Биологическият
баща на бай Павел Найденов – бащата на Илия Павлов, още като малък
раздал справедливост до смърт на циганин конекрадец, а на фронта
изтрепал стотици немци и се върнал с 8 медала
Мистерията е защо „най-богатият” българин не е върнал фаталните за
живота му 250 млн. долара, след като в последните три години преди
убийството му към Дарина в САЩ са изтекли „реки от злато”.
БАЩАТА
НА Илия Павлов – Павел Найденов, си водел записки за родословието от
1838 г., когато е роден прапрадядо му Цило. Следва прадядо му Найдо,
след който се пръква дядо Ангел, чийто внук е бай Павел. Дядо Ангел е
убит в Балканската война през април 1913 г. и оставя осиротяла голямата
си челяд от шест деца начело с вдовицата му Гълъбинка. Най-големият му
син Владо е на 12 години, а най-малкият Найдо е само на две годинки.
Между тях са Петър, Велика и най-колоритният сред шестимата – Илия
Павлов, който по-късно се сдобива с колоритните прякори Лико и Байо.
Когато след разследването в Долни Богров, репортер на „ШОУ” посети
Павел Найденов, за да потвърди или отрече мълвата, че е осиновен от един
от четиримата си чичовци и да уточни, кой всъщност е биологическият му
баща, той конспиративно понижи глас, огледа се, попита откъде имаме
сведения за дълго и дълбоко критата семейна тайна и едва на четири очи в
кабинета си започна „самопризнанията си”.
„Моят баща е най-малкият от шестимата – Найдо, на когото викаха Чочката.
Значи Байо кръчмарят, старият Илия Павлов, ми е чичо и наистина не ми е
истински баща. Къщите ни бяха една до друга, в един двор сме били с
тях. Илия и жена му Славка много ме обичаха.
Те бяха бездетни и много ме обичаха. Като малък Славка все ме галеше и
ме вземаше в скута си. После се получи така, че на баща ми едно след
друго се заредиха редовен войниклък, запас и мобилизация на фронта.
Получи се така, че баща ми бая години отсъства от дома. И се разделиха с
майка ми, тя се омъжи втори път. Когато си събра багажа и тръгна при
втория си мъж, искаше да ме вземе. На чичо Илия и жена му не им се
искаше да ме пуснат, а и аз така съм се дърпал, че накрая майка ми не
могла да ме вземе и ме оставила на тях. Мислех си, че никой вече не знае
за това, защото от тогава е минало много време.”
Всъщност що за човек е бил истинският баща на Павел Найденов?
Бил е индивидуалист, вълк единак, който на никой не се кланял и от
никого не приемал команди. Лежи в затвора за убийство още като
малолетен, едва 12-13-годишен. Тогава с дядо Васил хващат циганин
конекрадец и го пребиват до смърт. Покрай този случай пострадал и
стражар, дошъл да им търси сметка. Следва съд. Дядо Васил е осъден на
смърт, а на малкия Найдо лепват 12 години затвор. Малко преди случая с
конекрадеца обаче се случва нещо друго, което по-късно спасява и
двамата. Дядо Васил бил голям ловец и тръгва на лов за диви патици край
едно блато до селото. Мястото се наричало Гюмето. Пуска бай Васил
две-три патици да крякат, за да привлекат останалите, и започва да чака.
През това време покрай Гюмето минава с кола цар Борис III и свитата му,
тръгнали също на лов.
Заседнали при него, идва патешкото ято и всички почват да гърмят.
Старият авджия натръшкал сума ти патици, а царят и свитата му нищо не
ударили. Баш ловецът от Долни Богров обаче така и не разбрал, че е
гърмял заедно с царя, който, както в много други случаи, не се
представил. А в неведението си бай Васил снизходително подхвърлил в
краката на царската ловна дружинка убитите патици и им казал:”На ви, да
има и за вас. Софиянци сте, ама гладни няма да останете!..”. Скоро дядо
Васил получава по нарочен човек царски дар – специална ловна пушка.
Едва тогава разбира, че е гърмял патици заедно с Борис III. След това,
чак когато ги осъдили с малкия Найдо, се сетил за случката и я разказал
на адвокатите си. Те се оказали печени и веднага изпратили молба за
помилване до царя. А той написал собственоръчно върху нея: „Познавам
лично този човек и знам, че той няма да посегне на човек без
основателна причина. Да се помилва!”. Така дядо Васил отървал бесилото, а
малолетният Найдо полежал няма и година и го освободили като малолетен.
От фронта биологическият баща на Павел Найденов се връща с осем медала.
За една от дравските битка в Унгария получава „Орден за храброст”-първа
степен след невероятен, уникален подвиг.
След войната грамадният капитан поработва малко в комендантството, но
скоро го прибират и пращат в Белене, защото бил учил в Германия. Бащата
на Павел Найденов ходи да се разправя за него къде ли не, но не успява
да направи нищо. Започва да плаче като дете и вече не е същият човек.
Тотално промененият след изпитанията и преживелиците, накичен с медали
фронтовак, отказва служба в армията, канен е и в МВР, но и там отхвърля с
омерзение предложението. Вместо от куршум, героят от фронта умира
незаслужено нелепо. Една нощ нафтовата печка в дома му избухва и Найдо
загива в пламъците на светкавично разразилия се пожар.
Междувременно в съдбата на малкия Павел Найденов има също доста
драматични моменти. След втория си брак истинската му майка никога
повече не се връща в Долни Богров, за да го види. Като поотрасва, още
15-16-годишен, Павел започва работа в ТКЗС-то за 20 ст. на ден.
Разминава се с охолното детство, защото през 1946 г. отнемат кръчмата на
Байо, който също трябва да работи в стопанството за стотинки. Но като
по-грамотен и оправен от другите, старият бай Илия е назначен за
експедитор на продукция.
„Може дълбоко в себе си да е бил благ и мек човек, но не помня да ме е
помилвал поне веднъж. Милвала и ме е целувала е мама Славка, жена му, за
мен тя беше моята майка. Затова Илия го кръстихме на дядо му Илия -
Байо, а дъщеря ми стана Славка. Но, ако знаете колко пъти съм ходил до
София скришом да виждам истинската си майка. Не исках да я срещам, да й
говоря, а само така – крия се и я гледам!..”, казва бай Павел и се
просълзява от спомените: „След смъртта на Илийчо и Славка и аз вече не
съм същият!..”.
Иначе в Долни Богров много хора и до днес са убедени, че Илия Павлов е
жив. Колко му е на „Мултигруп” да намери един труп и да го
подмени с Илийчо. Може би само тези, които са били най-близо до него и
най-добре го познават, знаят, че босът на корпорацията е станал жертва
на характера, наследен от дядо си Найдо. Според наши източници от
службите Илия Павлов е дължал на фамилия Милошевич 250 млн. долара,
дадени му, за да ги „завърти” и „превърти”, предимно чрез „Балканска
банка” , основана от корпорацията в Скопие.
Парите на семейния клан Милошевич така се „завъртат” и „превъртат”, че
изчезват. Според въпросните източници на „ШОУ” милионите на структурите
на височайшето семейство изчезват също в посока САЩ, към сметките на
Дарина. Тяхната хипотеза е, че Илия Павлов е имал намерение да занемари
бизнеса си в България и да се установи завинаги в САЩ, където са жена му
и децата му. Именно затова е правил необяснимите огромни трансфери на
свежи пари.
Последните три години преди убийството му бизнесът на Илия Павлов запада
тотално. Поради липсата на свободен и оборотен капитал започва да не
плаща заплати, а много от фирмите му изпитват непреодолими финансови
затруднения и започват да гърмят една след друга.
Въпреки неистовия натиск и заплахите на пратениците от името на фамилия
Милошевич и техните структури, въпреки мистериозните убийства на някои
ключови за „Мулти” фигури, Илия Павлов най-безцеремонно и арогантно дори
отказва да върне 250-те милиона с неустойките на височайшето семейство.
Руснаците наблюдават развитието на нещата, виждат разпада на могъщата
някога корпорация, убеждават се, че Илия Павлов им е безполезен и вдигат
чадъра. И тогава, вече с развързани ръце, лично Слободан Милошевич,
макар и вече зад решетките, издава заповедта за убийството на Илия
Павлов. Печалният парадокс е, че последните години от живота на Илия
Павлов са досущ като тези на жертвата му Луканов.