БЕЗ ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ НЯМА ЗДРАВЕ ИЗОБЩО

По-добрият вестник на Добричка област
NDT Newspaper, Dobrich, Bulgaria

НОВ САЙТ
ВНИМАНИЕ! ТОВА Е АРХИВНО КОПИЕ НА САЙТА ДО 11 ДЕКЕМВРИ 2018 Г. НОВИЯТ САЙТ Е НА АДРЕС WWW.NDT1.COM Информацията тук няма да бъде обновявана!

Раздели

Home
Новини
Времето
Европейски съюз
Еротика/Erotica
Екология
Забележителности
Заложници
Здраве
Земеделие
Икономика
Интервюта
История
Календар
Китай
Коментари
Кулинарни
Култура
Любопитно
Лов и риболов
Мис & Мистър
Недвижими имоти
Образование
Общество
Парламент
Поезия
Политика
По света
Ред и сигурност
Реклами
Светска клюка
Спорт
Туризъм
Хороскоп
За сайта
Празници
Атина 2004
Евро 2008
Евро 2004
Коледа
Ротари/Rotary
Справочник
Чаровниците на Добруджа

Какво ново
КОМЕНТАРИ последни 1 седмица Няма нови коментари ВРЪЗКИ последни 2 седмици Няма нови връзки

Други
Съдържание Галерия Галерия-сватби

Събития
Няма нови събития

Потребителски функции
Име: Парола: Все още нямате регистрация? Регистрирайте се като нов потребител Изгубена парола?

За сайта
Редакционен екип, адрес и телефони за контакти Новинарски канал (Newsfeeds) [ RSS ] [ RDF ] Новини в Галерия

Добре дошли в НДТ, Добрич, България
2024-04-26 @ 06:37 EEST

БЕЗ ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ НЯМА ЗДРАВЕ ИЗОБЩО

2015-07-25 @ 17:13 EEST

Д-р Наталия Борисова - управител на центъра за психично здраве "Д-р Петър Станчев", пред НДТ

Д-р Наталия Борисова е завършила висшето си медицинско образование в столицата на Туркменистан Ашхабад. Близо 11 години е работила в държавна психиатрична болница "Карвуна". От 2006 година работи в центъра за психично здраве "Д-р Петър Станчев" в Добрич. В началото оглавява Отделението по гранични състояния с дневен стационар. В последствие отделението се разделя на две части и през последните години е началник на Гранично отделение. От декември м. г. ръководи ЦПЗ след като д-р Маргарита Новоселска става областен управител. През март се явява на конкурс и става управител с мандат от три години.

- Д-р Борисова, Вие от години работите в сферата на психичното здраве. Какво бихте казали за състоянието на съвременната психиатрична помощ?
- Запозната съм с всяка ситуация в психиатрията - такава каквато представляваше през 90-те години и такава, каквато е сега - в средата на 2015 година. Мога да твърдя, че промените, които се случиха в областта на психичното обслужване, са абсолютно радикални. Настоящата психиатрия, мога да твърдя, върви с напредващи темпове - в сферата на обслужването, в сферата на диагностиката, в т. нар. биопсихосоциален модел. Естествено, още много трябва да направим в рамките на Националната програма за психичното здраве на гражданите на Република България, 2013-2020 година. Има много неща, които трябва да бъдат подобрени. Предстои да се работи върху недостатъците, върху институционалния модел на психиатрично обслужване. Ние се стремим в последния етап на ресоциализация на психично болните да бъдат обгрижвани и лекувани качествено с цел да бъдат едни достойни граждани на нашето общество. И да не бъдат категоризирани като хора с психична болест. Както човек, когато има инсулт, той не се категоризира като човек с инсулт, когато има инфаркт, не се категоризира като такъв. Когато има психично заболяване се категоризира като такъв, защото социалната тежест на психичната болест е много значителна. Тя е социално представена болест. За това човек мълчи, но по всичко личи и се вижда, че той е болен. За разлика от други заболявания.

- Промени ли се през годините отношението на хората към психично болните, отношението на обществото?
- Това е труден процес на адаптация. Защото историческо заварено има стигма към психичното заболяване. От една страна, самите пациенти, самите близки не искат за се разбира, че те са болни. От друга, обществото също се държи, сякаш това са хора с някакъв особен статус. Например, когато в обществото се случват някакви криминални действия спрямо граждани, обикновено някъде отзад във вестника се пише, че едикой си убил едикого си. Но когато този едикой си, който е убил, е психично болен, тази новина винаги се помества на първа страница с обидни термини като "Един луд уби едикого си". И това е стигмата. Статистически никъде не е потвърдено, че психично болните са толкова опасни с криминални действия и никъде не е доказано, че тази категория болни, например, превишават с тези си действия общата популация. Това са постановки, които са заварени, които са от години наред. Психичната болест винаги предизвиква някакъв страх, респект, дистанциране и т. н. Това е естествено да се случва, особено в болестни периоди. Защото психично болните не са нон стоп болни. Те си имат периоди на добро психично състояние, когато живеят, работят и т. н. В периоди, когато те имат болестни прояви - т. нар. симптоми, самите те или близките им търсят помощ, която държавата им осигурява. А ЦПЗ е лечебно заведение по смисъла на Закона за лечебните заведения и е обособен като структурно и функционално звено, което лекува такива психично болни. Обгрижването на психичната болест е много планово. И не случайно държавата е предоставила тази отговорна част на лечението на гражданите си на общините. По силата на закона преди известно време те станаха 100 процента общински дружества. Смея да твърдя, че дружествата се управляват успешно, те предоставят една много добра, модерна и актуална и необходима за държавата ни услуга. Психиатрията е единствената специалност в медицината, която проследява заболяването от началото му до почти края на живота. И не само самия пациент, а цялата му семейна структура.

- Кои са водещите психични заболявания в днешно време? Оказват ли влияние върху тях стресът, напрегнатият начин ни живот Какви са тенденциите?
- Традиционно фокусът е върху тежките психични заболявания, като шезофрения и шизефренно подобни болести. Обикновено акцентът на обществото е върху тях. В същото време в психиатрията има много значими заболявания, които не са толкова опасни спрямо обществото. Например, депресията и целият спектър на афективни разстройства са повече инвалидизиращи от шизофренията. Защото, както казват, от депресия никой не е застрахован. Депресията може да възникне при всякакъв човешки индивид в някакъв период от живота му. Може да бъде самостоятелно заболяване или може да бъде провокирано от някаква социално-психологична ситуация в личния му живот. Процентът на депресията по последните статистически данни е повече от 4 на сто в световен мащаб. Това означава, че е заболяване с висок процент на присъствие. Същевременно тревожните разстройства, за които през последните 10-15 години широко се говори, също са значителни заболявания, които влияят върху качествата на всеки един човек. Той поне веднъж е преживявал тревожни симптоми, защото те се препокриват многопланово от други соматични симптоми, като болки в сърцето, задушаване и т. н. Обикновено пациентите преди да стигнат до психиатъра обикалят доста сериозен брой специалисти, където се използват сериозно изследователската база, финансиране на това изследване. Когато стигнат до нас лечението става комплексно. Това е много важно да знаем - че тревожните разстройства са едни от водещите разстройства и точно центровете за психично здраве поемат този спектър на заболяванията, освен хора с остри пхисотични състояния. Приоритетно за ЦПЗ е предоставянето на спешна психиатрична помощ, което налага денонощно поддържане на специализирани екипи, с които разполага центърът. Много често се налага действията на ЦПЗ да са съвместни с МВР, с Центровете за спешна медицинска помощ. Имаме такава форма на 24-часово спешно психиатрично овладавяне. Когато човек няма да лежи в болницата, но е в някаква криза, той влиза за 24 часа, бива овладяван и след това се връща в семейството. Основният ни контингент са пациенти, които би трябвало да се върнат в семействата си, да продължат трудовата си дейност, професията, която те могат да практикуват и да бъде преодоляна психичната криза. Това ни прави различни от държавните психиатрични болници, където се обгрижват хората с тежки психични болести след като бъдат овладяни. Законодателството дава възможност да бъдат по-дълго лекувани. В ЦПЗ има дневен стационар, където се предоставя уникалната услуга за полудневно лечение. Тя е максимално нетравмираща пациента и неговите близки. В ЦПЗ има и Диспансерно отделение. Психиатричната помощ се финансира от държавата. В Диспансерното отделение има участие и на Националната здравна каса. Броят на диспансерно болните нараства, което говори, че услугата е много качествена, защото задължително едното от условията е, че тя е доброволна. В ЦПЗ в Добрич ние имаме актуализирани списъци с пациенти с опасни обществени деяния. Мога да твърдя, че сме едни от първите, които ги създадохме. На тези диспансеризирани болни се прави много по-активно наблюдение. Имаме екип, който всеки ден излиза по адреси, работим по сигнали на близките и т. н. Тези, които са диспансеризирани, ние имаме грижата да ги наблюдаваме.

- Д-р Борисова, другите лекари лекуват тялото на пациентите, а психиатрите лекувате душите им. Кое е специфичното, което е водещото, кое е важното във Вашата дейност?
- Да кажем, че тялото и душата са неделими в по-голям период от живота, само със смъртта става това разделяне. Винаги, когато чувам този въпрос - за тялото и душата, се сещам за една сентенция: "Без психично здраве няма здраве изобщо". Това е един много силен израз. На ако помислим глобално това е така. Тялото е една обвивка, която функционира. А душата е съдържанието. Когато съдържанието на един индивид е болно, какво правим с тялото? Това тяло ще бъде перфектно - перфектно работи сърцето, перфектно работи черният дроб, бъбреците, но не работи основното. Както говорят на компютърен език - хардуерът го няма. След хардуера има софтуер. Ние сме в областта на софтуера. Хардуерът е от Господ. Обаче не можем да поправим това, което по някакъв начин е дефицит. Слава Богу, психиатрията е доста сериозно напреднала. Това, което се очаква в бъдеще, е генетична психиатрия, когато ще бъдат ясни на ниво геном психичните заболявания. Но медикаментите, които с десетилетия се създават с цел да подобрят психичното здраве на човека и да бъдат минимализирани техните странични действия, в повечето случаи са с едно много добро повлияване, връщат хората в обикновения живот, имат възможност за професионално, в личностно реализиране. Твърдението, че психичното заболяване не е лечимо, не е логично.

- В този смисъл, зная, че е трудно да се каже, но какъв процент от психичните заболявания са лечими?
- Как можем да определим този процент? При всички заболявания, като психиатрията не я деля от соматичната медицина, има т. нар. ход на протичане на болестта. Това означава - как възниква заболяването, как протича и как ще завърши. Много е важно медикаментозното и всякакъв вид лечение да има въздействие на всеки етап. И изходът, например, може да е доброкачествен. Това е протичане, при което по някакъв начин някога се отразява, когато се появява във вид на обостряне. През другото време човек може да бъде психично адекватен, не само към самия себе си, а към всичко, което му се случва. Може да бъде прекрасен съпруг, баща, да практикува професията си и т. н. Но има и т. нар. недоброкачествен тип на протичане. Върху това ние не можем да влияем, това просто е човешка съдба. Трудно е да се кажат проценти. На фона на новите медикаменти, които са достатъчно добри, имаме резултати, когато човек е достатъчно добре лекуван от началото и т. н.

- И в края - може би един съвет към хората, които почувстват някакви първи признаци - на депресия, на афективни разстройства, на тревожни състояния? Какво трябва да правят?
- Когато един човек през повечето дни от седмицата се чувства пасивен, или неговите близки го почувстват, усетят, че има проблеми с психичното здраве, естествено, трябва да посети лекар. А да не крият главата в пясъка като щраус. Трябва да посети личния си лекар. Подготвеността на личните лекари, аз мисля, че е на ниво да разпознаят колко са тежки симптомите. И когато личният лекар посъветва този пациент да посети психиатър, да го направи. Много често лични лекари ми споделят, че те дават такъв съвет, но думите им биват посрещани с: "Аз да не съм за психиатър? Да не съм луд?" В широкия контекст психичната болест е лудост. Но това не е вярно. Това е един спектър на психични разстройства, които нямат нищо общо с лудостта. Но засягат индивида в степента на неговото ежедневно функциониране. И когато получи такъв съвет и интелектуалното му ниво позволява да прецени, че има такава нужда, трябва да посети психиатър. Защото от едно посещение той ще намери решение - ще повярва на психиатъра или няма да му повярва. Това вече е основен философски закон. Психиатърът не поставя диагноза въз основа на собствена представа. Има квалификация на психичните заболявания, критерии на психичните симптоми, въз основа на които се поставя диагнозата. Така че не бива този човек да бъде обиден на психиатъра, че го категоризира по един или друг начин. Но колкото по-рано бъде посетен психиатъра, толкова по-добре, защото той също е лекар. Ако той не види психично заболяване ще насочи този пациент към друг специалист. Защото не всички психични симптоми възникват от наличие на психично заболяване. Има широк спектър на соматични заболявания, които създават психични проблеми.

Мариела БОНЧЕВА

Сходни връзки
Още от Интервюта

БЕЗ ПСИХИЧНО ЗДРАВЕ НЯМА ЗДРАВЕ ИЗОБЩО | 0 брой коментари | Регистрация

Екипът не носи отговорност за коментарите, публикувани от посетителите.

Stats