Тази сутрин почина Ангел Веселинов, на 56 години /обновена/
2015-08-12 @ 09:00 EEST
Когато един истински творец си тръгва, го прави тихо, кротко и необвиняващ никого. Градът ни стана по-малък! Ачо си замина. От гняв и обич изнемогнал. Прости на всички и си тръгна с думите - "Не плачете моля ви за мен!" Чао, Ачо - ще се видим там.
Вчера, 11 август, на 56 години почина писателят Ангел Веселинов. "Пренесе се там, горе, в отвъдното, бавно, мъчително и… тихо… Както тихо беше живял, както тихо беше творил. Напусна нашия свят, но ни остави богатство, сътворено от талантливото му перо. За него всички хора бяха Добри и Той обичаше Добрите хора, обичаше тези, които „…тихо вървят през света – като че ли са на гости”. Обичаше тези Добри хора, „…които насила не мразят. И не обичат насила”. Ти ни напусна, Ачо, Оставаш в нас!", написаха от Сдружението на писателите в Добрич. Ангел Веселинов е роден в Долни Лом, Белоградчишко. Живее и твори в Добрич. Завършил е ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, специалност Българска филология. Работил е като журналист и редактор във вестниците „Златна Добруджа“, „Антимовски хан“ и радио „Телеком-спектър“. Бил е дълги години преподавател по български език и литература. Издал е стихосбирките „Ранени гълъби“ /1995/, „Вендета“, /1997/, "59", романа „Мътни времена“ /1999/, книгата с публицистика „Така беше“ /2000/, романа в поезия и проза „Не плачете моля ви за мен“ /2006/, двутомника с избрани съчинения: „Мили роде“ (проза) и „От гняв и обич изнемогвам“ (поезия) /2009/. Погребението ще се извърши днес, 12 август, на Централни гробища от 11 часа. Всички, които желаят да си вземет сбогом с Ачо, поклонението е от 10 до 11 часа в залата на Погребална агенция „Харон” /залата се намира на гробищата до кулата/. НДТ
Ангел ВЕСЕЛИНОВ
ДОБРИТЕ ХОРА
Срещат се такива хора. Има ги още. Няма Червени книги, които да ги закрилят. Те тихо вървят през света – като че ли са на гости. Насила не мразят. И не обичат насила.
Срещат се такива хора. Ще ги видите, ако се взрете само – на живота в дъното. Като впрегнати биволи теглят браздите по нивите. Първобитни. С лица от пшеничено зърно.
Сядат сами на трапезата – на хлебец, сол и винце. Вечерят. Звездите мълчат. А в душите им нощ е. Съмне ли – съмва и в тях – като в храм озарен от свещица. Срещат се такива хора. Има ги още.