли, че е добър този вариант? До какво ще доведе? Каква е идеята?

- Самата идея е доста дълбока. Според мен тя основно засяга разделянето на гимназиалния курс на два етапа - 9 и 10 клас и 11 и 12 клас. Идеята е съобразена с очевидната динамика – и на икономиката в страната и в Европейския съюз, и на факта, че учениците получават непрекъснато предизвикателства да работят на по-ранна възраст, имам предвид навършени 16 години поне. Има се предвид застаряващото население на България, за съжаление – изтичането на млади хора в чужбина. Всичко това като се вземе под внимание, считам, че предложението е много добро. Защото учениците, които искат да продължат до 10 клас, ще могат да завършат своето средно образование на едно по-ниско ниво. Това предложение им осигурява една доста голяма гъвкавост. Те ще могат от една страна да работят, ако желаят. От друга страна ще могат да се завърнат и да продължат да учат, ако решат, до 12 клас. Тези, които желаят със сигурност да продължат своето образование в университети, ще трябва да завършат 12 клас и да се ориентират към ВУЗ. Пак казвам – тези, които решат да завършат средно образование по-рано, ще могат да продължат на по-късен етап да учат. Ако законът бъде приет това ще даде възможност на учениците да бъдат по-големи господари на самите себе си. Аз считам, че е изключително положително, защото се осигурява една гъвкавост. Неизбежно ще има промени и в учебните програми, така че да могат да са с по-голяма практическа насоченост спрямо всички изисквания на пазара на труда. Като казвам това, имам предвид всички предмети. Вече виждате как се изпитите по български език и литература – те са тестови изцяло, с изключение на последния въпрос, развитието на тема. Целият начин на изпитване, самото преподаване по предметите трябва да бъдат ориентирани така практически, че да бъдат в съзвучие с предвижданата реформа.

- Не мислите ли обаче, че завършването на средно образование в 10 клас няма да доведе до повишаване на младежката безработица?

- Учениците биха направили това, разбира се, ако смятат, че ще могат да си намерят работа. Ако аз бях на тяхно място и това се случеше, така бих постъпил - ако ми трябваха пари или бих искал да придобия някакъв професионален опит. И после се завърна към образованието по-зрял, по-можещ, с по-голям житейски опит. Живял съм в Канада между 2005 и 2007 година, подобен тип образование там отдавна е факт. Това дава възможност на младите хора да бъдат много по-независими. Можем само да се надяваме, че те ще има къде да си намерят работа. Няма невъзможни неща. Всеки иска да работи с млади хора, особено ако могат да демонстрират умения за дадена позиция. Естествено, на този етап те ще могат да изпълняват неща, които са типични за професионалните гимназии.

- В този смисъл, какво Ви е мнението за професионалното образование? При обсъждането на план-приема за следващата учебна година директорът на ЕГ „Гео Милев“ Милена Иванова предложи в гимназията да бъде разкрита още една паралелка по английски език. Това не бе прието добре от колегите й от професионалните гимназии с мотива, че при тях няма да има достатъчно ученици. Как ще коментирате това?

- Аз мисля, че трябва да се направи един много добър анализ какви са преките потребности. Нещата са малко спънати в момента от факта, че ние нямаме реализирано обучение до 10 клас, а до 12. И да се види каква е необходимостта на бизнеса - в туризма, в селското стопанство, това са двата отрасъла за област Добрич. И съм сигурен, че ако това се направи, а то  трябва да се направи и да се прави редовно, ще се окаже, че професионалните гимназии най-вероятно нямат достатъчно ученици, които да покрият тези изисквания на бизнеса. Истината е, че в едно професионално училище също се изучават езици, несъмнено. Там учениците получават и професия. Имах възможност да присъствам на представяне на продукти на учениците от професионалната гимназия по туризъм "П. К. Яворов“. Имаше отлично представяне, беше много красиво. Що се отнася до едно задълбочено изучаване на език то се предлага от езиковите гимназии. Трябва да бъде направен един фин баланс и да се види каква е по-голямата потребност на областта. Аз, както знаете, застанах зад решението тази паралелка в ЕГ „Гео Милев“ да не бъде дадена. Предвид анализа, който беше направен в РИО, бяха зачетени съображенията като потребност. От една страна - самите професионални гимназии да получат възможността да потърсят учениците. От друга гледна точка ние нямаме абсолютно никаква полза в едно престижно училище като езикова гимназия да влизат ученици с нисък бал. Това няма да помогне на никого, най-малко на самите ученици. Влизайки с един по-нисък бал те най-вероятно няма да могат да научат езика както трябва. Аз съм преподавал пет години в пловдивската езикова гимназия, в горен курс. Мога да Ви кажа, че моите ученици бяха на такива нива, каквито аз в момента трудно виждам в преподаватели по езици. Но става дума за огромната конкуренция в Пловдив, където аз работих. В Добрич населението е друго, има малко по-различна демографика, различни изисквания, различни потребности на самия регион. И за това трябва да бъдат отчитани всички тези фактори по начин, по който да бъде най-полезен за самите ученици и за региона. Така че това наше решение на РИО беше продиктувано от тези съображения.

- Лятната ваканция започна за малките ученици, предстои и за големите. Какво ще им пожелаете?

- На учениците желая да изпитат много приятни мигове през лятото. Да могат да си починат истински. Но също така да намерят време и за някакво свое развитие – по интереси, или пък подготовка за следващата учебна година. Най-вече и въпреки други техни планове – да се насладят в пълна степен на лятото.

Разговаря: Мариела БОНЧЕВА